Родените през септември са винаги засмени!

Май при всички е почти една и съща картинката - много рев, малко сън, много умора, неразбиране от страна на таткото, рутина, порочен кръг, прекалено кратък 24-часов ден ... ама всичко минава. Няма да се предаваме я
Днес ММ ме ядоса. Установих, че не е ноясно как се режи ябълка и ми я даде с тва със семките посредата!?!?!? И не стига, че не знае как, ами и ме обвини, че съм била изключително капризна, принцеса като дъщеря ни ... можело да се яде и така!?!?! Кажете, може ли такова безхаберие у него ... какви ли още неща ще откривам и преоткривам в него ...

Колкото до плача - редовноооо!!!

От няколко дни беба не иска да пие вода!?!!!?!?!?! Подслаждах, разхлаждах, затоплях и нищо. Плюе. А й се появи млечница ...
 

Sss, напълно те разбирам, на мен също никой не ми помага, справя ме се сами двамата с мъжа ми. Но с времето се нагодих да спя, когато малката спи, да върша нещо тогава и така. Нашата бебушанка също доста време не спеше изобщо по цял ден зарадии коликите и само рев.. Но сега почна да си поспива по някой и друг час, и твоето бебенце ще започне, сигурна съм! Трудно е без помощ, но ще се справим! Карай таткото да ти помага, а и да ти е емоционална опора! Важното е, че си имаме малки слънчица, и аз си поревавах доста от физическа и психическа умора, после отивам да целуна бебето и готово, всякаш всички трудности забравям  а и както са написали другите мами - в един момент просто свикнах, че вече нямам време за мнооооого неща и това е, спрях да се ядосвам, че не мога да свърша това и онова.
За стриите - все се надявах някоя мама да каже, че са й изчезнали... Взех и аз ампулите на Лиерак,ще ги мажа и така, дано се махнат
Сетих се друго да питам - всеки ден ли стетилизирате шишета, биби? Че на мен педиатърката ми каза веднъж седмично, но ми се струва малко, в началото стерилизирах всеки ден, сега през ден...

Всеки ден стерилизирам.

Момичета преди години е имало Пенатен чай против колики, дали все още го продават?

Ех, sss_sss все едно аз пиша!И аз се чувствам така. ММ сега е безработен и си е вкъщи, но като ми каже ти си майка и ми идва да го хвана за врата. Най- зле се чувствам когато вън е лошо времето и не мога да излезна, е тогава ти казвам иде ми да се метна! За рева- сега какво да ти кажа:ми за щяло и нещяло си рева. Нималия ден на няколко поредни пъти даже кръвното ми падна и като ме налегнаха едни черни мисли, че едвали не край вече с мен, да взех бебчето да прегръщам и да го обливам в сълзи. Да видите тогава ММ как не ме наби  не знам. Погушках, погушках младежа и ми мина. Онази вечер пък съм го нахранила и му пея, за да заспи, но не от нормалните бебшки песнички, защото знам по коплет -2, а си съчинявам нещо. Та пея си аз: мама те обича.. ала бала и като ревнах пак.. Ужас

Аз стерилизирам веднъж седмично. Никога не съм го правила по-често. Даже ще разреждам по-нататък ... още малко. Пробвам да я приуча на по-нестерилна среда с надеждата да й изградя по-добър имунитет - незнам дали едното има общо с другото ) Засега нямам проблеми.

Много ви благодаря за подкрепата и разбирането,момичета!Днес съм малко по-добре.Реших да не се давам на депресията.През деня като реша да легна и тъкмо се унасям и малкия като мрънне и аз се събуждам,после той продължава да си спи,но аз не мога и затова не мога да се наспя.Иначе за подкрепа-родителите ми са в чужбина,свекито ходи на работа,но вчера като й се оплаках как не се справям и тя каза,че ще ни носи сготвено вечер,което си е доста голямо облекчение за мен.И така,друго си е да споделиш с хора,които те разбират.
А при вас кога взеха да пооминават коликите?Вярно ли е,че е най-трудно до 40-тия ден?Ние май сме най-малки в темата
А за стерилизирането - стерилизирам след всяко ползване на шишетата,това наистина е много тормозещо,но мисля,че е рано да разреждам.
Изпращаме ви прегръдки!

Стискам палци всичко да се нарежда, момичета и най-вече да сме здрави заедно с дечицата.Всичко ще влезе в ритъм  
 sss_sss, да не те плаша, но при нас коликите по-силни стават, а сме минали 40-я ден.
И аз стерилизирам всеки ден, но пък бибите колко неща обират покрай даването и не мисля, че малкия свиква с толкова стерилна среда.

