С какво ви дразнят свекървите- 50

А у нас нещо не е както трябва.Свеки е много мила последните 2 дена,толкова мила че чак е ненормално и абсолютно неприсъщо за нея.А аз съм толкова объркана,че дори се чудя как да и говоря.Крои нещо,не мога да повярвам, че след толкова години изведнъж се е променила  или е направила нещо и чака да види последствията. Дори ММ ми вика вчера-абе на майка да не са и сменили хапчетата

На това май му се казва затишие пред буря...

Логично е по темата за името да се уговорят двамата родители, без намесата на разни баби и дядовци. Хубаво е да има консенсус - тези изпълнения след раждането изобщо не ги разбирам. Голямото ми дете е кръстено на име, което харесвам - не е на никой, макар че дядо ми има подобно име и се радва, че е на него   Малкото е на свекървата. Нямах нищо против, защото името е хубаво.


Не се навивай предварително, но имай едно на предвид 

Моята свеки по принцип вече не ме дразни, но понякога леко ми действа негативно - като снощи. Седнали сме с големия да му помагам по Български език, но той нещо беше в мрънкащо състояние и само недоволстваше ... Баба му най-демонстративно се обажда от другата стая: "Оставете го това дете на спокойствие!"
  Ама не предложи тя да му напише домашната 

Ти попита ли я?

Момичета аз ли съм луда не знам вече какво да правя   . С мъжът ми сме заедно от много години и никога не сме имали проблеми със свекърва ми или свекъра ми. Тъй като ние си живеем отделно и от няколко години сме и в чужбина, но се прибираме по празници и лятото за по 1,2 месеца. Да обаче от както родих започнаха проблемите. Всички бяха много развълнувани като разбраха че съм бременна. И ние много искахме дете, обичаме си го много. Свекърва ми е пенсионерка и не работи,3та група има телк и от 15 години си стои само в къщи. Като се роди детето( понеже родих тук) 20 дена не дойде да го погледне, понеже майка ми беше в къщи а тя е от друг град, 10 пъти мъжът ми и звъня да дойде, но и било неудобно понеже майка ми е в нас. Да ви кажа, че ние всички много се разбираме, но със свекърва ми за 1 година сме се виждали 20 пъти, а те с моите родители 2,3 пъти годишно. Кати съм си тук сме си пили кафето със свекърва ми заедно много пъти никога не е имало проблем. След като минаха 40то дни на детето- аз още не се бях възстановила от раждането( раждах естествено,но имах 15 шева и неможех да сядам). Тъй като с мъжът ми имаме собствен бизнес в който и двамата работим( няма как да стане без и аз да работя) към 40я ден започнах да се занимавам с работата ни по 4 часа на ден, като имаме и тук офис и пращам документи за чужбина. Съответно започнах да викам свекърва ми в нас да остава с малкия. Детето ми не плаче, много е кротко, по цял ден се смее и спи, яде под режим на 3 часа и само се буди да хапва , смее се малко и заспива, такива истерични ревове не е имало никога. 3 дни в седмицата го гледа така по 4-5 часа на ден и после още една седмица пак така. След втората седмица като идваше сутринта да гледа малкия беше много намусена и ми каза - "искам да говорим, не мога да гледам малкия толкова много, аз съм болна жена и се изморявам искам да спя от 2 до 4 след обед, гърбът ме боли и краката. Мога да го гледам по 1, 2 часа само. И аз седнах да говоря с нея , че аз за 1 час не мога само да стигна до офиса и да се върна, а какво остава да работя. Тя като идва в нас единственото и задължение е да гледа само малкия и нищо друго- буквално само да го гледа докато спи. Не съм искала да ми шета, готви и всякакви такива, даже и готвя всеки ден каквото си поръча или и купувам каквото и се яде от магазина от предния ден още. Като се върна в къщи е разхвърлено и цялата къща е в хартийки, защото детето като пие АМ ( тъй като нямах кърма) много връща. Даже чиниите си в която е  яла не мие и аз като се върна започвам да чистя на ново. След като ми каза това аз и викам - майко, недей така още ти е ново нещо не си свикнала, дето ще стоиш само по цял ден във вас, лягай си в къщи, аз не мога да не ход на работа, а детето е много малко да го давам на гледачка. Викам и не го учи на ръце, аз после не мога да го вдигна, всичко го боли. Тя има още 2 внука от сестрата на мъжа ми и тяг ги е гледала до 3 годинки. Викам и недей така, за толкова години никога не сме се карали( ама вече се разревах) дай да не се караме. Тя ми вика ти си му майка твое задължение е, викай майка ти да идва да го гледа да се редуваме с нея. Аз рева и и обяснявам че майка ми работи всеки ден от 8:30 до 19:00 вечерта и живее на 200 километра от нас, но ако се налага и тя ще идва, но не може постоянно, моята майка и баща работят всеки ден без Неделя, със собствен бизнес са и те, но не могат постоянно да идват. Не съм изрод разбирам я , че не и е лесно явно, но не мога да разбера, дали ще стои в тях да спи или в нас каква е разликата. Тя е сам сама, свекъра ми работи в друг град и се прибира 2 пъти в месеца. След всичкия ни рев и казах, че както е помагала на дъщеря си , така трябва и на сина си, викам поне заради него го направи. Тя не категорично. Тя не е неподвижна върви си и всичко просто накуцва. Обадих се на мъжа ми да дойде и викам добре сега ще звънна и на него да дойде да му кажеш какво си решила, да не става развален телефон и тя откачи. Почна да ми вика ами аз мога да го гледам , само да е преди 2 или след 4 , за да мога да поспивам по това време, тя така си била свикнала цял живот да спи в тези часове. Като дойде мъжът ми ни събрах 3мата и му викам, майка ти каза,че не можела да гледа малкия само по 1, 2 часа на ден и то 3 дни. И тя като го видя му вика- майко аз мога да го гледам няма проблем до 2 часа да го гледам и аз зяпнах. Викам майко недей да лъжеш- ама пред него си говорим, нали ми каза по 1, 2 часа на ден и че ти тежало да го гледаш и тя вика - да, да ама и по повече ще мога. Мъжът ми се ядоса ,че не е срам за внучето си така да говори и аз ги оставих и заминах на работа. След като се върнах той ме чакаше и ми вика , аз съм се разбрал с нея тя ще го гледа, била се разревала пред него, че не е искала това да каже и да не и обръщам внимание( и аз викам ок- винаги съм за мира да поддържаме добри отношения) Ох хора това е само началото на историята,после пак ще ви до разказвам. Незнам това нормално ли е с тези спанета аз ли съм луда вече не знам направо. В моето семейство никой не е спал на обед, всички са работели винаги. От този разговор с нея си направих сметка, че тя не ме обича, защото аз бях много зле наистина след раждането имах и скъсани шевове и въпреки всичко не съм спала нито 1 час, оправям в къщи, работа и разходка на малкия.

