С какво ви дразнят свекървите- 50

Тези дето почитат мъртвите само на Задушница, са същите, които стъпват в църква само но Великден. Т.е. и двете не правят както трябва, а само за пред хората, ей така, показно.
Точно техните натяквания не струват и 5 пари, та не е нужно да се взимат под внимание

Права си, ма ко!

Обобщенията на възгледи по подобни теми са неуместни. Кой кога и как почита починалите си близки едва ли влиза в на някой работата ако ще и роднини да сте. Виждам как помени и Задушници вече няколко години крепят баба ми да не последва дядо ми и никога не бих я поставила в ситуация да избира какво да прави на този ден. Един се хваща за Задушница, друг за снимката на рафта, един продължава напред, друг не се справя и се хваща за суеверия и традиции.

Преди 3 дни станаха 11 години от смъртта на един приятел. Убиха го, защото в квартално кафене, изхвърлил двама, които създавали проблеми, а той се познава много добре и с персонала и със собствениците. А във въпросната вечер са дърпали сервитьорката навън, тези изхвърлените и той е бил там. Говорих с него въпросната вечер по телефона. Оказах се последната говорила с него, всичко е станало половин час след това. И линейката пътуваща натам чух, мина пред нас, а въпросното място е наблизо.
Разбрах какво е станало на другия ден от обедните новини. Излизах по много важно работа и ги гледах докато се приготвям. Блокирах отвсякъде. Беше ми приятел от детинство, помагал ми е много и все вървеше след мен и проверяваше гаджета, непознати за него хора с които контактувам, като по-голям брат. Понякога дори го разбирах след време. Беше човек на който можех да се обадя през нощта да го изкарам от тях при нужда или дори само да си поговорим.
За тези 11 години не е излизал от главата ми и за ден.
Бременна исках на една Задушница да вляза в една църква да му запаля свещичка, попа не ме пусна. И на гробища не съм ходила от преди това. Това не значи, че съм го забравила, че не почитам паметта му или нещо подобно. Правя го всеки ден.
На същата дата беше и ортопедичната операция на детето ми, тогава беше на година и 10 месеца. Знаех, че не е случайно и колкото и да беше елементарна според медицината, за мен си беше притеснение. Съвпадението на датата ми даваше някакво успокоение, макар, че някои при това положение биха го сметнали за лош знак. Аз така си го чувствах или може би съм искала така да го чувствам.
Друг мой приятел от детинство пък има рожден ден на тази дата. Какво да направя, да не го поздравя или да отида на празника му, като съм поканена при това положение?

Обичан близък, който си загубил се почита непрекъснато, докато го помниш. Другото е показност, доста често неискрена

В такъв случай и на свекървата не й влиза в работата да ходи на детския праник и да занимава гостите с възгледите си, нали? И на нея не и й влиза в работата как и кога младите почитат починалите си близки...

То точно там е проблемът. Че свекървата вместо да си каже предварително или въобще да не дойде,  отишла и развалила празника.

Никъде не твърдя обратното.

Ми то никой не е спирал свекървата да почита починалите и да спазва задушница... Проблема е друг...

Проблемът е ясен: 1. или някой се прави на прост, 2. или е прост, 3. или иска да развали празника на снахата. А може и 3 в 1.

Защо пък трябва да присъства на празника свекървата.Да си стои  с къщи и толкова.Някои  се радват да няма контакт и  правят всичко възможно.

Абе и аз забелязвам, че има много, които биха благодарили горещо, ако свекитата им не търсят контакт с тях и с децата ама има и такива, на които това им идва като дар свише, а те се натискат за обратното...

Ако не беше дошла, щеше да е истински подарък...за мен. Но тя идва заради детето. И да, любимо и е да прави постановки на всеки възможен празник. За последните години откакто съм официално семейна нямам празник без нейната персона. Като наближат дати, всичко ми се обръща и отщява.
Сега предстои специален ден на другото ми дете и вече се изпокарахме с ММ, че височайшата дама трябва да присъства. Питах го толкова ли я уважава! Не, но ако не я поканел щяла да ни направи живота черен.....
Така мисли сина и за нея, аз какво мога да добавя?
ММ само повтаря "Аз не я слушам, не можеш ли и ти? Не виждаш ли, че е откачила?" Ами не мога.
На въпросното последно събиране ММ беше болен и аз по човешки и споделям, че не пие лекарствата.
Тя ми припомни, че преди....амнайсет години съм му дала парацетамол и се обринал. Точно тема за маса. И защото аз съм дала хапчето......а не защото му казах 1, а той изпи 3 и предозира. Та използва случая да ми го напомни. И да натърти, че затова не било добре "ей така да пие твоите лекарства". Сърцето на компанията 

Стигам до извода да се оттеглям  навреме.Знаят къде съм.И без това ми коства доста усилия  да пътувам. Но  вече отказвам да си водят компании  тук,да се събират за моя сметка.Боли,но е  по-добро от образуване на нерви.

Това за гостито (нежелано)- аз се чудя, с какво пък толкова ще ви направи живота черен, като не я поканите? То, така или иначе се стъжнява празника, поне да не е на деня. Ако иска- да си прави изводите, ако не може- подскажи ѝ, че подобни селски постъпки, не са приети (или поне ти не считаш за приятни, а понеже си домакиня, ти решаваш
Боряна, хубаво е семейството да се събира у по- възрастните. Но, за съжаление не всички успяват да сплотят рода около себе си. Насила не става. Помисли, предложи и ако стане- чудо си сторила

dobra,
в твоя случай, ако щеш и на връх Великден да я поканиш, пак ще мрънка, та прав е мъжа ти, въобще не я слушай, да не се ядосваш.