На всички именици честито
Със св Варвара се започват едни дълги празници. Да му мислят, тези които не са си посвършили годишната работа
Още един повод ххх-тубите да намразят Онур Досега за тях беше безличният Зия, насилникът Левент или психопатът Текин или тримата накуп. Сега се добавя и неблагодарният сладострастник Арам А и София си я бива, наистина.
Тази любовна сцена явно е привлякла вниманието на медиите. А Надин се беше сетила за определението "художествен". Къде ти, акцентът е другаде Ние си правим веселба, но дописниците определят сцената за "смела"
Пак ми се мярнаха имената на Низъм Хикмет (не съм го чела черно на бяло, но явно той е прототипът на образа на Арам или поне е вдъхновил Й.Алпер) и на Варна в материала, но не разбрах защо. Потърсих какво е писал Н. Хикмет във Варна. Попаднах само на един стих "не видях розата, по мириса разбрах, че е червена и голяма". Почти не познавам творчеството му, та малко се разчетох. Това стихотворение ми хареса:
Аз
бих искал да умра преди тебе.
Мислиш, че дошлият след заминалия си
ще може да ти напомня за заминалия?
Аз не вярвам в това.
В добрия случай ще накараш да ме изгорят
ще ме поставиш в буркан
над печката в стаята си.
Бурканът да е стъклен,
от прозрачно, бяло стъкло да е
така, че да можеш да ме виждаш вътре.
Разбираш саможертвата ми
отказах се от това да стана пръст
отказах се от това да стана цвете,
за да мога да остана с тебе.
И ставам прах
живея с тебе.
После, щом и ти умреш
ще дойдеш в буркана ми.
И ще живеем там заедно
прахът ти в моя прах
чак докато
някоя разпиляна снаха
или неверен внук
ни изхвърли.
Но ние до тогава
толкова
ще сме се смесили
един в друг,
че атомите ни ще паднат един до друг
на боклука, в който са ни хвърлили,
заедно ще се гмурнем в пръстта.
И ако някой ден някое диво цвете
намери влага от това парче земя и покълни
на върха му непременно
ще разцъфтят два цвята:
единият ще бъдеш ти,
другият аз.
Аз
още не мисля за смъртта.
Ще имам още едно дете.
Животът прелива от мен.
Кипи кръвта ми.
Ще живея, и то много, много много
и то заедно с теб.
Но и смъртта не ме плаши.
Само никак не ми харесва
начинът, по който правим погребенията си.
Сигурно докато умра
и това ще се оправи.
Има ли вероятност да излезеш от затвора тези дни?
Нещо в мен казва:
може би.
Попаднах и на причините за пребиваването му в България. Не се учудвайте защо в Сев.източна има толкова много училища и читалища, които носят неговото име:
Женен е 4 пъти. Умира от сърдечен удар.
Назъм Хикмет и България
“Назъм Хикмет в България “ е заглавието на издадената през 1955 година книга състояща се от 130 страници. Автора е Блага Димитрова, а оригиналното заглавие на книгата е “Назъм Хикмет и България”. Книгата е преведена на турски от Хюсеин Карахасан и е издадена от Държавно Издателство “Народна просвета” в София с тираж от 2000 броя. На вътрешната страна на корица на книгата има подзаглавие “Пътеписи”. Българското правителство, дава задача на Назъм Хикмет да спре изселващите се на големи групи турци от България в Турция в началото на 50–те години на миналия век. С тази цел през 1951 година Назъм Хикмет, заедно с автора на книгата Блага Димитрова и отговорни лица от комунистическата партия, посещава турските села в България. Според записките на Димитрова,
Назъм Хикмет е организирал 20 митинга с участието на 150 хиляди души, 10 пъти е държал реч пред народа, срещнал се е в 12 различни места с активисти на партията. Книгата на Блага Димитрова всъщност представлява пътепис на тези пътувания. В книгата на Зекерия Сертел, “Последните години на Назъм Хикмет” възложената му задача и пътуването му е отбелязано по следния начин: “Малко след като се върна в Москва, Назъм Хикмет получи покана от София. Българската Комунистическа партия и правителство канеха Назъм Хикмет в София.” А целта на поканата е описана така:
“Българската Комунистическа Партия и правителството, не знаеха как да решат проблема с местните турци. По това време населението на България беше 6 милиона. От това население 600 хиляди или една десета бяха турци. Този голям брой притеснява Българската Комунистическа партия и държава от два аспекта. Живеещите в България турци са свързани с език, религия, обичаи и емоционално с Турция….Трябва да се отърват от тях.
