Конкурсът веч' приключи!За награда всяка по две чертички ще получи!35+

Исках дете,поне година и половина-две преди да почнем опитите. Все не се чувствахме достатъчно осигурени,нямахме жилище,после аз отворих салон и исках да го разработя,после пък имахме жилище и кредита ни изплаши... Радвах се на всяка моя приятелка,сдобила се с рожба,и постепенно почвах да се чувствам тъжна. В един момент спря да ми дреме колко разработен е салона,колко пари изкарваме и колко много пътуваме. Всички ни се възхищаваха,какъв живот имаме с мм,само аз си знаех как не ми пука за нищо,а искам едно човече да запълни живота ми! След като забременях,установих че толкова щастлива не съм се чувствала никога през живота ми,нямах търпение да разкажа на всички и всички много ни се радваха. Започна се с приказките,"да почивам сега,че после няма да мога","да спя сега,че после няма да мигна" и Т.н...Изобщо не им обърнах внимание,през цялата ми бременност бях усмихната,позитивна и се чувствах блестящо физически и психически. Бях сигурна,че моето дете ще спи,яде и аз само ще го гушкам и целувам. Уви! Още в родилното ми го донесоха ревящо,неспящо и аз бях изключително неподготвена за това! Това положение продължи много дълго,аз се промених изключително и тема номер едно в живота ми стана,да е достатъчно тихо,за да може бебето да спи,да не се стряска,да може то да се чувства добре,да няма причина за която да реве,но причина винаги имаше,а аз не разбирах каква е тя! Отношенията с мм се обтегнаха и се отдалечавахме един от друг! За мен беше трудно,нагласата ми беше друга и ситуацията ме свари неподготвена! Сигурно съм допускала грешки! НО! Не бих заменила нито един миг с детето ми,нито една прегръдка и целувка,дори тия в моментитв на истеричен рев и захласване! Няма изкушение на тоя свят,което да ме накара да съжалявам че съм майка с дете и заради това немога да го опитам! Няма по-приятно чувство от това,да видиш в насълзените очи на детето си,спокойствието че ти си там,и то има нужда от теб! Детето ми е целият ми свят,и ако трябваше да избирам,пак бих заменила всичко за да го има в живота ми! Да,децата са грижа,но това е най-сладката,най-отблагодаряващата грижа,която се върши с удоволствие! Просто трябваше да допусна и не розовата страна на нещата