Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им

пенсионирана русалка  не съм сигурна, че разбирам какво казваш. Ако това е, че невиждаме проблемите в образователната програме в "чужбината". Това не е така, а и "чужбината" е различна за всички..
В моята (Англия, графство Съри) аз много положителни виждам но и виждам проблеми в системата.

Пример, много рано се разпределят децата в групи по "умност" (преподава се различен материал, в случай много различен) още от 5г. Казват учителките, че децата се местят от една група в друга, но досега с три деца в системата (едното сега започващо) виждам че реално групите си стоят с едни деца от 4г до 11г. Разликите , примерно по математика при 11 г деца от най-ниската група (учи се  +-100) до системи с 2 неизвестни и статистика (най-високата група).
Децата, дори моят малък 5г знае, че умните стоят на червената маса, а най-глупавите на жълтата. Нищо, че учителките не казат това.

Моят съпруг е бил в най-ниската група по математика в основното училище. Много говорел и вечно го пращали в коридора. На 11 г изведнъж се "събудил" и го пратили в най-горната. Директно от най-долната. После така и по химия, по физика и т.н. Сега е инженер с магистратура. Бавно узрял, милия.

А в моето съвсем българско соц училище ни направиха вътрешен изпит и ни разделиха на класове от умни и тъпи, щото тъпите тормозеха и биеха умните. По математика в 4 клас ни показваха неща, дето дори в университета не ги засрещнах наново.

Съгласна съм с Русалката. Тя, системата, че е скапана, скапана е. Повечето учебници са слаби, има неадекватни учители, има ненужни знания в програмите, има тежки чанти и много домашни. Но това не е баш истината. Или поне не е истината погледната отвсякъде.

Много пъти съм писала, че както всяко едно нещо на този свят, и образователната система е формирана от силите, които и въздействат. А тези сили в голямата си част са народът и случващото се в българските семейства. Ако народът масово наистина искаше добро образование щеше да има такова. Но народът не го иска, а всеки иска различни неща - един иска малко домашни, друг много. Един иска да се кара лежерно за да си изживеят децата детството, друг иска напредване с шампионско темпо, а трети нищо не искат, а само да ги оставят на спокойствие и децата да имат шестици. Последните са най-много и те като правило не намират образованието за ценност, навсякъде тръбят, че с учене нищо не се постига, че учителите са некадърни, а всички учебници безнадеждна боза и много успешно внушават това и на децата си. Е при това положение как да има единна и хомогенна система? Ми не може да има. И в резултат се обособяват "елитни" училища, в които се събират децата от семейства, считащи образованието за ценност. Там отиват и мотивираните учители, защото с такива деца се работи лесно. И там образованието е на ниво. В другите училища е обратното - безхаберие, ниска мотивация и ден да мине, друг да дойде.
Това разделение на пръв поглед представлява равновесие на силите (нали почнахме със формиращите системата сили), а от физиката знаем, че ако има равновесие има и покой, устойчиво и стабилно състояние. Да, ама не. Обособява се още една сила, съставена от твърде голяма част от безхаберните, които в същото време са и с голямо его и искат и техните деца да са в елитните училища. Към тази сила спадат и родителите с деца с по-нискък потенциал, които също искат в елитно училище. И какво могат да направят те? Ами пак според законите на природата - да опитат да изместят равновесието на силите. И как го правят? Ами с частни уроци. Дават децата си на уроци във все по-ранна и по-ранна възраст (вече сигурно в 3 или 4 клас) за да ги вкарат в елитна гимназия. Така се появява бизнесът с уроците. Този бизнес укрепва още повече, понеже децата на тази група продължават да са безхаберни в училище, в резултат на което им трябва много уроци. Обаче (пак според законите на природата) всяко действие води до равно по големина и обратно по посока противодействие, нали? И така децата на мотивираните също тръгват на уроци за да не бъдат изместени от децата на предната група. Това въстановява баланса на силите в първоначалното му положение ( с други думи изместване няма, а щом няма изместване значи и работа не е свършена) и с един единствен ефект, че бизнесът с частни уроци е бетониран.

Това е за мен истината. И няма как да изчезнат частните уроци. На пръв поглед ако направим 10 немски гимназии би трябвало да няма толкова зор за уроци. Би трябвало, ама не става, защото няма достатъчно мотивирани и умни деца за 10 гимназии. И пак ще има 1-2 елитни немски гимназии, а останалите ще бъдат техни бледи копия. Другото решение е всяка жаба да си знае гьола и тези без качества за елит да го приемат. Ама у нас поне и това е невъзможно (но го има по света). И затова остава фундаменталният факт - когато имаме ограничено предлагане и огромно търсене се получава дефицит. А има ли дефицит се появява конкуренция/състезание за ограничения ресурс. А оръжието в това състезание са уроците, връзките, рушветите. Кой каквото ще да приказва и мисли, ако ще Господ да дойде да стане министър в МОН, докато имаме такъв дисбаланс между предлагане и търсене на елитно образование ще има и частни уроци. Жалкото е, че понеже и двете страни наливат пари в уроците (демотивираните и неспособните за да изместят мотивираните и способните, докато последните пък за да не позволят да бъдат изместени) реално движение към по-добро няма. Има само разрастване на паразитния организъм "частни уроци".

