АВГУСТинче вече бяга, мама за коледен хаос се стяга!

Ох, като прочетох поста на Десимира се поуспокоих. Не съм само аз така - без да си правя атестации . Гледам си децата, според моите възгледи и представи за добро и лошо. Не им давам много зор. Когато му дойде момента ще се научат на каквото трябва, дори и да не се научат перфектно да го правят пак ще оцелеят . Само ще дам за пример баткото, който на 7 г. все още не може да държи правилно лъжицата (въпреки, че е минал обучение в къщи, на яслата, в детската градина), но това не му пречи примерно да тренира баскетбол на нивото на доста по- големи деца или да чете гладко в училище. Така че не се фокусирам върху такива неща. Ако сега виждам успех в дадено нещо, не се знаае в бъдеще какво отражение ще даде на психиката на детето и този същия успех може да се окаже голям провал. За мен отглеждането на деца само по себе си е най- големият ми успех, всичко останало са детайли.

А нали знаете и другата приказка- не си се справил като родител, ако детето ти поне един път не ти е казало, че те мрази. 

Според мен специално прохождането и проговарянето не зависят от нас като родители. Това си е физиологична особеност на самото  дете и ние каквото и да искаме да направим-, няма кой знае с какво да помогнем. Ето пример- дъщеря ми не даваше боц сигурно до 8 месец. Какво ли не опитах, как ли не я мъчих, е не! И в един прекрасен ден съвсем сама започна. След това съм се опитвала и на някои други неща да я уча- е някои ги усвоява, други- когато тя пожелая. Та стигнах до извода, че детето ще се научи а всичко, когато е готово.
Относно провала като майка- мисля,че ни е рано да говорим за такъв, но поне това, което до момента не съм успяла да я науча е гърнето- и ме успокоява мисълта, че според различни източници децата се приучават на гърне след 18 м. Около нас има две деца - момиче и момче, които преди годината ходят без памперс- даже и спят вече без такъв.
За даването на вредни храни- искаше ми се поне до втората година да я опазя, но не ми се получи- сега зная, че с второто съвсем няма да е, но здраве да е! Да не се прекалява и това е!
Другото за което ме е яд, е че не мога да си оставя детето на никой да го гледа за повече от няколко часа, не съм се наспивала откакто се е родила.! Веднъж я оставих на баща й, е въртях се един час и не можах да мигна! Това ми коства доста неудобства за самата мен си, но ще си нося кръста
И последно, това,че й се карам- никак не ми се иска да съм като някоя истерична майка, но на моменти се изпускам и си викам, за което после съжалявам.
Духане на носа- ами не съм я учила специално- сама започна, и въпреки това, ако е с хрема, пак си ползвам аспиратор, че не е много ефективна сама
А как се учат на лъжица- ами в един ден детето само ще посегне към прибора и да, вилиците са мноого по-интересни от лъжиците!

Аз сигурно съм от най-недаващите си зор майки  .Не съм го учила на нищо нито да яде сам нито да ходи на гърне.Не говори и яде само пасирани храни основно с картофи.
Но покрай брат му разбрах,че трудно човек може да се пребори със заложеното в детето.Проговори късно,да не казвам до колко години беше с памперс..много нерви изхабих и научих само едно да не се сравнявам с другите деца и родители.Все някога ще научи нещата,които в момента по никакъв начин не иска сега,а моите нерви никой няма да върне.А и бебето е още по инато и упорито подсмихва се на думата не и бяга и се к
След 10 дена с две деца в къщи с нетърпение чаках да дойде 4.01 да почнат градините баткото се събужда сутринта с конюктивит бебето пък беше с разстройство беше едно весело начало на новата година.

Момичета, добро утро!
Сега малко четки - за мен всички тук сте страхотни майки! Фактът, че са изписани толкова теми за децата е показателен. Просто ни пука....че има и един друг вид "загрижени" родители
Непроговорилите ще проговорят, ненаучените на гърне ще се научат, недоозъбените ще се доозъбят....това прозвуча като някакво велико пророчество 

Влизам да се оплача. Преди малко се върнахме от болницата, където лепиха челото на малчо. Не видях точно какво стана , че бях с гръб и на една ръка разстояние. Предполагам, че се удари в ъгъла на спалнята, защото като заплака и се обърнах, го видях седнал там. Даже не помня дали е бягал или се е спънал.Не плака много, като го гушнах и се успокои, но после в болницата беше страшно. Докторът ме уверяваше, че не го боли, но трима души го затискахме на леглото да не мърда и сигурно щеше да му се пръсне сърчицето от страх.Много ми е криво. Винаги ме е било страх да не останат белези, но тук няма начин да се размине и то по средата на челцето. Ужас!

кремолин,сигурно е било ужасно,така ще е случват се такива неща...юнак без рана не може...помня сестра ми като беше на 2 години и не пуснаха в болницата никой с нея,а тя не се беше отлепяла от майка и не можеха да и сложат системата и я натискаха 100 човека а тя пищеше,много ужасно беше,дано само по-малко такива инциденти се случват

Избледняват белезите с времето и накрая нищо не се вижда.И Иво си беше разцепил много грозно устата преди 2 месеца,но сега почти не си личи.

kremolin, много неприятна случка! Не знам колко е голяма раната, но ако е добре залепено няма да остане белег. При мен единият юнак точно преди първи клас го шиха на ходилото и въобще не ме пуснаха с него в операционната. Чаках пред Пирогов. После ми разказа, че го били вързали. Още го помни, а на мен ми се скъса сърцето, че не съм била при него.

