Изповедта на Дафнето
Скрит текст:
Дафнето седнала на прага
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
Sardara pazza@rezil.com
започна да разказва свойта сага
живеех безметежно в махалата
когато Нера ми се стовари на главата.
На бати борча като камък ми тежеше
Нера чека във ръка държеше.
ръцете стиснахме и ето
приключих работа в кафето
Във сянка на Йомер превърнах се и ето
в мене влюби се момчето.
С очички мята той към мен белтъци
рисува модните патъци.
Твори той ден и нощ не спира,
а мене Нера само ме стресира
Таман си казахме ''ti amo''
и бях на седмото небе
Уви мираж бе щастието само
Нера прекърши с телефонен звън.
А после к'во да ти разправям
Любовна драма, рев, разлъка
Из от нейде дотърча
За мене само ревност , мъка
самотно пред асансьора стърча.
След дните тежки и незгодни
Ревюто на чепици модни
Края на съдружието тури,
а Корайчо се изнури
Шеф да бъде му се иска
Яса в ъгъла писка
Уволнена, наранена
И от Исо приютена.
Дълго стана , но сега на кратко
Баба ми я няма с моя батко
Вкъщи ще си спинкам сладко
Някой на вратата ми почука
-Исо, махай се от тука.
-Не е Исо, отвори!
Гледам мойто севгили
Пред вратата ми седи.
-Влизай бързо и кажи
Що ще чиниш тука ти?
-Има парти вдругиден
искам ти да дойдеш с мен.
Слагам роклята зелена
И тъй чудно пременена
Със Йомера под ръка
аз по стълбите вървя.
Шепот, погледи и стон
ау, че хубав тоз Патрон!
Дениз кани ме на танц
иска да опита моя гланц.
Йо прекъсна таз досада
И поведе той парада.
В страстното танго ме завъртя
Иди ми ей тука да го''изплюща''
Sardara pazza@rezil.com
Още един талант в темичката. Уникално е стихотворението, браво!!!
Да питам какво търси италианеца на бала...
Ще подкрепи Йомер или... 
Браво 
