КГБ = Клуб на Готините Баби - 162.

Фло , навалицата е голЕма. 
А , да сте живи и здрави и щастливи с дедко още
много много години! 

Фло,10 страници за два дни как се изписват,еле  я не се сопрях...
За  годишнината ,един виц имаше.Дамата го изпраща с думите-знаеш  ли какъв дене  днес.Отишъл на работа човекът ,в 10 се звъни,букет,в14  ботуши, 16 палто от норки.
Връща се вечерта и тя казва,това е най-страхотният ден на авиацията дето се е  случвал до сега.
Настъпи и ти деди  да се чуди  ,ама и  ти си заБравила май какъв ден е  и чакаш да заспи  вече....

Реших си проблема . Никакви диети , смених си вратата на кухнята 





Фло  ,мила приятелко , спомени, спомени , луди млади години !
Да сте живи , здрави  и щастливи  с твоето момче ! Всички около вас да ви радват!

Ето съъъъъъъъъъъъъъм! Привет!  
От мероприятия, екскурзии, репетиции, концерти и един фестивал, много съм пропуснала, не мога да ви изчета!  
Дано тази седмица да "вляза в релси"!  
ЖАБЧЕ за теб-   !
В началото на тази тема съм, но се обаждам за да не ме забравите и се връщам пак да чета, дано утре в почивния ми ден да наваксам!  

Мумбас, добре дошла!  
Чувствай се при нас удобно и пиши редовно!  

За появяването си и за спечеления СРЕБЪРЕН ЛИСТ от Фестивал "Листопад на спомените", черпя по чайче, кафенце и още нещо! Наздраве! 

     


Янче, отмених те, поспи си до късно, събота е!

Пожелавам ви хубав съботен ден и ден за размисъл!

       


ЛЕКА  НОЩ !  

  Добро да е утрото и чуден денят ни!Благодаря Танита за кафенцето-този път не ме информира за Листопад на спомените-щях да дойда.Снощи направихме и ние конфитюр по точно мармалад-крушите през машинката за месо и за нула време.А днес и утре ще работя....не ми се работи-хремата ме мъчи-но сезона е такъв-идва зима-а колко топло беше...
 Само хубави неща да Ви се случват-забравих да пиша за манекена-супер е и е възмажал!!!

Добро утро красавици. Имам малко време до тръгването, та да го оползотворя при вас.
Благодаря ви ЖАБКЕ, БОРЯНА, ЛУСИ.
БОРЯНА, то и такъв момент ще дойде да забравяме, ама телефона не забравя - звъни и напомня
ЛУСИ, благодаря за музикалния поздрав. Гуна Иванова е от нашия край. Харесвам я. Моето желе стана точно като твоето, само, че аз не мога да качвам снимки. Светло, не много плътно, точно както го обичам.
ДИДИМИТИ, лека работа.
ТАНИТА, добре си се завърнала в нашите редици. Наистина си се разчекнала от мероприятия. Ама то няма да си Танита, ако не си така навита.  От къде толкова сили на всякъде да смогнеш, всякъде да огрееш...
Оставям ви, че след малко тръгваме. Ей така обичам да вървя - с ръце в джобовете. Мразя торби и дисагиииии.
Хубав есенен ден. Напоете душите си с красота.

Мързел ще е днес

Ние от сутринта ей по таз причина се скарахме. И аз обичам с ръце в джобовете, ма кое си требе, оно си сака (или беше обратно?). И мой мъж и той обича така - та като му казах какво трябва да вземем от Банкя, че като гръмна - най мразел той да носи! (чунким аз много обичам, цял живот за това съм мечтала!) Не можело ли веднъж да ходим с празни ръце и насам и натам. (Ходили сме, не е да не сме, ама тези пъти не се помнят, помнят се другите, с торбите.) Добре, че не прерасна в сръдня, че и това се е случвало.
Сега пием кафе и кльопаме баница (направена от лошата съпруга, дето все го кара да влачи ), а, както разбрахте, после отиваме на Банкя, "да примъкваме" зимнини и други тегла.
(токущо се оплака по телефона на сина си как "ще влачи" пак багажи А че синът му е на работа и в събота, и в неделя, и че сигурно влачене на две торби с кола от Банкя до София му се вижда приятно забавление - това башка.)
Сега ще се обадя на снахьонка да я питам какви са й плановете и ако няма нещо по-интересно за Лъчката - РД, ходене с други майки и негови приятели на клуб и въобще забавления, да го вземем у нас.

Слънчице се опитваше да дойде при нас, но надникна, нещо не му харесахме, явно, и се отказа. Жалко! С него денят винаги изглежда другояче - по-хубав.

Луси, много славно сте си живели и вие в блока И при нас имаше купони и веселби след всяка покупка на мебели - мъжете се съберат да носят, ние в това време подготвяме почерпката и после - песни и танци на народите. Отделно всеки петък си правехме купон с танци, редувайки терена. Мъжете и част от жените пиеха водка (Столичная, 1.42 лв. бутилка от половин литър), някои ближехме вермут или аероконяк , за мезе фъстъци, туршийка - а бе нещо малко, не тежки софри. Важни бяха музиката, танците, разговорите, настроението и смехът. До зори сме изкарвали. Тия, дето пиеха на другия ден им беше тежко, ама на останалите усмивката още ни беше на устата. Събирахме се по женски на кафе в съботната утрин.
Веднъж обаче в един такъв петък домакинята каза: А бе стига сме пили! Тази вечер ще пием чай! Какво, да не би без алкохол да нямаме настроение и да не можем да танцуваме?
Донесе тя един голям чайник, сипа по един чай, тури чайника на масата. В началото се развеселихме от идеята. Ама после ни разговор върви, ни майтап - а бе куца работа. И след час, час и нещо чаепиене едната приятелка казва на домакинята: "А бе то се е видяло, че до танци няма да го докараме, ами дай и по един аспирин и да си ходим!"
Та дотам с опитите за трезвеност.

Пожелавам ми хубава, ако може мързелива, събота!

 Добър ден от мен!
Днес , нали си имам две дечица + едно дърто , малко по-късно ви наглеждам. Сега чакам ЛА да дойде, че вчера късно следобед ми докараха дърва, но само нарязани. Ще дойде да ги нацепи, че да ги приберем. Тази година нещо окъснях с дървата, но важното, че ги има вече. Това ни е задачата за днес. За обяд имам Едине, за довечера имам поръчка кюфтета - лесно ще стане. Така че ще ви наглеждам.
Танче, добре завърнала се и благодаря за отмяната
Фло, то много мерки и теглилки, та се обърках по едно време Приятен и лек път!
Светълчо и на теб! Разсмя ме с разказа за трезвената вечер
От мен - толкоз! За сега!

Обеден привет и от мен! 

Чета ви за ръцете в джобовете и се смея на глас, а моят мъж ме гледа под очилата, ама не пита защо. Вече ми е свикнал да го правя. Но аз му  прочетох. ММ само си заклати главата и нищо не каза, нито дори се усмихна. Че то какво да каже като е същия. Светле, ти разказваш все едно за ММ. Не, че правя зимнина, но все нещо има, пък и зеленчуци, мляко, плодове пренасям от вилата. Цялата кола товарим и започва мрънкането.  Ама, да са живи и здрави, иначе нали ни слушат. 

Фло, браво на вас, това си е постижение! 

Яне, щом си сколасала с дървата, няма значение кога си ги набавила, важното е, че ще ви е топло. 

Танче, хубав купон е ежедневието ти. Браво на теб! 

Жабче, още вчера ми се щеще да ти кажа, но ме досрамя да се явявам непрекъснато, то днес ти казвам, че Краси е страхотен младеж. Да ви е жим и здрав и да ви радва с успехите си в живота. Ами, то 10 години си е голям повод за празник! 

Хули, онзи ден исках да ти отвърна и на теб, ама така се случи, че не успях, та за Под игото. И на мен ми е любим роман. За първи път го четох в една зимна ваканция на Боровец и оттогава ме завладя. Едва се отляпях от него. После, разбира се, съм го препрочитала, но няма да забравя тези дни. 

Луси, много хубава врата си избрала! И за мен еднааа! 

Борянче, добър съвет ти е ала Флото за мотиките. Идвай по-често при нас. 


Хайде, до скоро!

Ето я днес една от любимките ми с неувяхващата си поезия.

 Привет сладурки !
Пробвам да пиша на телефона.
Май ще се получи!
Танитка радвам се че те виждам пак при нас!
Фло, да ти е спорна работата!
На всички хубав слънчев ден!  При нас е такъв днес !
Целувки и прегръдки !
Хайде сега да видим дали ще се публикува.

 Рапортувам: Дървата са нацепени, прибрани и подредени на 90% - и утре е ден!
Рапорт даден!
Сега отивам да правя кюфтетата

Фърли едно кифте насам

 Борянче, фърлям две:

   

Бря до къде го докарахме, да се замерят с кИфтета, кат със снежни топки.
Да рапортувам и аз. Яхнах сабале коньете и дий, краста дий, потеглихме за сеЙо. Ей така - с ръце в джобовете. ММ мърмори: Можеше да вземем туй, можеше да вземем онуй. Аз се правя на съсредоточен шофьор и си трайкам. Стигаме до Перник ( на сред път) и аз се сещам, че съм си забравила телефона, а пациента с ченетата не е от наш'то село. Почвам да се сещам кои са му сватове, та да го издирим да дойде. ММ се подсмихва под мустак ( за тези, които не го познават, наистина е мустакат ) и коментира: Нали искаше нищо да не ти тежи, ето и телефона не си взе...Е как да не набиеш спирачките и  да го помолиш учтиво да слезе
Пристигнахме в селото и отдалече виждам моя пациент стои и ме чака. Сложих му ченетата, дадох му огледало да се види, а той като се огледа, че като взе да се смее, да се радва като дете и коментарът му беше: Я що си е убаво със зъби, също съм като младеж. В този момент се сетих за онова стихотворение: Вчера нямаше ми нищо, ставам сутринта, в углидалото са зверя, бря, чи красута. Този коментар ме зарадва повече отколкото традиционното " благодАрим".
През това време ММ посвършил туй онуй. Измил хладилника, събрал шума, дообрал дюлята. Бабите, комшийки като видяха, че сме дошли, започнаха една по една да носят разни неща: Два трилитрови буркана със сурова туршия, 2 бутилки сок от грозде, зелени домати, няколко зелки, една тиква, 7 - 8 стръка праз, няколко буркана червени домати, няколко буркана печени чушки, няколко бурканчета чорбаджийски чушки в доматен сос, консервиран зелен боб, бучка прясно сирене, яйца, плик с круши. Ей Богу, все едно в Метро на пазар сме били. Казвам си, че и този път няма да сме с ръце в джобовете.
Времето беше прекрасно. Тревата свежа и зелена. Розите нацъфтели, летният гербер и той. Дожаля ми да оскубя газаниите и разреших на бабите да си вземат коя по колкото иска ( имам около 40 корена) , а напролет здраве и живот, аз ще направя разсад.

Прибрахме се в София и започна едно мъкнене и влачене на торби и дисаги, та сега къщата ми прилича на бойно поле. Утре консервпрома продължава. Значи във всяко семейство има по един, дето обича да разнася багажи насам, натам. В нашето семейство не съм аз.

ИВЛИН
СВЕТЪЛЧО
ЯНЧЕ ЛА после загрях Личен асистент
МАРИНКА
ЛУСИ
БОРЯНЧЕ - мятала Янка кИфтета...

Сама съм. ММ замина на среща с колеги по случай ...май без случай Ели замина с приятелки на кръчма и аз ... на сладки приказки с вас.
Имах идея да ви разкажа една смешна случка от онзи хубавият, светлият, весел младежки период, ама ме домързя... Като казах "домързя" та се сетих: Щерката бременна с Кати, зетко и аз сме на вечеря в едно ресторантче. Елица си поръчва салата белени домати с моцарела. Идва сервитьорчето и носи салатата, но доматите не са белени. На въпроса ни защо, момчето отговори: готвача го мързеше. Прихнахме да се смеем с Ели, а зетко само пита: Защо се смеете. Какво трябваше да му отговорим?
Хайде лека нощ, милички

ПП ИВЕ, БОРЯНЧЕ, човек не може да се дореди да публикува