Срещите с т.нар. баща?

  • 6 579
  • 100
# 75
Напълно съм съгласна с теб, но нали знаеш надеждата умира последна  bouquet А и приятелят ми има намерение и желание  Grinningда я осинови!?


Има една тема "адвокати"там пиши ще ти помогнат.И от мен успех smile3525
Виж целия пост
# 76
Тук ще споделя с Вас и моята история. Преди 4 години, когато се разведохме, аз бях тази, която ИСКАХ тя да общува с баща си и почти всеки ден я карах да му се обажда, канех го в къщи /за да е с нея/ и нито веднъж той не инициира някаква среща или да я заведе някъде или изобщо нещо. След малко повече от две години той срещна и заживя с някаква жена и от тогава край - обажда се през два - три месеца и толкова /едвали не - по задължение/. Аз спрях да създавам илюзии да дъщеря ми / а и на себе си/- няма смисъл. В крайна сметка човек е такъв какъвто е. По-добре е според мен тя сама да види и усети какво се случва. Сега  - търси друг "татко"  Simple Smile Липсва и мъж в къщи, но определено е изградила за себе си образ на "добър" баща, а не "такъв" /както го нарича тя/. 
Виж целия пост
# 77
Тук ще споделя с Вас и моята история. Преди 4 години, когато се разведохме, аз бях тази, която ИСКАХ тя да общува с баща си и почти всеки ден я карах да му се обажда, канех го в къщи /за да е с нея/ и нито веднъж той не инициира някаква среща или да я заведе някъде или изобщо нещо. След малко повече от две години той срещна и заживя с някаква жена и от тогава край - обажда се през два - три месеца и толкова /едвали не - по задължение/. Аз спрях да създавам илюзии да дъщеря ми / а и на себе си/- няма смисъл. В крайна сметка човек е такъв какъвто е. По-добре е според мен тя сама да види и усети какво се случва. Сега  - търси друг "татко"  Simple Smile Липсва и мъж в къщи, но определено е изградила за себе си образ на "добър" баща, а не "такъв" /както го нарича тя/. 


Леле това е отвратително.Ето сега ми се потвърждават думите "за какво да си тикаме децата докато са малки да ги виждат".Дали на това моми4енце нямаше да и е по добре ако не го е познавала отколкото сега да страда.БЕЗ ДУМИ.
Виж целия пост
# 78
Леле това е отвратително.Ето сега ми се потвърждават думите "за какво да си тикаме децата докато са малки да ги виждат".Дали на това моми4енце нямаше да и е по добре ако не го е познавала отколкото сега да страда.БЕЗ ДУМИ.
Няма начин да не го е познавала /живяла е с него 3 години/. Освен това дали и харесва или не - той е баща и. Друг е въпроса /и той по-скоро е към родителите/ защо и как се е стигнало до това!
Виж целия пост
# 79
Леле това е отвратително.Ето сега ми се потвърждават думите "за какво да си тикаме децата докато са малки да ги виждат".Дали на това моми4енце нямаше да и е по добре ако не го е познавала отколкото сега да страда.БЕЗ ДУМИ.
Няма начин да не го е познавала /живяла е с него 3 години/. Освен това дали и харесва или не - той е баща и. Друг е въпроса /и той по-скоро е към родителите/ защо и как се е стигнало до това!