Момичета, и аз много често рева. Напоследък не мога до тоалетна да отида от децата. Онзи ден така от два дни не бях ходила и като реших, че е крайно време и се затворих в тоалетната - бебето започна да се дере, каката да ми блъска по вратата и да крещи "мамоо, мамоо". Много се разстроих. Излезнах и започнах ревейки да им говоря как и мама трябва да има няколко минутки за себе си, но по едно време се усетих, че те и двамата са си бебета. А резултатът от всичко това беше ужасен запек.
Обаче това отминава. Имах такива периоди и с малката съвсем в началото. После става доста по-интересно, по-леко, пак нямаме време, но просто не всичко е само рев и мрънкане, а нямаме време заради други дейности. А проходят ли съвсем се оправят нещата. Стигат до всичко и вече не мрънкат, че трябва да им се даде нещо. Е, тогава стигат и до неща, които не трябва да пипат и трябва да се внимава за това. Толкова бързо ще минат тези трудни моменти и толкова бързо ще се забравят после, че ще ни се прииска пак да гледаме бебета. Знам го от опит.

За стерилизирането - още стерилизираме след всяко използване. Може би около 3-4-ти месец ще започна веднъж на няколко дни. С каката така стерилизирахме почти до годинката - на всяко използване. По едно време се усетих, че няма смисъл - тя лапаше неща от земята, а аз й стерилизирам шишетата още. Просто беше станало рутина и изобщо не се усещах тогава какво правя.

А аз да ви разкажа снощи какво ми се случи - кърмя си аз бебчо. Малката стои до мен току що изкъпана, само по памперс и аз не я гледам какво прави. По едно време се обръщам и гледам седнала до мен и си хванала гърдичката с двете ръце и я гледа и леко стиска. Като видя, че я погледнах и вика - "Искаш лиии ... цица на бебето" и я опъва леко в посока към главичката на бебето.  Хем ми стана много смешно, хем се притесних от тези нейни желания Май трябва да й купя бебе кукла

 Ооо, Кате и Катето една вечер много ни разсмя - дърпа си деколтето на блузката, оголва цицка и слага една гумена играчка и казва " виж цока"  Аз незнам как влизаш в тоалетната сама и оставяш двете деа заедно будни. Аз умирам от страх каката да не направи нещо на бебето, затова навсякъде я мъкна с мен, дори в тоалетната! Тя е като торнадо, вече няколко пъти неволно  прави щуротии - искаше да гегне до беба и си удариха главите, веднъж хвана бебето за главата и пръстите точно в/у фонтанелата, веднъж без да иска изпусна плюшена играчка в/у лицето на сестра си. И това се случва, когато се обърна за секунда, а нз какво може да стане , ако ме няма в стаята.

Оо и на мен ми е много притеснено понякога когато обаче съм близо до тях и тя има достъп до него. Иначе него го оставям в сгъваемото легълце и тя си обикаля, но няма достъп до него. Не може да влезе при него или да го обърне, защото то е голямо и стабилно. Само може да хвърли нещо при него, но до сега не се е усетила. Дано и не се усеща за такива неща. Иначе онзи ден то реве, тя го гледа отгоре и му взела шишето с чая от копър и му вика "Бебее искаш ли чайче" то продължава да реве, тя остави чайчето и му взе една биба и пак отгоре на леглото му я показва и вика "А биба искаш ли". Тогава се изплаших малко да не ги хвърли при него, но не го направи. Шишето с чая остави на шкафчето ми а бибата засмука тя  

 Ааа нашето креватче е сгъваемо и с люлеещ механизъм и тя така го люшка, че чак го мести, освен това бебето е на високата степен и тя може да бръкне и да я докопа. Ако е в шезлонга пак е опасно да не я прекатури, натисне, удари. Тя си е фурия и уж всичко разбира, ама само на теория 

Момичета, вземете си по един слинг, много е облекчаващо. Хем бебето е гушнато и си ходите с него, хем имате две свободни ръце да свършите каквато искате работа. Иначе всичко да се прави когато то спи не си е работа, така човек изобщо не може да си почине. Моето през деня спи само у мен, ако го оставя, на втората минута е писнало. Ако нямах слинг въобще не виждам как щеше да стане.

Все още стерилизирам на всяка употреба.

Много мило ми стана като четох за каките, които искат да успокоят или кърмят бебетата 

Съчувствам много на всички, на които татковците не им помагат. При нас е същото. Никакво съчувствие и подкрепа, понякога много се дразня. И с двете деца се занимавам аз. Приспивам първо бебето, после каката, после пак бебето, защото междувременно се е събудило. И така... Дните ми се сливат, добре поне, че напоследък е хубаво времето и може да се поизлезе.

Аз също стерилизирам след всяка употреба.
Как ги приспивате? Аз не го приспивам, давам бибата и ако му се спи, заспива. Иначе не го люлея, галя или друго. Изключвам случаите, в които реве и трябва да го гушкам.
Но като цяло, ако няма някаква сериозна причина, го оставям 10 мин да се успокои сам, и чак тогава отивам. А си заспива сам, често и без биба.
Да ви кажа, започнах да му слагам молфикс и опикаването спря, много съм щастлива.

Момичета, ние сме вече на месец и половина и положението е следното: в будно състояние или ядем или ревем, няма средно положение. Не знам защо си мисля, че другите деца си будуват кротко или поне си гледкат някъде, но при моето не е така. Ето например вчера - измит, преобут, нахранен и реве - от какво??? Седя, гушкам го и се чудя - гладен ли е, преял ли е, студено ли е, да не би пък да му е топло, ами ако е болен???? На моменти се паникьосвам, че не знам какво да правя и почвам да му тикам залъгалката. Май, май свикнахме с нея и за най-малкото нещо му я слагам, иначе не издържам да го чувам как плаче. Мои познати си мислят да не би като вземе да вижда да започне да оглежда и да бъде по кротък, но и аз не знам. Имате ли представа кога започват да виждат? На моето му слагаме играчка пред очите и си личи, че не я вижда

Жени, нашето сгъваемо креватче също има опция да се направи да се люлее, но ние ги сгъваме люлеещите части, че да не реши да го люлее силно. Иначе от време на време ги разгъваме и й даваме да го люшка леко и тя много се радва. Степени на височината няма и си е ниско, та тя няма как да го стигне. Обаче шезлонг умишлено не сме взели. Някои приятели ми предложиха за подарък шезлонг или активна гимнастика, но с толкова малка кака няма как да го оставя бебето в такова нещо. Много е опасно. От време на време го слагам в столчето за кола на дивана - по-стабилно е от шезлонг, но не е много полезно да стои бебето дълго в него. Но само ако съм около него го слагам, че колкото и да е стабилно, тя може да го достигне или бутне.

Слинг си имам и наистина е много удобен. За малката не си бях взела, но сега реших, че трябва. По-точно ми го подариха. С халки е. Самоче аз работа не мога да върша с него - в повечето случаи работата е миене на чинии или гладене при мен. Просто няма как бебето да е в мен и да ги върша тези неща. Обаче като излизаме за кратко навън е супер. Два пъти пробвах за кратки разходки да излезна с малката за ръка и единична количка (взехме си и двойна иначе). Бебето в количката а каката за ръка. Еми голяма мъка беше. Аз каката ли да гоня, него ли да тикам по разбитите тротоари с една ръка. На всеки метър се запъва количката в някоя измъкната плочка или "кратер" и аз с една ръка се опитвам да я измъкна, а с другата стискам малката да не ми избяга и да се мушне под някоя кола. С двойната количка до парка като ходим е друго - и двамата са вързани на сигурно място и си използвам и двете ръце, а и тя има амортисьори и по-лесно върви. Та за кратките разходки открих, че слинга върши страхотна работа - няма колички, минавам от където си искам, мога да тичам спокойно след малката, без да зарязвам бебето някъде по тротоарите.

Жулиета, бебетата не виждат добре в началото, но мисля, че на един месец вече виждат доста добре близки предмети - например висящи играчки. При нас Митко със сигурност ги вижда, заглежда ги и маха некоординирано срещу тях. Друг е въпросът, че това трае максимум 5 минути. После явно му омръзва и започва да реве. Местя го на друго място, пак се ококорва и отлежда. Максимум още 5 минути и пак реве. Но аз не мога да го местя постоянно. Да не говорим, че не е безопасно за него да го слагам по леглата и диваните, заради малката.

А одеве докато правих гимнастика на бебето и по-точно упражнението все едно кара колело, тя както си играеше спокойно, дойде при мен и ми каза "мама гуши" и като я гушнах и очите й бяха пълни със сълзи. На това упражнение си нареждам едно като стихче и на нея го правех по същия начин. Накрая го завършвам като гушвам и цункам бебенцето. Дали го помни или просто дойде заради завършека на упражнението и изпитва някаква ревност, или се чувства пренебрегната? Много тъжно ми стана като я видях с тези сълзички в очичките.