Конкурсът веч' приключи!За награда всяка по две чертички ще получи!35+

Червената врата


Aз, Мария и девет други Марии -

нова версия в началото на октомври -

шал на точки от чекмеджето на минал сезон,

забравени меденки във фурната,

недостатъчност в тъмната нощ

/диопър и малко/,

червило с изтекъл срок на годност,

мокро пране на простора,

включена ютия до купа неизгладени дрехи,

флашка със спомени от морето,

неполято цвете на шкафа в кухнята,

разместени мебели на емоциите.

По пода - трохите от мисли -

моите и на девет други Марии.

Вие черният лабрадор на душата ми

вързан зад червената врата на живота.

аз съм пак разочарована от свеки. Тя е интелигентна, благородна жена, но сякаш оперирана от чувствителност. Седи и глед,а и пита - ама тя нали до сега не е пищяла така? Ами чааак така-не, но когато канихме гости преди месец, майка ми седеше с Ида в спалнята, защото плачеше силно, като види хора.И винаги е така.  А вчера и винаги свеки си сяда на масата и необезпокоявано си яде. А аз, ММ или майка ми сме при Идка и се мъчим да я успокоим. А вчера бяхме в родата на свеки. В чужда за мен къща, както и доста неприветлива откъм отопление и условия. Да вземе да каже - това дете трябва да му се осигури топла вода, място, където да спи и т.н. Аз седя като в небрано лозе, Ида пищи, а свеки си приказва с роднините. Не че някой ми е длъжен да ми гледа детето, но вчера роднините на ММ бяха изненадани как аз и той търчим да наглеждаме детето и да я храним, приспиваме, а свеки си седи на масата и скромно се усмихва, сякаш няма внуче. Даже единият, готин балканджия каза шеговито  - ама на вашите баби никой не им е длъжен да им гледа внучетата. Какво е това - можеш ли да я гледаш, естествено, че може   Видяха, че ние изнемогваме и не можем нищо да направим. А става дума само за няколко часа помощ. Ами, не се усеща. А майка ми, веднага зарязва манджа и спокойствие и взема детето.

малката бубулечка пак не ви е оставила на мира   Между другото не помня точно от кои месеци, ама май 3-4 започват да плачат от външни хора, когато приближат личното им пространство, както и от силно говорене. Нашия ревеше от свекърите, най-вече защото ги виждаше рядко, за моите представи, и второ, защото в желанието си да му обърнат внимание наставаше голямо крякане. И навън ми е плакал няколко пъти, когато са му се надвесвали над количката да му се радват ама силно да викат, явно се плаши, стряска. Говоря за онзи период. Впоследствие започна да се срамува от външни хора, т.е. плача се смени със срам. Не е от всички така, ама аз уважавам правото му да харесва или не определени хора. Но пък помня периода и когато като се качвахме в автобуса, се закачаше с хората, и държеше да му обърнат внимание, смее се, закача се. Така че фази много ще има. Като са толкова мънички, сетивата им понякога се претоварват, а има и дечица, които са особено чувствителни и реагират по-остро. Тя няма как с думи да ви каже на тоя етап, какво я притеснява, затова реакцията й е с плач. По отношение на реакцията на свекърва ти - бих споделила следното. Пак казвам, моята представа е, че за бабите внучетата би следвало да са по-мили, отколкото дори децата им. Такова съм видяла, така разсъждавам. Безспорно хората са много различни, но пък живота ме е научил, че няма как да променя човек на подобна възраст. Затова просто спираш да се тормозиш, да си задаваш въпроса, ама защо. Вярно е, че бабите не са длъжни да гледат внуците си, те са си наша отговорност, но моята представа е, че малките деца са за това, да се гушкат, да се целуват, да се разхождат, да се милват, и няма нищо по-мило и приятно занимание от това да го правиш с детето на твоето дете. И да, плачат понякога, понякога повече, но това не е причина да избягваш да си с него. Тези контакти са безценни, и за жалост времето никога не се връща. В противен случай стават служебни дядо и баба. И би следвало да го правят самоинициативно, защото им е приятно, а не мен да отменят. Ако го няма обаче насрещното желание, просто спирам да мисля в тази посока, насила хубост не става, спират ми очакванията и съответно губещ е отсрещния...е, понякога не го разбира веднага...Вероятно и детето губи, така е, защото е много полезна една такава връзка между поколенията, ама какво да направим, насила пак казвам не става.  Сложно нещо са човешките взаимоотношения.

давам й ехинацея, както и сега курс с Бронховаском правим. Тя септември изкара за два-три дни едни сополки, сега си беше типичен вирус, с 39 гр. температура, отпусната, ама за два дни и мина и от снощи беснее. Утре ще е на екскурзия. Моето дете много боледува, ама само като е на ДГ или училище. Лятото три месеца и нещо забравяме за всички болести, хем на морето по два-три часа изкарва в студената вода / ходим юни/, в планински поточета джапа и нищо й няма, ама иначе каквото мине като болест - лепва.