
Като визирам каката, то малкия при нас е послушен...засега...
Не знам дали е правилна тактика, но според мен най-ужасно за детето е да му се скарам пред приятелчетата. На принципа съм-възпитаваме се у дома, навън както съм го възпитала го изтърпявам, после у дома поправяме грешките и т.н.. 
После иска и да ги лапа, казвам НЕ и ги дърпам, а той се хили и пак в устата. Взимам му ги и рев
престорен, но вдига всичко на лавата си. Като ги върна веднага млъква, усмивка и пак лапа. Въобще нещо много безсилна се чувствам и мисля, че е време да го стягам
а по Монтесори не трябва да викам, наказвам и какво ли още не.....
имах пъстър, но накрая събирах от целия под
с лъжица дадох да си пренася, но само разсипва и по-лошо като се изнерви хваща купата и разсипва всичко
после уж да ги събираме, но мерака му стига за 3/4 зърна най-много да събере
Цирк сме си
Та имам надежди, че и моето гардже ще го израсте
Иначе и аз се хващам,че се карам. Отдавам го на разбърканите ми хормони от бременността, но като се скарам остро и после, чак ме гризе съвестта 
Боже, какви могат да ги говорят децата! 
И на всичкото това ядене и мелене, едва докарахме 9,700.И ето, сетих се да ви попитам- давали ли сте зеле и боб на децата. 
Лека и спокойна
). Да, ама тръгна в друга посока и аз реших да я върна, за да си чакаме и тя легна на земята в истерия. Хората ме гледат странно... Брат й се тръшкаше така, но имам спомени за по-зряла възраст, така че съм свикнала, но моите нерви принципно не са много здрави, та.... Аз я оставих да се тръшка. Една баба реши да ходи да я съжалява, тя си изкара яда на нея и тръшкането продължи по-дълго от необходимото. Аз пак не реагирах. Стана, изглади перата и дойде при мен. Пак хвана чантичката и тръгна в друга посока, падна и ревна, ходих да я вдигна, тя реши, че ще й взема чантичката и пак тръшкане. И още едно имаше, ама вече не помня какво, вече ми беше червено пред очите. Ааа, като я вкарвах в колата.
Та, доста тръшкане отнесохме за около 10мин. чакане на опашката. Слабо ме вълнува какво си мислят околните, но много се ядосвам, защото съм безсилна.
Като му размахам пръста да се карам ,той прикляква пред мене с една лукава усмивка и почва и той да маха с пръстчето за "не-не-не" 
Вчера идва нашия с мопа от банята и чисти.Заключва и външната врата...и сега един ужас си представих-да влезне в банята и да се заключи отвътре 

Ако реве за нещо, което съм му взела, веднага давам друго или го разсмивам с нещо, което знам, че му е много смешно. И обяснявам разбира се - че не трябвало така, дрън дрън, не че някой ме слуша 
Зачудих се дали да го дам, но мушнах една лъжица, облиза се, погледна ме ухилен и каза Аммм и го изяде с огромен кеф. После като ме доближи имаше страшен дъх
И боб дават редовно, яде го, няма проблеми.
Препоръчани теми