
, снощи ми разказа за твоя любим братовчед Митко, а днес вече го няма... Светла му памет
Живот, като едно виенско колело... Едни слизат, за да се качат други...Добре, че на човек му остават спомените.
Ще се пробвам
Ферарито не било за такива като теб и мен. Кой ни бие да се качваме на ферари? Ние с теб ще си вземем самосвали
-широко, високо, сгодно. И кулокран, за да ни качва до кабината 
, а след месец, два -
, а след 9 месеца...
или
. И ние събирахме по няколко деца от детската градина, прибираме ги, измиваме ги, нахраним ги и после ги сдаваме. По коридорите непрекъснато се разнасяха тави, точилки, кексови форми, игли за плетене. Аз почти всеки ден преписвах рецепти, пишех медицински бележки. А когато мъжете ни отиваха на учение или на дежурство, какви страхотни женски купони с бадемов аперитив и плетки си спретвахме...Кажи речи всичко се знаеше от всички. Един като прави ремонт участват поне още няколко приятели, ние жените лепехме тапети... Това в наши дни не може да се случи. Ех, защо така се отчуждиха сега хората? И аз съм от твоята кръвна група. Когато имам нещо, нека да го имат и приятелите, когато аз се уредя с нещо, гледам да вредя и други хора. В този случай баба ми казваше: Нашъл миш дупка, повлекъл и тиква...



Зарадва ме, чак се изчервих 
/


Вижте и кажете
Късметлии са твоите внучета, че си имат такава баба-грижовна, знаеща и можеща
- докато дойде кафето....

преминавате през много труден момент,моля се да стане чудо.



благодаря ви за хубавите пожелани я на съпруга ми за рож. му ден !
мила приятелко , кога ще свършат твоите тревоги миличка ? Дано по скоро да се види светлина в тунела ! Бог да е с вас за ви пази и закриля. Много често си мисля за теб и още съжалявам за несъстоялата се среща в Пловдив.
изживяла си голям карък ден . Има и такива дни , добре че не са всеки ден. важното е че всичко е минало без инциденти .
и така цял ден на работа , поосаферини , вечерта пак същата ,но в друг апартамент. Пораснаха децата ,станаха абитуриетни , всички заедно помагахме си за боядисване , за подготовка на тържеството , всяка правеше по нещо. Баловете ги правехме в по два апартамента. Ние бяхме първис бала и сватбата . Давахме тон...
За сладкиши също всички правехме едно и също. Щом едната прави толумбички с извара и всички хоп същото , то торти мрамори , то кифлички и какво ли не. До ден днешен сме си приятели , но за голямо съжаление двама от приятелите ни- мъжете в двете семейства си починаха по на 57-58 години. Децата пораснаха , зажениха се , дойдоха внуци , снахи , зетьове и нещата вече не са същите. радвам се че със съседите на етажа ни сме си много близки и си помагаме и до момента. Децата ни също са големи приятели , а и внуците ни. не може без приятели , ние така сме свикнали. съседът ти е най - напред за всичко и за хубаво и за лошо .

, разсмя ме с глас с твоят съвет


Представяте ли си и ние да бяхме така! Щото аз не мога!Препоръчани теми