С какво ви дразнят свекървите- 50

Чета, чета и все повече у мен остава чувството, че Туикс има проблем с мъжа си най-вече. Щом е нужно дори и ред него да се играят театри "изморена съм" и т.н., значи има вероятност той да настоява да бъдат поканени въпреки създалите се кофти отношения.
На моя мъж в такива ситуации обикновено му казвам направо: "Поради създалата се ситуация напоследък, предполагам се досещаш, че тази година не е уместно да се случва еди какво си..." Ако той има нещо да каже, си го обсъждаме насаме и после няма изненади. Ако се опитам да му изиграя театъра с "изморена съм", веднага ще ме усети и по-зле ще бъде...

babunka, сподели тактиката  

twix, изобщо няма нужда да го мислиш толкова - рожденният ден започва и приключва в детският център. Няма нужда да мислиш оправдания защо да не идват и т.н. Просто си тръгвате от празника, довиждане на всички и това е. Ако изнаглеят, кажи на мъжа си, че не ти е до тях, той знае много добре, да не се прави на разсеян.

+100. АКо този мъж беше на наистина мъж на място, Туикс нямаше да има 90% от проблемите със свекървата и зълвата.

Ох, ами какво да ти кажа. Мен ме е много яд, че не съм от онези жени, които с памука вадят не душата, а мъжът направо забрвя и род и родина. Така, леко, подмолно, че даже и мисли силният пол, че услуга му правят. Винаги съм била много пряма и даже твърде емоционална, като това ми е играло лоши  услуги. В случая с ММ просто го пречупих с инат. Това са фактите. Просто си представи едно магаре на мост. Той почва да ми мрънка/надига - аз мрънкам/надигам една октава и идея повече. Не ми прави чест и не се гордея с което, просто това беше при нас. След 5 години разговори и скандали с доста изпочупена посуда (ама като казвам доста, вярвайте ми, че е доста) взехме, че се синхронизирахме. Сега не се караме избщо, дори не спорим, а имаше време, когато познати залагаха кога ще се разпърдим окончателно. Не казвам, че туикс трябва да почне да надига на мъжа си, но това, което моят ми казва сега е "За мен просто беше непонятно, че можеш да имаш толкова силна позиция по даден въпрос. Но като те видях как я отстояваш, ми светна, че може би е важно за теб'   Мъже, какво да ги правиш. Питам го "А това, че преди да почна да надигам 1001 пъти ти натъртих колко е важно за мен еди-какво-си и ти културно ги подминаваше?' и той 'Еееее, това не се брои. Аз откъде да знам докато не се запениш? Може просто да си говориш'.  А уж знае, че съм човек, който говори малко и ненавижда празнодумието, но ето - откъде да знаел, моля ви се, че нещо било важно за жена му, докато оная ми ти не се качи на тавана  

babunka, при теб е проработило, защото и двамата сте държали достатъчно един на друг и сте се уважавали . В друг случай /да не кажа в повечето като че ли за съжаление/ твоят сценарий се развива съвсеем различно. Радвам се за вас 

Въпрос на гледна точка. Аз ако опра до тактиките на  babunka, ако това ми е начина и друга алтернатива да се разбера с мъж, просто никакъв труд няма да си правя. Че съм инат, инат съм и то голям, но това е нещо за което считам ненужно да го хабя. Никой не е последния на света

Мммда, наистина това е вариант, който проработва при определени условия. Едно от тях е характера на "обучавания" мъж, а другото - да се започне с тази тактика от самото начало. Ако си живяла Х години с един мъж и през всичките тези Х години си мълчала в името на мира и разбирателството, номера с надигането на глас тепърва хич няма да мине...

Виж тази тактика и аз много исках да я усвоя, ама то това май си е вроден талант. Баба ми го умееше и така го правеше, че дядо оставаше с впечатление, че той коли и беси, а де факто всички виждаха,  че тя командва парада. Дето има една приказка: "Жената каза и аз реших."

ма ко, да ти кажа и аз сега така разсъждавам. Не ме разбирайте погрешно, обожавам си семейството и през огън ще мина за тях, но толкова изхабени нерви (и от двете страни) и пропилени моменти за едното джафкане. Но...буйна младост, желание за доказване и най-вече налагане. Глупави сме хората, много. всичко важно ни убягва докато не тане твърде късно.

При туикс няма да стане нито с отстъпване нито със скандали. Но ще трябват мнооого разговори.

И ти не си последната на света, нали?
От друга страна, винаги ли ще бягаш, вместо да отстоиш позициите си, още повече, ако са за доброто и на този, когото уж обичаш?

Така е, някои с времето го разбират, на някои им идва отвътре. То на почти всички младостта е буйна, зависи в каква насока ще се хвърлиш да се доказваш.
absurt, ти както винаги нищо не си разбрала, така, че ще те подмина. Какво бягане, какви 5 лева 

Е, това ти си го написала, пък кой разбрал, кой- не, няма да споря.

И ти какво? Прочете последното изречение и реши, че си схванала смисъла. Ми не си, не се мори, а и не се споменавам теб в него, нали? Наистина кой разбрал, разбрал.

О, напротив. Точно си ги търпиш, и твоя, и тях. Изобщо не бих и помислила да поканя на рождения ден на детето си неприятни за мен хора. А ако мъжът ми го направи зад гърба ми ще съжали.

Много си мекушава. И ако се чудиш защо те мачкат - защото могат.

Аз разбрах,че  това би било последното за разбирателство и за теб не си струва.Имаш  други начини да поставяш   и разрешаваш проблеми.Вероятно последното означава,че не би била с такъв,дето се налагат тези начини.
Все пак всеки е различен и различно правило му помага.

Точно това казах. И babunka също го разбра. Явно просто не за всички е лесно.


Туикс, в началото бях останала с впечатление, че мъжа ти те подкрепя. Според мен няма да стане нито с оправдания като "изморена съм" и "не ми се занимава", нито със скандали при вас. Опитай просто да му обясниш спокойно, че както на него му е писнало техните да го занимават с глупости, така и на теб. А ти си много по-на прицел, така, че сам да прецени как се чувстваш. И пак казвам, най-важното е той да разбере, ама наистина да го проумее, че е единствения, който може да промени положението. И твоето и на детето ви, това също му напомни