Освен това турците в България, не приемат революцията, по никакъв начин не влизат в колхозите, опитват се да запазят независимостта си, опълчват се срещу натиска оказван от правителството и партията.О своя страна българското правителство не ги приема. Докато в българските села се подава електричество, турските се оставят без електричество. Тези взаимни неразбирателства пораждат един голям проблем. В крайна сметка българското правителство решава да разреши проблема, като изсели всички турци намиращи се на територията й. Отваря границата си с Турция и обявява че всеки желаещ може да замине…”
Това решение вдига накрак всички турски села. Всички турци тръгват да се изселват в Турция. Към Турското Консулство в София има наплив от хората, които желаят да се изселят в Турция.Българското правителство вижда че 600 хиляди турци са решили да поемат пътя към Турция. Пътищата, улиците на София, влаковете са пълни с изселници. Да, но оттеглянето в един момент на една десета от населението може да преобърне цялата българска икономика.
Поради тази причина, това всеобщо намерение за изселване плаши БКП и правителство. Разбират, че са взели погрешно решение. Решават да спрат това изселване, но вече не е лесно да върнеш в родните им места изселващото се население и да го накараш да повярва в искреността на правителството. Тогава се взима решение да се възползват от влиянието на Назъм Хикмет върху турското население/ стр.42-44/. Блага Димитрова започва книгата си със следните думи на Назъм Хикмет:
“Много бих искал да дойда във вашата държава.Там живеят 500 хиляди турци, трябва да се срещна и да разговарям с тях.” Назъм Хикмет казва това на група българи с които се среща дни след като пристига в Москва.
Според Димитрова, тук не става въпрос за поканата на българското правителство, а за желанието на Назъм Хикмет. Блага Димитрова, продължава книгата си със съдържанието на едно досие дадено на Назъм Хикмет. Според досието за турците е направено много(стр.45). Въпреки това, Димитрова, си припомня сцените от изселването през пролетта на 1950 година. Пътувахме с една група приятели към Добруджа където щяхме да четем харесвани произведения. Влакът с който пътувахме спираше за по 2-3 минути на малките гари в Лудогорието. А тези гари бяха оживени като гнездо на мравки. Сякаш всички села се бяха изсипали на гарата, виждаше се едно море от черни фереджета и цветни чалми( стр.6,7).
Интересното в книгата на Блага Димитрова, са думите за Турция на Назъм Хикмет отправени към турците в България с цел да се предотврати тяхното изселване в Турция. Ето и някои от тях:
"Братя и сестри!Избягах от собствената си родина. Моята родна страна Турция е поробена от Американците. В продължение на седемнадесет години гледах небето на родината си измежду решетките на затвора. В свободна България, в щастливата родина на Димитров, вдишвам въздуха на свободата. Но аз не съм спокоен. Защото, тука има хора които искат да оставят свободата, щастието на децата си, щастието което създава социалистическия труд и искат да влязат в затвора от който аз трудно се спасих."
Темата ще свърши, а аз още не съм си довършила поста. Сабина е виновна с видеото, което е пуснала Не че разбрах нещо, ама ми направи впечатление, че в репортажа не се споменава името на руската актриса. Дали заради политиката, дали заради "смелата" сцена за която нямаше и намек в подбраните сцени Както и че Онур е доволен от ролята си на тубин син
Излезло е и друго интервю на Онур. Там освен Н.Хикмет се споменават и други имена, но май по-добре в нов пост.
ПП Линка се е поразходила из пресата и ТТ. Нали вън е пролетно, та и кукувиците са закукали Е, аз да повторя едно колажче с нещата от живота