Искам да кажа ... (58)

Какво е това мръхтя бре хора?

Стейси, аз винаги имам в чантата си обикновени полиетиленови торбички от 2л. Налагало ми се е за голямото дете. Съвсем успешно си изпълняват функцията.

Добро утро,

Жаки, горкото малко Жаки .Стискам палци да му мине на детето. Сок от червена боровинка помага .
Разкажи когато можеш за Дубай 

Онна, съчувствам ти  за Ема . Дано се окаже алергия, която с годините да израсте . И астмата се израства ,не се притеснявай предварително 

За парфюми си говорите . Аз обувки,чанти и дрехи нямам като мания ,но козметика, парфюми и бижута са ми слабост . Най-любимитя ми парфюм ,който всеки свързва с мен е 'Алюр ' на Шанел .Това е моят аромат .
Иначе харесвам леки ,цветни и наситени аромати. Имам почти винаги у нас зелената ябълка на Донна Карън, светло синият Light Blue на Долче и Габана , 'Happy' Clinique и един летен на Ланком .
Харесвам много и мъжки аромати

И нашето дете на завои повръща, но ползваме пликове за повръщане закупени от аптеките .

Аз го ползвам, когато ми е лошо и само лежа.
Ох изморих се днес ММ беше на работа, детето си имаше гостенче и аз от скука като се наврях в кухнята, то зеле, палачинки, миш-маш, а иначе не обичам да готвя

 Обичам Индила толкова е нежна и ефирна
  Преди доста години най -успешно лекувах цистит с едни френски прахчета ,не знам дали ги има в България . Тогава помня мъжа ми с връзки ми ги вземаше от аптечно  
   Инак после като изчезнаха с Бактрим форте само се оправях.

Аз в момента съм с Saab ама оривършва нещо и се чудя какво да взема.Вчера пробвах Том Форд и хич не е лош,въпреки ,че не ги харесвам като цяло,но блек орхид ми се понрави доста.
Мерси Никитка.

Цяла тема съм изпуснала, но до форума почти не припарвам.
От работа не ми остава особено време, а дори и да имам, хич не ми се пише.

JACKLIN*, да се оправя малката...давай задължително и някакъв пробиотик едновременно с антибиотика.

Искам да кажа, че съм Мека Мара ... ми какво
да правя купих си от Лидълският "Бейлис", то 3 пъти
трудна бях, толкоз не ми се прияждаше и препиваше,
колкото в тази тема.  Лоши сте значи, ай наздраве 

Днес в Лидъл като го спомена една жена с детето си крадеше.Мъжът ми я хвана и после с цялата си наглост мина покрай нас на касата с наглото извинете ние не сме пазарували само да излезем. Стана ми гадно за детето,а чичката от охраната вдига рамене.

Лепи се зад ухото и предотвратява болестите на движението (морска болест). Има и други, но те са по-силно седиращи. Ако искаш да спи - дименхидринат. Не зная вече как се нарича препарата. Това са им активните съставки. Над 20 години минаха откакто не съм в България и търговските имена са се сменили. Тези са класическите. Има ги навсякъде.

Така де, ще проуча за медикаментите. Притеснявам се от нови лекарства, че няколко години алергии лекувахме. И с личния лекар може би ще проведа разговор. Благодаря.

Контесо, там при вас ли ги продават тези пликове в аптеките? А у нас-има ли?
В краен случай ще приготвя няколко торбички една в друга, ама ако има точно за повръщане...