Честно да ти кажа, не знам кой прав кой крив в цялата тази история, но знам друго - насила не става. Щом отсега е започнала с фасони и измислени или не пречки и проблеми, мисля, че ще имаш още много проблеми. И след като детето е на АМ защо смяташ, че е твърде малко за гледачка? Реално какво значение има дали ще го гледа свекърва ти или гледачка? Разликата за мен е само в парите, но пък това си има и добрите страни -  плащаш на гледачката заплата, но в замяна на това предварително договаряш ясни и точни условия и не би трябвало да има спънки. Моята дъщеря имаше гледачка за няколко месеца - вярно, беше около годинката й, просто така се случи, но не мога да бъда по-доволна. Попаднах на страхотна жена и все още се чуваме и поддържаме връзка и сега от време на време. Може да се окаже по-добрия вариант, знае ли човек...

Тц. Училището не ѝ е пръв приоритет, знам си аз 

Neli1Mihova , неприятно е - аз те разбирам напълно, защото почти веднага след раждането на децата се връщах по 4 часа на работа и свекърва ми, майка ми и ММ / той работи на смени / са гледали децата при отсъствието ми. Ако свекърва ти не иска най-добре ще е да си помислиш за детегледачка 

Нормално е, да. Това, че в твоето семейство не се прави, не значи, че хората не го правят.
Щом не кърмиш, няма проблем да го гледа гледачка. Още повече, че сама казваш колко е кротък. Работите и двамата, вярвам че можете да си го позволите. Не можеш да караш някого насила да ти гледа детето, било то и собствената му баба. Децата са отговорност на родителите си.

И аз си мислех да взема детегледачка, но ММ е напълно против, как щял да остави детето при непозната. По телевизията колко случая вече давали с деца.  Имал доверие на майка си. Но аз се притеснявам че ще си развалим отношенията напълно.

Тогава остави мъжа ти да се занимава с майка си. Така ще е по-безболезнено и за теб, и за нея. Те ще се разберат.

Neli1Mihova, на теб наистина ли финалния ти въпрос, след целия ферман е дали е нормално да се спи на обяд?
Аз по принцип не защитавам свекървите, но да я задължаваш да ви гледа детето, не е редно. Вие вашата заетост не можахте ли да я предвидите преди да се появи детето, то не идва от днес за утре? Говорихте ли предварително със свекървата, че имате такива очаквания към нея? Ако не сте, на какво основание ги имате? Може и да е гледала децата на зълва ти, но състоянието и възможностите й да са се променили след това.
За какво ги раждате тези деца като си правите сметки на кой да ги трапосате на дни? Никога няма да го разбера това

Защо така си мъчите майките (в това число и свекървите) момичета? Явно жената ви обича и детето обича, но и е трудно на жената на тези години.
Три бебета съм имала, всяко с различен темперамент, но не вярвам бебе на 2-3 месеца само са се смее, спи и яде! Иска си много работа около него и възрастна жена много ще и дойде всеки ден по цял ден. Това което искате от нея, и то възрастна жена с ТЕЛК е нещо непосилно!!
      

Тогава ги остави да се оправят двамата и недей да водиш такива разговори с нея. Дори и тя да подхване разговора, й кажи: "Аз настоявах да вземем детегледачка, но сина ти не разрешава. Обясни му на него."

Споделям мнението на ма ко.