Живея със свекървата

Ми чуди си се.
Купих си апартамент на 23. Сама. С кредит, чиято вноска бе половината ми заплата. Оцелях.
След 4 г. в изплащането се включи и мъжът ми. Изплатихме го.
Нямам свекъри.
Родителите ми живеят отделно.
У дома става това, което решим аз и той. Или само аз. Точка.
Не ме вълнува кой какво мисли - моят дом е мой. Не е на сина ми, не е на евентуални снахи. Който иска - свят широк, квартири много.
Или ако ще стои у дома, ще следва моя ред. Което е малко вероятно да позволя изобщо да се случи.

Е, все пак са живяли временно, това също е някакъв вариант, стига да устройва всички участващи в ситуацията. Иначе, бебе може да се гледа и без свекърва/доказано от опит/ 

Да, темата е друга. Да, много хора заявиха (не съвсем по темата), че не биха приели младите за дълго у дома си. Това имах предвид,като дадох тези примери - че много често самотният родител се връща за години при майка си и баща си.
Принципно аз съм на вашето мнение -всеки трябва да си е отделно. И аз съм си била отделно, което обаче ми е било подсигурено. Била съм 4 месеца при свеки да помага за новороденото...ако зависеше от мен, много по-рано щях да си тръгна. Но ето приятелските двойки - едните пробваха при свекървата, после се пренесоха при тъщата - ами поне 6-8 години така изкараха; другите живяха при свекърите, които после си отидоха на село; третите се завираха в дядовата ръкавичка -  една къща с много живущи - пак за 10тина години. И затова се чудя - ами такива бяха годините, как всички си уредихте жилище до 30тата си година. И всички ли вие, дето давате образование на децата си,мислите, че ще изкарват достатъчно пари и за жилище, и за семейство.
Моята позиция е следната - предвид ситуацията в България, много често се явяват обстоятелства, които бихме нарекли "форсмажорни", и то продължават с години. Така че, въпреки, че е най-добре всеки да е отделно, трябва да се намери начин и да се съжителства.
 Да допълня - по темата - събрали сте се, търсете компромиси и бъдете дипломатични.
И, второ, радвам се, че толкова хора са успели да отглеждат едновременно и деца, и да изплащат  жилище (квартира). Това показва, че трябва да си направя вътрешен коректив по въпроса колко средно получават хората.

Аз съм си такава - бих избягвала съжителство с друго семейство на всяка цена. Просто дори не мога да си го представя. Не съм живяла нито с родители, нито със свекъри и си го представям като нещо много, много страшно  Направила съм компромиси с много други неща, но в дядовата ръкавичка не съм била и надявам се да не бъда и занапред.

И тези приятелски двойки са били принудени от форсмажорни обстоятелства да живеят при родители или още в началото са решили, че ще си играят на големи, а мама и тате ще ги пазят да не се ударят?

 Честно казано, никога не съм се питала, не съм питала и тях, защо така са избрали. Аз затова и се чудя - ами не познавам нито един близък, който да се отдели на квартира, или сам да си купи жилище. Говорим за периода 94 - 2005 година.

Закупуването на жилище не е нещо задължително. Много хора цял живот живеят под наем и като гледам нищо не им е станало.

Ако не дай си Боже това се случи, веднага и без да се замислям бих приела детето ми с децата си и бих помагала всеотдайно с каквото мога. Домът ми е и винаги ще бъде и дом на детето/децата ми. Знам, че и моите родители биха застанали с такава категоричност зад мен и при тях аз винаги съм си в къщи.
Обаче когато са двама, здрави прави, за всички ще е по - добре всеки да си е отделно и помощта би трябвало да е насочена към отделяне на младото семейство

И аз съм така

 

Баш тогава пък имаше мега-евтини жилища.

След 2007 стана голяма резачка, ама пак можеше да се купи, имаше кредити.

Според мен има и нещо друго - самият манталитет на хората се смени. Сега много млади хора ще предпочетат да не създадат семейство, ако нямат достатъчно възможности. Може! Но аз видях как времето от 89 насам накара много хора (родени 60те години) да изчакват,да изчакват, да изчакват по-добри времена. Накрая тия по-добри времена не дойдоха и хората все пак създадоха семейства на сравнително по-късна възраст. Живееха съвместно с родители и си отгледаха децата така.
 В името на самостоятелността вече сума жени раждат първи деца над 35 години, което аз лично преценям като късно.
 Чудя се, синът ми ако трябва да издържа жена, дете и да плаща квартира... примерно 3-5 години, колко пари трябва да изкарва на месец.

Аз наистина не разбирам къде е страхотията да живееш на квартира.И недоумявам защо толкова млади хора предпочитат да се гъчкат при "дъртите" и да си изподерат очите.
Защото, вярвам всички или повечето ще се съгласят, че на пръсти се броят фамилиите (образно казано), в които задружно и весело живеят 2-3 поколения.В 99% от случаите не могат да се траят.
А в немалко случаи се стига и до раздяла на младите именно заради проблеми, породени от съвместния живот с родителите на единия.
В моето обкръжение се сещам за три семейства, живеещи заедно, и при трите имаше проблеми.
1.и досега живеят заедно, 26 години, вече е жива само свекървата, но синът и снахата от години са само съквартиранти.Отровен живота  на всички, съсипани отношения и защо?Защото свекъра построил 2-етажна къща (с обща кухня и баня обаче) и синчето не сметна за нужно да се справя сам.
2.голям апартамен, с три спални, хол, трапезария, кухня, 2 бани.Родителите живеят в кухнята, хола и едната спалня, младото семейство в другите две спални, като префасонира едната в кухня.Не се поглеждат, ако се срещнат из коридорите, се правят, че не се познават, живот-ужасен.Синът смени няколко любовници, рядко се прибираше преди 22-23 вечерта....Накрая не знам на кого повече му писна, събраха си багажа и емигрираха.И досега живеят навън, значи оправят се, да се чуди човек що тука се натискаха и си съсипаха младостта.
3.младите се нанасят при тъщата, зетя от друг град, уж временно.Временното става година, после две, почва третата и ....зетят почва да се чуди дали не иска развод."Не съм се оженил за тъща си, тя да ми готви и да ми пере гащите!" -образно казано.След съвет да си поговори сериозно с жена си, ако иска да си запази брака, след 3 месеца се изнесоха на квартира.И до днес, след 24 години, още са си заедно, хубаво семействот са.
Мога още примери да давам, но мисля, достатъчно са тези, доказващи, че живот на различни поколения под един покрив не води до нищо добро.
Или, простичко казано:"Ако искаш да разведеш децата си, вземи ги да живеят при теб!"    

Зависи колко харчи жената:)

2-3 хил. на месец дори и в София ще стигнат.

В малък град- 1000, ама и жената да бачка, да не е на 19.

Миринда фон Щирлиц , предполага се, че и хипотетичната му съпруга ще има някакви доходи. А ти ако имаш възможност, би могла да помогнеш финансово или по някакъв друг начин/ с продукти и т.н/, родителите на жената също, докато си стъпят на краката младите.