П.П. А въпросното детенце от статията или е било с природна липса на всякакъв афинитет към математика, или майка му е била такава, щом още във 2 клас са се усетили и са се борили мъжки, но не е имало резултат. Просто там според мен е кипял безсмислен труд и бягане на място.

То само така става. И уроците, и елитните училища водят натам. Няма друг начин да се угоди на всички. Не можеш да впрегнеш заек и костенурка да теглят обща кола, трябва всеки да си върви със своето темпо. Но това разделяне на умни и глупави е обществено неприемливо и политически некоректно, затова МОН си затваря очите и уж прави планове за всеобщо вдигане на нивото, а хората пък от своя страна се спасяват поединично, като сами правят това правилно разделение.

Не е за подценяване и фактът, че българските семейства по-често имат по едно Златно Яйце и са готови с всички сили да драпат за успеха му, а сакън да признаят, че всъщност няма чак такива данни.

Да, и това. Виж как сме на едно мнение

Напълно съгласна с Черна станция и с вметката на Сирената.

GI, никъде не съм написала, че  хората си затварят  услужливо очите за негативите на образованието в чужбина. Написах съвсем друго, а именно, че  на дете с посредствени възможности и липсваща мотивация, ходило n години на уроци и въпреки това несправило се на съвсем приемливите като трудност седмокласни изпити и на неговите родители системата им излиза крива за неуспеха... Не им се иска да признаят и нещо друго...Затова написах, че на кривата ракета космосът й е крив. И че решенито да  пратят подобно дете  навън да учи няма да изправи въпросния космос, тъй като отрочето ще си е все същото -  с не кой знае какви дадености, с нежелание за учене, с липса на амбиция... За да е по-ясна илюстрацията, нека някой от опит сподели дали един нехаещ  за образованието си тук гимназист, със солидни пропуски от училище и с  неуспешни опити от страна на родителите последните да бъдат преодоляни с уроци и школи, е съумял да се справи в добър чужд университет и да запълни всякаквите липси - на дадености, на знания, на умения...Едва ли има много, ако въобще има такива. Тоест исках да кажа, че чужбинското образование не е панацея в случаи като описания с деца със слаб успех по принцип, при това  постигнат в система като нашата, която не е поставила нечувано високи, непреодолими прагове. Тъкмо обратното.

По принцип промяна на средата може да отключи някаква мотивация. Може и начинът на поднасяне на информация да пасне на ума на детето. Но това не значи, че детето ще си е повишило интелекта, защото училищните знания не са реално мислене и интелект. Просто е усвоило един инструментариум, а дали ще му е от полза- друг въпрос.

Принципно, да, възможно е такова дете да надскочи малко себе си, но чак пък чудеса от храброст да се случат, заради които да си заслужава  на 13-14 години да бъде отделено от  семейството си.. едва ли. Още повече при положение, че  дете с такава мотивация за учене към момента едва ли има  огромното желание да отиде навън. Движещо ще е това на родителите, не неговото.

В този форум обаче такива нЕма!   Всички са с данни.

Русалке, наше близко дете е изпратено в бординг скуул ,а тук беше точно като описаното от теб. Ами аз лично виждам голяма промяна в него и мотивацията му да учи ,родителите му също. Да,трудно му е ,не е блестящ ,но не е и на опашката ,както беше тук.   Системата на обучение там и начина на стимулиране на колежаните е проработил в случая .Едва ли ще влезе в топ 10 на унитата обаче . От тази гледна точка за мен са безмислени всички тези средства хвърлени там и другите негативи от това да е толкова далеч от семейството си на тази възраст , но пък знае ли се...

Моето лично мнение относно ученето навън е ,че ако има ДАННИТЕ ок ,но само за да е на всяка цена там ,никогаЖ!  

Деска, точно това написах над поста ти. Вероятно може да дръпне нагоре спрямо собственото си посредствено ниво на старта, но някаква грандиозна промяна едва ли ще има. И заради това да  се раздели човек с детето си на 13 ми се струва напълно неоправдано, дори не говорим за средствата... Един прост пример показва нещата и на родна почва. СМГ провежда изпит, подбира след 4 клас онези деца, които са показали и на въпросния изпит, и на ред други състезания, че имат математическо мислене и логика, имат потенциал да се справят с по-задълбочена работа по мат. Но барабар с тях влиза и дете с връзки, на което му липсват горните умения, липсва му и желанието да се "потопи" в тази среда. Но мама и тате мислят, че с вълшебна пръчица детето ще стане по-по-най заради това, че е в СМГ. Фактът, че е заобиколено от можещи и амбициозни деца дали чак пък толкова подобрява нивото му? Или още повече се онагледява на практика  разликата помежду им..

Имаше една тема за училищата извън България- останах с впечатлението, че има голяма доза театро, което пунтира резултати и дейност за пред родителите. Да, децата се кефят и са мотивирани, но дали наистина им работи съзнанието и им се събуждат способностите- не бях убедена.

Ами аз писах някъде (тук или в съседната тема) - проблемите на нашата образователна система не касаят най-добрите и най-слабите. Едните се оправят и тук, другите са безнадеждни. Тези, при които може да има положителен ефект от смяна на системата, са средняците. Неслучайно именно родители на такива деца са най-активни в протестите и в търсенето на алтернативи.

Именно ако системата не служи за "средняците" (които по дефиниция) са най-много тогава е калпава система.
Английската система обслужва добре точно средните