Ужасът на младите лекари

Джам, с цялото ми уважение към теб, сметките не са толкова прости, колкото ги изкарваш ти.
Преглед при гастроентеролог (това имам като пример и продължавам в тази посока) във Варна е 50 лв., включително с УЗ. В тези 50 лв. се включват не само пари за лекаря, има за наем, за апаратура, за сестра и т.н.
И не би трябвало, според мен, да се налага този лекар (работещ в държавна клиника) да си причинява и частна практика.
Защото всяко усилие преко сили дава отражение на услугата.

И още нещо - всеки медик ще има добра частна практика, ако неговите пациенти могат да си го позволят. Като не могат и района е беден - няма да има добра частна практика, а ще има някаква изобщо
В бедни райони като СИ или СЗ България как мислиш, дали има достатъчно материално добре пациенти, та да й се вие опашка пред кабинета?

И изобщо за каква грешка иде дума? Говорим за реалности.

а защо мислиш, че приемът по каса е зле платен за специалиста? не е...

виж, бедни-богати, хората си боледуват. и лекари са нужни. а там, където лекарите са по-малко, опашката за тях е логично по-голяма. дали пациентът ще плати с направление или от джоба си - за специалиста разлика голяма няма. той парите си получава. разбирам какво се опитваш да ми доказваш, но реалността не е тази, която ти си представяш. ти залиташ в частни случаи и твоите сметки също не са особено сложни. доста хора тук, освен мен, потвърдиха по един или друг начин моята теза - вече няма мизеруващи лекари в България.

Няма да е всеки, трябва да е кадърен и да му се работи. 

Интересна беше темата, но се измести в посока "аз имам познат/приятел лекар, който...........".

Дъщеря ми ще кандидатства Медицина и наистина исках да чуя нещо конструктивно, а не "мой приятел.....". Това с приятелите колко е така, не е ясно. 

Според мен е въпрос на желание, хъс и възможности, не само в медицината, а навсякъде. Заплащането е важно, но не първостепенно. Ако има някакъв избор предполагам биха избрали място с апаратура, новаторски идеи и утвърдени специалисти, едва ли някой ще предпочете забутано място, но с по-добро заплащане.

А роднини по права линия могат ли да се дават за пример. 

Ако иска да става лекар трябва да приеме, че ученето ще е нещо което ще прави цял живот -много четене,специализации в чужбина и т.н. Ако непрекъсното се развиваш и си добър можеш и частна практика в Тутракан да си направиш, парите сами ще доидат. Ако смята да приключва с ученето след 5 -8 години и просто да си ходи на работа някъде ще живее така както живеят всички останали в тази държава - нито по-добре нито по-зле.

Тогава не разбирам защо е повдигната темата.
Това, че ти правиш този извод (и още няколко души тук) никак не потвърждава вашата констатация.
Излиза, че просто мрънкат?

ПП Естествено, че и моите сметки са криви. Не твърдя обратното.

ами дори и някой да ти се изтъпани тук и да ти каже - аз съм лекар, при мене нещата са така и така - дали ти говори истината как ти става ясно?

конструктивна си е темата - всеки споделя каквото е видял, знае и разсъждава. ти ако си искала сканирани фишове на заплати тук....

Не прочетох абсолютно всичко, но не видях някъде да се обсъжда въпросът за различните здравни системи в България и САЩ.
Тук говорим за държавни заплати, докато ми се струва, че там говорим за лекари с частна практика.

И не забравяйте, че работата в държавни здравни заведения има големия плюс да си намираш клиенти за частния кабинет.
Това, че някой е завършил медицина, въобще не го прави стойностен човек. Виждат се достатъчно лекари с манталитет и държание на мутри/еси.

Скоро се подложих на изследване с упойка, която ме е държала не повече от половин час. Зная, че риск все пак си има, но защо пътеката е 3 дни, като може да бъде 24 часа, а при необходимост - да се пусне друга. На мен ми дадоха 4 дни болнични, 3 дни + 1 ден подготовка и по-малко не можело, респ. ходих да ме отчекират с личната карта 2 дни по-късно. Та насила здрава взех болнични, от което загубихме и аз, и НОИ, само работодателят ми спечели от 4-тия ден. 

Аз лично гарантирам за всичко, което съм писал - т.е. за това, което аз знам от първа ръка.   С повечето сме приятели още от малки и се чуваме и виждаме редовно - знам ги как и какво работят, какви пари получават, на кого какво му тежи и т.н. Сред приятелите ми има джипита със специалности, кардиолози, рентгенолози, спешна помощ и др.   Медицината по принцип е тежка професия и психически доста изчерпваща - пациентите и заболяванията и страданието, с които се сблъсква лекарят всекидневно, буквално изчерпват, освен ако не е някой непукист и гледа на работата си само като на бизнес.   Ако лекарят не е добре заплатен, защото парите са вид енергия, той още повече се изчерпва и скапва.  Мой много близък приятел - изключително съвестен лекар със специалност -  напусна работата си като джипи и знам, че пациентите му бяха много разстроени от това, че напуска, но той просто не издържа. Намери си друга работа като лекар в частен център, която също понякога е доста натоварена и пак не е особено добре платена, обаче го няма това психическо натоварване от практиката му на джипи, което почти го беше разболяло, защото естеството на работата му е по-различно. В България хората са с различна платежоспособност и особено ниска е тя в Северна България като цяло. Не всеки може да си позволи частни прегледи, лечения без каса или заплащане на "консумативи", които могат да достигнат до няколко хиляди лева.   Точно сега е такъв случая с тъста на мой близък приятел.  Има лекари, които са си създали име, които работят само частно, други и държавно и частно, и трудът им е все пак сравнителнох добре заплатен. Но в темата става дума на първо място за млади лекари, трудностите при придобиване на специалност, изключително ниското заплащане през този период, невъзможността често да работиш това, което е мечтал студентът, намирането на работа, утвърждаването като специалист...    Имам приятел лекар, който работи спешна помощ в дълбоката провинция и заплатата му е 650-700 лв! Той е от тези хора, които вече са в по-зряла възраст, установили са се по някакъв начин, гледат болни родители и не мислят тепърва да заминават по чужбина. Но един млад лекар ще отиде ли някъде там из пустошта срещу такова мизерно заплащане?!    Дори и в някоя провинциална болница вече като специалист с 800 лв. с дежурствата?   Какво развитие може да има там, пък и нали трябва да създава или да издържа вече създадено семейство?!   За да обзаведеш кабинет, особено по някои специалности, се изискват и средства за апаратура. Друг мой добър приятел си има собствена малка клиника, която е построил и оборудвал с много заеми и благодарение на това, че е имало някакви останали семейни имоти, които са продали. Така че всеки кандидат студент или вече влязъл да учи медицина трябва да е започнат предварително с това какво може да очаква, а и да има някаква определена цел за развитие, която да следва много упорито.

За дамата, която иска личен опит-ами аз също съм лекар, но се отказах да специализирам преди около 10 години. Причините не са много по-различни от това, което се коментира до момента. Професорката, която ми беше шефка беше откровено луда. Всеки ден се започваше с крясъци и обиди, заплахи как ще ни изхвърли и т.н, невъзможност да вземеш отпуск. Междувременно карах докторантура, за която по това време се плащаше около 250 лв на месец. Не можех да почна да работя на друго място, тъй като просто не можех да си тръгна от клиниката смазана от работа. В крайна сметка реших, че не искам да се държат като парцал с мен за мизерно заплащане. Страшно трудно взех това решение, тъй като  обожавах специалността, която бях избрала, както и самия контакт с хората. Но тогава нямах избор-не специализирах в родния си град, съответно трябваше да плащам наем, а нямах на кого да разчитам. Родителите ми не можеха да ми помагат финансово, а и съгласете се, обидно е на 24 години и тепърва да чакам мама и татко да ме издържат.
Сега работя нещо съвсем различно, не ме удовлетворява така както работата като лекар, но имам прекрасни колеги и взаимоотношения с екипа, с  който работя и мога да гледам децата си без да мисля как ще платя сметките си.
Много често ме питат дали искам някое от децата ми да стане лекар и отговора ми е не. Не бих ги насърчила за нищо на света. Професията е изключително прекрасна, но не бих я пожелала на никой, който обичам.

Благодаря, nefertari.  Съжалявам, че така се е получила при теб. Хубаво е, че все пак си намерила място, което да те удовлетворява, надявам се е, че е свързано с образованието, което си завършила.
Много хора питаха дъщеря ми наистина ли иска това да учи, обяснявайки й колко са тежки изпитите, после обучението, работата. Че не е като по телевизията и сериалите.... Тя твърдо отговаряше с да. Ходи вече на уроци. Ще видим какво ще се случи накрая..... Надявам се, докато стане време да специализира /ако я приемат/ условията да са се променили.

никъде по света и никога не е било лесно да се учи медицина, нито да се пробива и прохожда в тази професия... все сте гледали по някой сериал, чели сте по някоя книга.

ако не сте - да ви препоръчам достъпно четиво баш по темата "тежкият и трънлив път на младия лекар" - "Цитаделата" и "Пътят на доктор Шенън" от Арчибалд Кронин. автобиографични романи са, от началото на миналия век, Англия. тогаз даже още по-трудно е било, защото е трябвало да си купиш практика.

Благодаря, nefertari.  Съжалявам, че така се е получила при теб. Хубаво е, че все пак си намерила място, което да те удовлетворява, надявам се е, че е свързано с образованието, което си завършила.
Много хора питаха дъщеря ми наистина ли иска това да учи, обяснявайки й колко са тежки изпитите, после обучението, работата. Че не е като по телевизията и сериалите.... Тя твърдо отговаряше с да. Ходи вече на уроци. Ще видим какво ще се случи накрая..... Надявам се, докато стане време да специализира /ако я приемат/ условията да са се променили.
[/quote]


Може да усеща, че това й е дхармата.  В края на краищата човек трябва сам да избира пътя си в живота и съответно да се учи от грешките си, както и да бере плодовете на своя труд.     Важно е все пак младият човек да има предварителна информация за това, което мисли да учи и за евентуалните трудности в реализацията и финансовия фактор.  

Абсолютно вярна статия, че като капак е толкова трудно да се вредиш, че да отпуснат бройка, че може да се пенсионираш докато чакаш.