За Дубай бях със смесени чувства и не с големи очаквания, мислех си след, като съм видяла Сингапур, Хонг Конг с какво ще ме изненада поредния мегаполис. При слизането от самолета ме блъсна таква жега, че първото, което си помислих е- добре, че не взехме Жаки, нямаше да може да диша тук.
От летището ни взеха синът и братът на нашия приятел, голямо внимание и уважение, оставили си работата и семействата и хукнали в най- голямото задръстване да пътуват с часове да ни вземат.
Но там е така. Аз по- услужливи, по- внимателни хора не съм виждала и говоря за непълно непознати!
Два пъти хора ни съпровождаха от точка до точка на дълго разстояние, защото се бяхме загубили. Такъв им е манталитета явно. Настанихме се на 27- я етаж и пред нас се откри страхотна гледка. Сгради, които се чудиш кой и как е построил, виждах Бурж Халифа, целия в блестящи малки лампички, сякаш посипан с диаманти. Всичко е най- в Дубай, явно това им е хоби- най- високата сграда, най голямото знаме, най- голяма видео стена, най- големите фонтани и т.н. ) А и едни от най- високите цени, разбира се:))) На първи ден решихме да си обикаляме с колата и където ни хареса да спрем, мъжът ми рече- първо Бурж Ал Араб, това е емблемата, речено сторено. Леле какво движение шест лентови еднопосочни пътища, арабите свирят, карат бързо, а ние се пулим в навигацията и зяпаме наоколо.
Стигнахме до Буржа, моят напарво кара към бариерата, охраната- добър ден, господине, къде? Е, как къде да разгледаме. А резервация имате ли за някой ресторант само така може да влезете- 300 лева за обяд за човек и 500 за вечеря....Рязко ни се отвори работа, та не се въпозлвахме:))) Айде холъм какво ще ям за 500 лева?! Направих си снимка, ей така да си имам за спомен и беж да ни няма:)
Много неща са как да ви разкажа, гледаш и не вярваш, как от пустинята са направили градина!
Има усукана сграда, всеки етаж се измества с два градус, Атлантис хотела с аквариума страхотен, изобщо Дубай е някаква странна комбинация между Вегас и Сингапур. Много е чисто навсякъде, едно боклуче не видях. Глобите за ядене и пиене в метро са солени, за хвърляне на дъвка също.
Нашия приятел каза, че глобите са единствения начин работниците, които идват от Филипините, от Пакистан да се научат на ред. Топло е там, уж не много 35 градуса беше, но влагата е ужас.
Аз се бях притеснила за дрехите, само дълги поли и панталони бях взела, но се оказа, че Дубай мол, който беше до хотела ни, до Бурж Халифа, до фонтаните, е фри зона, не е част от държавата все едно и там не важат никави правила, така ни обясни едно момче в самолета, което от години живее там.
Та в мола си ходеха хората по къси панталонки и потници, как го правеха обаче на 18 грдуса не знам!
Значи вън е 35, влизаш и те прерязва, като с нож. Имаше и арабки не забулени, видях няколко многооо красиви, естетичната хирургия е на почит, има цяла улица с клиники по карсота. Много държат да са с изкуствени мигли и много избелени зъби:) По критериите на форума са дебели, но за мен беше идално, един път и аз да изглеждам финна:)
Иначе си зяпат мъжете им, но само на суковте си позволяват да подвикват. Сигурно място е, и нощем да се разхождаш, ако е по централните улици няма да има никакъв проблем. Навсякъде има камери, полицаи видях по- малко, спрямо Сингапур.
В ресторантите е много скъпо- порция миди на Мединат Джумейра 130 дирхама- към 60 лева, салата 30, шуарма около 30 лева, сладолед 20 лева:) да кажете нещо:))
Плажовте не ме впечатлиха, изкуствени са, пясъка е малко и е твърдо, но пък водата беше чай
И все пак не небостъргачите ще останат в съзнанието ми, имам си любимо място там и това са фонтаните! Музика, светлина, водните струи "танцуващи" в ритъм, беше вълшебно! Тези на Беладжио пасти да ядат:)
Почти всяка вечер ходехме и аз стоях поне час да послушам и погледам. Имам си и любима арабска песен, на която танцуват фонтаните, има клипче в ю туб, ама как да го кача тук не знам:)
За гостоприемството на нашия приятел, каквото и да кажа ще е малко! Покани ни в дома си, аз мислех че жените ще се скрият от мъжа ми, особени не омъжените. Няма такова нещо, бяха се събрали цялата рода- децата му, снахи, зетьове, братя, такова посрещане, сякаш сме им роднини, очарована съм! От отношенията помежду им, от уважението към по- възрастните, от спокойствието и срамежливостта на момичетата. Никоя не беше с покрито лице, а най младите даже с абая не бяха, само че едни, като жилетки дълги до коляно. Много им беше интересно за нашия начин на живот, за страната, питаха и слушаха с интерес. Най- малката 16- годишната Айша, изтърсака и бунтарката в семейството, искаше да и помогнем да убеди баща си( нашия приятел) да я пусне да учи в университет, иска да стане учителка.
Каза, че мястото на жените отдавна не било до печката, умно, будно момиче, дано постигне мечтите си!
За пръв път влизам в арабска къща, нашия приятел е локал, тоест истински дубаец, живее в отделен квартал, само с местни. Ами големи къщи имат, холът му беше, като фоайе на хотел:) В ориенталски стил, с дебели килими, тежки мебели, аромат техен арабски, на тютюн и амбър сякаш. Кухнята е много вкусна, сто блюда имаше, не успях да опита от всичко, а не е, като да не опитах:) намерихме общи думи, панталон, портокал, патладжан и други. Смяхме се и беше страшно непринудено., а аз си предствях фереджета и бурки и мълчащи жени.
Малко са страните, в които искам да се върна, определено Дубай е едно от тях. Да не досаждам повече и без това изписах доста.

Жаки, върна ме на любимото ми място, влюбих се в Дубай. А във пеещите фонтани съвсем, няколко пъти сядахме да вечеряме до тях и все пусках по някоя сълза от кеф. Да не е това песента? Телефона ми звъни така от както бях там:

Тя е, тя е! Сто пътя я слушах, и най- лошото опитвах да я пея )))) Сложи клипчето с фонтаните има го в туба, много е въздействащо

Охой, и аз си вия на нея   Ама точно тази песен с пеещите фонтани създава едно много магично усещане, арабско такова   Ще отида аз пак, този път с мъжа ми, умирам да споделим впечатления от изживяването.

Редактирам се, ето го клипчето с фонтаните: