КГБ = Клуб на Готините Баби - 162.

За мен тъжен. Днес имам РД, но без празник. Нямам празник в сърцето без моя мъж. Почерпих децата по парче торта и това ще е.

За по- голяма яснота ,ще си помагам и с чужди мисли /които споделям/Бях споменала , че доста се заинтересувах от историята и всичко останало на Израел.Иска ми се да споделя някои неща , които ме впечатлиха /бяха ми непознати, други - частично/

   ИЗРАЕЛ - Това е свещената земя на всички вярващи – християни (в това число и евангелисти), юдеи, арменци и мюсюлмани, които би трябвало да живеят в мир. Тук под един покрив са събрани всички религии и всеки трябва да разбере, че "ПРЕД БОГ ВСИЧКИ СА РАВНИ".
   Най-много ме впечатли, че всички неща, които са описани в Библията имат точно място в Израел. Не са просто някакви предполагаеми. Всичко се знае къде точно е станало, изваждат се хиляда доказателства за това.
   В Израел всичко е свързано основополагащия камък на нашата цивилизация. Все пак ние сме към западната цивилизация, ако мога така да кажа, където нашият модел изцяло се формира върху библейски текстове, върху Библията - книгата на книгите. Хубаво е да отидеш и да виждаш откъде е тръгнал твоят корен, откъде е тръгнала твоята духовност, тази нематериална същина.
   Та ние пристигнахме сутринта в Тел Авив и от аерогарата си взехме , педварително запазената, кола. И почнаха нашите авантюри.
ММ потечля с новата кола , пълен автоматик. От небето се изсипва невиждан дъжд (както и Кари е споделяла) ., пътя /напълно непознат/ е с 6 ленти и трябваше в тази обстановка да се ориентираме и действаме супер бързо , защото отвсякъде ни притискаха . Успяхме. (Имах , чувството , че през цялото време Някой ни помагаше). Поехме по магистралата за Тел Авив .Слънцето изгря. Успяхме да намерим “от воле” всички набелязани места и да ги разгледаме. Тел Авив е един много красив град на брега на Средиземно море. Има една огромна плажна ивица, много небостъргачи и едновременно с това по- стари 2-3 етажни сгради , които придават уют на съответните квартали. Посетихме пазара и стария град Яфо .Там пак ни заваля , но беше повод да влезем е една арабска гостилница и да похапнем,докато спре дъжда 
След това поехме по магистрала– към гр.Хайфа.Пристигнахме привечер , настанихме с е в хотела и направихме вечерна разходка из града.   Град Хаифа е третият по големина в Израел, намиращ се в северната част на страната. Разположен е на брега на Средиземно море и е най-голямото пристанище в държавата. В превод от иврит името на града означава “красив бряг” и неслучайно Хайфа е известен като един от най-красивите градове в света. Разположен на склоновете на планината Кармел, потъналият в зеленина град спира дъха на всеки посетител.
На това място френски монаси построяват манастир – Стела Марис, който по-късно дава началото на Ордена на кармелитите (от планината Кармел). Днес в олтара на църквата се намира пещерата на библейския пророк Илия.
Хайфа е известен и като център на Бахайската вяра, а прочутите Бахайски градини са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Комплексът включва разкошни паркове с растителност от цял свят, разположени на 19 нива поради терасовидния релеф на града, както и храм с позлатен купол
Ние , нали сме ЛУН , на другия ден станахме рано и посетихме най- напред уникалната църква Стела Марис , която е световният център на „Християнския орден на Кармелитите”. От входа влязахме веднага в залата , където , облечени в бяло, стояха няколко монахини и държейки книги в ръка , пееха много прочувствено, Всияко беше много истинско и впечатляващо. Усетих , че се разтрепервам и просълзявам. В самата зала , олтарът е направен върху входа на пещера , където гори ссвещ (Това е пещерата , където е живял св.Илия). Всичко говореше , за дълбоката и чиста вяра на тези жени.
   Планът беше , да разгледаме бахайските градини и да продължим. Оказа се , че ще ги отворят след 2часа и първата реакция ни беше , да тръгваме. Но като погледхахме през оградата –онемяхме /пак/ и останахме /да се разхождаме наоколо/.
Като отвориха  и влязохме , имах чувството , че съм в рая. Изумителен е и факта, че тези съвършено красиви градини са изцяло под грижата на доброволци, които в замяна получават единствено храна. Освен да виждаш красотата, да можеш и да я чуваш. Тоест, насладата е пълна – за всички сетива. И те обхваща едно спокойствие, едно благоговение, едно възхищение от тази невероятна красота и хармония, от това съчетание на зеленото с най – разни цветове на фона на кристално синьото небе и тюркоазеното море в краката ти…
Аз лично не бях запозната с Бахайската вяра / казват, че така е правилно, а не – религия./ Интересно ми беше да разбера, че тя изповядва съществуването на един единствен Бог и единство на цялото човечество. В Бахайския календар месеците носят невероятни имена – например от Възвишеност (месец март) се преминава в месец Великолепие. И в България има подобна забележителност – градината в „Двореца на румънската царица” Мария в Балчик, която също е била бахайка.
Искам тази част от разказа си да завърша с цитат на човека, който е завършил земния си път точно на това място и останките му са положени в мъничката къщичка, която за бахайците е най – святото място на земята:
„Пътят, водещ към единството, е този на любовта и състраданието, а не на силата и принуждението.”
                                                                                               Бахаулла
Колкото и да не ни се тръгваше , поехме към следващата точка от маршрута- р.Йордан, като пътувайки, разглеждахме и други селища (След 2пъти в Тел Авив,  никъде не ни валя дъжд . Сигурно сме минавали между капките и Някой ни е помагал)
   Свещената река Йордан извира от планината Ермон и се влива в северната част на Галилейското езеро.Река Йордан, широка около десетина метра при местността Ярденит, тече бавно, почти незабележимо. Тя преминава през Тивериадското езеро и продължава близо 500 км, докато се влее във водите на Мъртво море. Според едното от твърденията е , че Иисус Христос е кръстен на това място от Йоан Кръстител /има спор
   Самото ритуално къпане става със специални бели ризи .Когато минахме през съблекалните, за да облечем белите дрехи /роби ,ушити от мен/и да се отправим към мястото, оградено с предпазни парапети, видяхме стотици мъже и жени във водата. Ликуваха. Пееха. Говореха на различни езици, от които само една дума се разбираше от всички националности: „Алелуя!“ Някои бяха прелетели от далечни континенти хиляди километри, за да се кръстят специално в топлите води на Йордан.
   След като се потопихме, в центъра за туристи получихме сертификат , че сме кръстени в р. Йордан . С това планът за втория ден деше изпълнен и оставаше да върнем колата на летището , да вземем маршрутка и да отидем в Йерусалим. Тук имахме второ изпитание : До предградията на Тел Авив стигнахме благополучно /не е много лесно , а и по пътищата няма бензиностанции – накъде по- навътре бяха/. Но там попаднахме в такъв голям трафик ,че за 4часа минахме 30-40км , пак под дъжд , тъмнина и въпросните 6 платна с коли /и клаксони/. Все пак , хякой ни помагаше и стигнахме благополучно до хотела в Йерусалим. Тук за нас имаще приятна изненада. Бяхме запазили стая в хотела (беше изцяло в османски стил)  ,а ни дадоха апартамент , с всички екстри – все едно бяхме в апартамент на Шехерезада...(Така много бързо мина умората от последните часове)
   На другия ден , взехме трамвай и отидохме до автогарата/ММ изкоментира , че не сме пътешественици , а от експедиция – всичко трябваше да си откриваме , как става/   С автобус отидохме до Мъртво море , като прекосихме Палестина , Ами , абсолютно нищо страшно нямаше. Пътят минава през Юдейската пустиня , без никакви селища , освен биваците на пустинните бедуини:


“… Но колкото повече автобусът ни се задъхваше по скалистите склонове, толкова повече чудото на пустинята ни изумяваше със своята красота, релеф, строго мълчание. Това не е африканската пясъчна равнинна безбрежност: това е планина от бели заоблени скални възвишения, по които няма активен живот. Съзнателно пиша активен, тъй като в някои процепи на планинските дълбини, там, където избликва жива вода, обикновено се появяват и семена на тревисти растения. Към тях се устремяват керваните на бедуините пустинници Те обикновено пътуват с мулета, с камили и водят стада с овци или кози. По една пътечка на хълма се виждаше бедуин върху магаре, натоварил два меха с вода от близкия извор с пустинно селище. Тези селища са направени временно от ламарини, в които живеят и хората, и животните… Пустинната екзотика привлича любопитството на цивилизования човек, който тръгва „на лов“ към този първобитен живот за няколко часа.
Навлизаме в царството на солта /Мъртво море/,в земята на солените скали, където кристализиралата сол блести като посивяла пряспа сняг на яркото зимно слънце. Разликата е само в температурата и в редките треви и храсти около шосето. Ландшафтът е лунен. Потънали в забравата на времето, столетия продухвани от ветровете на пустинята, бели и тъмночервеникави скали, пресечени с бели ивици солени пластове, се точат с километри. Някога тук е било дъното на това море, а сега невероятно причудливите форми на огромни солени гъби, скални зъбери или фигури на животни вълнуват въображението...”
== Тук някога, но неизвестно за археолозите кога и къде точно, са били двата враждуващи града Содом и Гомор... Заради божия гняв и двата града били сринати в бездната и засипани.
Чаша вода, изпита от това море, е в състояние да отрови човек.
За наже разочарование , не успяхме да се пототим в Мъртво море, защото плажът беше затворен- т.е нямаше душове , а без да се измиеш е немислимо
Но посетихме дългоочкванея от мен оазис- бораническа градина Ейн Геди. Тук се нагледах на толкова много екзотични – познати и непознати цветя и растения, че бях “на седмото небе”. Нали се сещете , че си събрах много семена и сега ме очакват много опити... Прибрахме се в Йерусалим напълно доволни и ощастливени. В остатъка на деня се разходихме в част от стария град на Йерусалим . Той е заобиколен от големи стеми , които са строени по времето на управлението на Сюлейман Велики.Трябваше да си купя свещи и други предмети за освещаване на вдугив ден на Божи гроб. Пробрахме се в покоите на Шехерезада ,за да починем и съберем сили за последния ден.
   Ерусалим –изключително важен за историята на човешката цивилизация град запазил своя уникален характер на свят град със съхранен старинен облик Самият въздух в белокаменния град е пропит с аромата на хилядолетията!/това не са високопарни думи , а самата действителност/
Сентенция, която съм срещала за Ерусалим, е, че той е мегаполис, побрал в себе си не само цял Израел, но и целия свят! Тук има място за всички раси, всички езици и всички религии, които съществуват на земята. Екзотиката по улиците е неповторима!
За екскурзия в Ерусалим мечтаят повече от половината хора на планетата, независимо дали са повече или по-малко вярващи. Защо? Защото в този световен град са събрани като във фокус едни от най-важните символи на трите основни монотеистични религии: християнската, с Храма на Божи Гроб на Голгота и лобното място на Иисус Христос; еврейската, със Стената на плача – мястото на разрушения преди почти два века Втори Храм на Господа, и мюсюлманската, с огромната Омарова джамия със златен купол, откъдето пророкът Мохамед се е възнесъл към небето.Неслучайно в някои средновековни карти на света за географски център са обозначени много от светите места тук.
Повечето градове в света са издигнати край река или море, а Ерусалим е обърнат към небето. От деня, в който Христос влиза в него на бяло магаре, градът става светиня за целия християнски свят. Шест века по-късно, пак оттук, и пророкът Мохамед се отправя към небето, а Ерусалим се превръща в център на мюсюлманството – трети по святост след Мека и Медина
За последния ден /нали съм ЛУН/ измислих да отидем рано – в 7-8ч и да изпреварим туристическите тълпи. Получи се. В стария град влязохме през Дамаската порта (Сега има 7 порти , а 8-та е зазидана и “през нея ще влезе Месията в деня на спасението” )
Изминахме пътя до хълмът Голгота  , на който Исус е бил разпнат
VIA DOLOROSA - ПЪТЯТ НА СТРАДАНИЕТО ДО ГОЛГОТА, ИЛИ ПЪТЯТ НА КРЪСТА ("VIA CRUCIS").
Това е  тясна, каменна, криволичеща улица в Стария Йерусалим, осеяна със сергии и магазинчета, по която според библейските предания е преминал Исус Христос  до мястото на разпятие и на нея се намират 9 от 14 спирки, съхранили паметта за последните мигове на Спасителя по пътя на страданието, за изживяните мъки и голямата му любов към хората. Ето всичките 14 спирки:
                          - Исус е осъден на смърт от Понтием Пилатом
                          - Исус взема кръста на раменете си
                          - Исус пада за първи път
                          - Среща с майка си по пътя към разпятието
                          - Симон Кириниянин помага на Христос при носенето на кръста
                          - Св. Вероника избърсва с кърпа лицето на Исус
                          - Исус пада втори път
                          - Исус Христос утешава плачещите жени
                          - Исус пада за трети път
         Последните 5 спирки се намират в храма на Божия гроб:
                          - свалят дрехите на Исус
                          - приковаване към кръста
                          - Христос умира на кръста
                          - Снемане от кръста
                          - Погребението на Исус Христос
Това са 14 спирки и при всяка има нещо, което напомня за историята  - от
Гетсиманската градина, където Христос се е разхождал и срещал със своите ученици, но и където  е бил арестуван  - до мястото на разпятието
   Църквата на Божи гроб е голям храмов комплекс, състоящ се от Голгота, гроба Господен и храмове на различни християнски изповедания - православни, католици, арменци, копти. Основната част от храма е с кръгла форма - символ на безкрайността на Вселената, като в самия центар на тази ротонда е Божият гроб
   От Голгота се минава през мястото където , съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата - вляво от входа - и вие сте пред заветната цел на поклонника-християнин. Божи гроб! е помазан Исус. Тук се осветява всичко, което е  нарочено за освещаване Мястото което е лежало тялото на Исус и където три дни след разпятието Христос възкръсва е скрито под дебели плочи от бял мрамор
    Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род - изкупен.
   При посещението на Божия храм пак имахме късмет /Поради ранни час намаш хора. Влязохме в основния храм , намерихме камъка на помазването , сложихме си вещите за осветяване (при пълно спокойствие , необезпокоявани от никой) и знаех ,че трябва да отидем до божия гроб , за който се слиза надолу в пещера (разчитах , че ще следвам потокът от хора и не го бях запомнила добре)Попаднахме в едно помещение , но не бяхме сигурни. Дойде една жена и запали 5свещи ,под формата на кръст пред икона. Изчакахме я да се помоли и я попитахме , дали това е божия гроб. Не – било грибър на св. Елена /майката на св.Константин/ Жената се оказа прекрасна- тя ни разведе навсякъде , обясни ни всичко (много мила арменка) всеотдайно. Позволихме си дори да я попитаме , къде може да си вземем сертификати за поклонничество. Тя попита един познат францискански свещенник , той и обясни, пресякохме целия стар град и се сдобихме със свидетелства , автентични , църковни , а не тези , които /срещу пари!!/ раздават туристическите агенции
Като излязохме от Божи гроб , запалихме осветените вече 33 (колкото годините на Исус)свещи от божествения огън, който гори непрекъснато там. После а ги угасихме и приготвихме да  раздаваме по една свещ на роднини и приятели
   След това , излязохме от стария град и отидохме до хълмът Цион (Сион) , където са  гробницата на цар Давид и храм Успение на Пресвета Богородица. На хълма Сион са се случвали само крайно важни за историята и религиите неща. Тук се е провела Тайната вечеря на Исус и учениците му. Тук е и храма Успение на Пресвета Богородица (Там запалих всеш и за всички вас и вашите семейства да са здрави и щастливи). Богородица е живяла и починала (успение = заспиване) на хълма Сион в дома на свети Йоан Богослов. Тук са и гробниците на Давид и други древноеврейски царе.За евреите Цион е символ на Ерусалим, който пък е символ и център на Обетованата земя. Обетована земя пък идва от обет = обещание, или иначе казано обещаната земя, земята която Бог е обещал на евреите
   Следващата точка от програмата беше Стената на плача По всяко време край нея може да се видят вярващи юдеи, които се молят. Някои от тях си удрят главата в камъните. Между пролуките се слагат листчета с различни пожелания. Някои хора вярват, че съдържанието им стига директно до Бог.
   По пътя към нея срещнахме няколко групи хора , които отива на там в музика , песни , веселби и хора. Сетих се , че съм чела , че в четвъртък има традиция , момчетата , които навършват 13 години.../тук не се сещем точно името , но е нещо както при католиците има първо причастие/. Таци церемония е съпроводена с много веселба (след съответния ритуал)
На стената на плача мъжете и жените са разделени с преграда.
Много мъчно ми стана , когато погледнах в “мъжката част” , как цяла рота войници искрено се молят (Тук ще спомена , че обстановката беше много спокойна , макар в Йерусалим през100-200м да се движеха патрули с автомати . За мен това бяха прекрасни млади момичета и момчета и все правех сравнение , как в нас такива хора са далече от тези проблеми. Болеше ме за тях )
   След обяд посетихме една уникална, модерна съвременна улица по протежението на която имаше изложени огромен брой съвременни скулптори – все едно изложба(някой ден ще ги покажа) За мен бяха на много високо художествено ниво и така видях и съвременното лице на Йерусалим.
После се ражхождахме по улици и попаднахме на страхотен пазар – с екзотични плодове и храни. А любезните продавачи ни черпеха навсякъде и накрая попреядохме...