Аз останах с впе4етление 4е не е живяла с него а е идвам да я вижда и после е спрял.
Виж целия пост
# 80
Диони, според мен трябва да я оставиш сама да стигне до извода, че не иска да ходи там. Ужасно е, но иначе ти ставаш лошата и т.н И все пак става дума за един път годишно newsm78
И аз така бях решила - да я оставя сама да решава - и само да чакам момента когато ще се откаже. Но честно да ви кажа като си дойде последният път - преди няколко дни (беше там за 3 дни - уж за ваканцията) - направо ми се скъса сърцето. Тя плаче и страда , а нощем аз плача. И най страшното което пак започвам да ги мразя - НЕГО И ЦЯЛОТО МУ СЕМЕЙСТВО.
Много ми е трудно да се въздържам да не изразя пред нея всички чувства и мисли за бащатата, бабата  и дядото.
КАК ДА ИМ ПОЗВОЛЯ ДА ПРИЧИНЯВАТ БОЛКА НА МОМИЧЕНЦЕТО МИ.
 #2gunfire #2gunfire #2gunfire
А на всичкото отгоре тя вече е голяма и постоянно прави паралел между нея и приятелките й, които си имат пълен комплект родители. Говоря й постоянно, но тя си иска бащата. Дори след като каже - той вече не ми е баща (казавла го е вече два пъти, но след 2 -3 месеца забравя  Sad)
На моменти си мисля, че може би трябва да й припомням какво се е случило последният път  #Cussing out
Виж целия пост
# 81
няма смисъл от припомняне, според мен просто трябва да оставим децата и да им помогнем да надживеят мъката си
много у тъжно и болно и при мен е така,  като дойде петък и не го вземе, горкото ми дете как пита и чака
понякога чак се замислям дали да не се събера с баща му заради него, ама то е...си живота дето ще е
Виж целия пост
# 82
няма смисъл от припомняне, според мен просто трябва да оставим децата и да им помогнем да надживеят мъката си
много у тъжно и болно и при мен е така,  като дойде петък и не го вземе, горкото ми дете как пита и чака
понякога чак се замислям дали да не се събера с баща му заради него, ама то е...си живота дето ще е
Не те познавам и не бива да ти давам съвети, НО НЕ СИ И ПОМИСЛЯЙ  #2gunfire
Аз правих тази грешка - да се събирам с бащата  - три пъти. И то с ясното съзнание , че правя компромис със себе си - "ЗА ДОБРОТО НА ДЕТЕТО" - за да има слънчицето ми "БАЩА".
Не знам дали ще ми повярваш - всики път мислех че по-лошо не може да бъде от предишния път, а този път  ще успея да се справя. Резултата е плачевен - трябваха ми много години за да разбера и приема очевидни неща. Загубих адски много време да се боря с баща й , вместо да се радвам на това как расте детенцето ми.
Може твоят случай да не е като моя .........
Но ако го направиш само заради детето - като резултат вероятно няма да сте щасливи и тримата.
Дано не съм права   bouquet
Виж целия пост
# 83
Диони, предполагам колко ти е тежко Sickно според мен може да и напомняш достатъчно често как се е чувствала след последната среща с него.Колко много страдаш заради нея може и да има ефект...незнам Praynig
Виж целия пост
# 84
до скоро не се бях замисляла, ама в последно време като гледам детето как го чака, ми става много болно, но в същото време като го гледам този мъж не мога даси представя да живея с него- камо ли да го търпя всеки ден.
за сметка на това пъкправя комхпромиса да го трая да взема детето и като се видим да не се карам с него, какво било, било, какво да ровя и да се обвиняваме още
да са ни живи и здрави децата, ще порастнат newsm78
ама ние ще остареем newsm78
Виж целия пост
# 85
Като чета и направо се радвам, че бащата на голямата ми дъщеря, рано рано се отказа да се прави на такъв. Вярно и моето дете го преболедува, но поне беше по-малка и свикна, че за нея тати не е това което е за другите деца. Направо не си и помислям какво щеше да е, ако на тази възраст все още имаше илюзии за баща си
Виж целия пост
# 86
Аз също като се развеждах бях наясно, че се развеждам аз, а не детето и че това е неговият баща сега и завинаги. Затова все му напомнях за детето, канех го да го вижда, исках да има връзка между тях, но човека търсеше мен. Като разбра, че няма да ме има и се отказа.
И май много се радвам, че не е пожелал да го вижда, защото като чета какво предизвикват тези срещи и направо се ужасявам и аз като Салай.
Е, така като ви  чета, поне ще се подготвя психически за това, което ме очаква в бъдеще!  bouquet
Виж целия пост
# 87
Аз ли4но моя син никога не съм го настройвала срещу баща му даже се у4им едно стих4е "татко ,татко име сладко..........и т. н."Аз искам той да се радва на сина си както аз му се радвам въпреки 4е не сме заедно.
Е добре де, ти си кара бременността сама, а сега искаш той да се радва на сина си? Това благородство в чист вид ли е?  newsm78
Нещо пак не ми се връзва в пейзажа. Той ти удря шамар, ти и другата буза ли подаваш?
Виж целия пост
# 88
още като се развеждох, бях наясно, че се развеждам аз, а не детето,той продължава да му е баща
не мога да искам от детето да не обича баща си
на колко години беше детето?
Виж целия пост
# 89

[/quote]
на колко години беше детето?
[/quote]
тогава на 4, сега вече на 6
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия