






Знаеш ли колко много хора (в т.ч. и с деца) живеят на квартира. Не е приятно, но когато моментът не позволява нещо повече и това е решение. Както и другите момичета са писали - без кредит просто не става. Аз се филмирах и депресирах точно преди да направя постъпките за кредит и да подпиша договора - събуждах се и си мислех "Боже, 30 години ипотека!
" И както и да го въртях този погасителен план (работя в банка и имах възможност да си правя лично примерни планове всякакви), свят ми се завиваше и се бунтувах вътрешно като гледах, че лихвите които трябва да върна са си направо колкото главницата... И като прибавим и това, че по това време бях сама ... но ми беше писнало - квартири, после при роднини, абе никъде не се чувстваш наистина като у дома си. Така че в някакъв момент ти пада пердето и като нямаш друга възможност - скачаш. Добре, че бяха наште тогава, че да помогнат - и финансово и морално и с труд и изобщо с каквото могат. Така че, не го мисли, наистина. Когато му дойде времето, нещата ще се наредят 


и аз от много време не съм писала, но то от притеснения, ядове, че и радости време не остава
Такъв камък ми падна от сърцето, че и без това не сме много добре финансово, а и с бебе на път беше някакъв ужас.
никой за нищо да не ни се бърка, да не трябва да се съобразяваме с никой друг, и най-вече да знаем, че сме си вкъщи, в нашия си дом. Мен малко ме е яд, защото преди сватбата обмисляхме да изтеглим заем най-после за жилище, и 2-та работехме и сметнахме, че ще се справим, но после напуснах , походихме си малко, разбрахме за бебето и трябваше да отложим, та да видим до кога
Малеее като почнах да се оплаквам, че сигурно ви станах и досадна
Препоръчани теми