Кремолин, и да остане белег, чар ще му е! Важното е, че всичко е минало вече!

kremolin, погушкайте се много сега и ще му мине!

Здравейте майки на августинчета Вклчвам се за първи път в тази тема. Дъщеря ми е с АБКМ, случайно да има сред вас някоя друга мама с този проблем при детенцето? И как се справяте досега?

Одисеята продължава - не си търпи превръзката и само я маха.
 Аз ходя след него с марля и йод и го преследвам да слагам нови. На вдичкото отгоре сигурно се е разлепила раната, защото продължава да кърви. Ще е тегава седмица, докато зарастне и падне коричката. Иначе се гушкаме много, а и нямам друг избор като все протяга ръце да го взема. Доста е кисел, но незнам дали, заради днешната случка или просто такъв му е периода, че си киселей от едно известно време. Направо не се побирам в кожата си. Уж трябваше даа съм свикнала с един батко беладжия, който е имал какви ли не рани, но то май с това не се свиква. А и сегашната  размина по тежест всички останали или просто така ми се струва, защото споменът за предишните вече е поизбледнял.

За много години! Здрава,щастлива успешна!
Кремолин сложи водоустойчива лепенка, ако е поставена правилно и не покрива косата няма да може да я свали. Синковецът е с белег на челото,, лепихме го със спрей, ако беше шев нямаше да осане следа, но как да стои мирен  не спря да намила,док каза,че бил свекърва 
Исках да ви покажа госпожицата , снмах я на Коледа вкъщи,но съм от таблета 
Биби аз бях на диета 6мес и кърмех,заради съмнение за АБКМ, захраних бавно.  Вече давам рядко десертс краве мляко, но като цяло е злояда много .....
И аз кърмя още, скоро не вярвамда се отбие. Не и се хапва никак, само кис.мляко с краставица,като млечна салата  харесва. САма си я хапвас лъжица.
Мрънкало голямо е от известно време,зъби ще да са 
Баткото беше на всеки зъб с Т над 39* Сега ако се разминем само с мрънкане съм щастлива!
Целвки 

Кремолин неприятно преживяване наистина. Мен на дърти години ме лепиха в Пирогов - 2012 беше. Правихме ремонт и се хакнах с все сила в един амуминиев профил на скулата (добре че не целнах окото). Имаше прорез около 1 см и много дълбок, но пак ми беше странно да ходя до болница за това, но ММ настоя, а и много кървеше. Залепиха ме и казаха да не мокря (три седмици май). Еми няма как на лицето да не мокря, пазих, пазих ама бързо падна лепилото. После взех някакъв крем за белези, но бях несериозна. Имах белег, но още след първото море изчезна напълно. Не знам на челото така ли ще е само. Не го мисли, да е живо и здраво детето, белезите се преживяват. Като се замисля, на челото високо до косата имам белег от едно падане като малка, но тогава отказах да ме водят да ме шият нашите ги нямаше и леля ми не можа да ме кандардиса била съм макс 1-ви клас или по-малка даже, но го помня де. Но пък нито са ме пили, нито лепили, така че нормално да имам белег.

Ох са ви се оплача, частната ясла за която се гласихме е затворила - то не беше баш ясла де, ми от тези тип апартамент. Направо изпаднах в ужас т.к. цената много ни устройваше, а всичко друго е по-скъпо. Порових има някакви приемливи варианти, но като цяло си излиза да работя за нищо. Накрая решихме т.к. ММ работи в Божурище да говорим да запишем там детето. Те имат две ОДЗ-та и не се водят към системата в София. Май ще станат нещата, все пак работи там. Ще трябва да го води и взима само ММ, но пък финансово ни е по-добре, а и аз ще съм по-спокойна да е в държавно ОДЗ. Една приятелка с близнаци живеят там и го посещават и е много доволна. Да не говорим, че съм по-спокойна ММ да го води с кола, макар и пътя да е дълъг (час някъде) от колкото аз да го влача по автобуси пък било то и за 3/4 спирки. Единствено много страдам, че няма да го водя аз и да го взимам (за първата седмица мисля да ходя де да го оставяме, а после ММ ще работи до обед и ще го прибира). Дано се получи и дано да ни приемат после тук в Младост, че не знам.....Голяма драма с тези градини......

И друго да се оплача....днес пак се видяхме с едно приятелче един месец по-малко от нас. Ми детето е къде къде напред от нас. И в говорене и в други неща. Просто като му говоря си личи, че ме разбира и изпълнява. Моя един път на 50 да рече да реагира на нещо....правим си само съвсем бебешки неща...да маха за чао, да показва колко ще порасне и на колко е години, да пляскаме и мием лице на хХей ръчички. От  време на време като го питам с книжката кое къде е (мече, топка, пате и някой животни) благоволява да ми ги посочи, но си е рядко. Понякога ММмммм ка за кравата и нещо като Па-па му се изпуска за патето, но пак не всеки път като го питам. Сочи нослето на мечока или друга играчка, но своя Не, да не говорим за други части. Вземам да се притеснявам нещо....хубаво да не говори, но поне да виждам, че разбира всичко, а той е някакъв такъв...искам да ми посочи нещо в книжката, а той ми я изтръгва от ръцете и си разлиства и предпочита той да сочи, а аз да казвам.....не знам дали е своенравен или наистина нещо изоставаме. Все ми се струва, че поне едно Мамо, като хората трябваше да казваме до сега или ДАй и Не.....всъщност знаете ли как би могло да се разбере и при какъв специалист ако има проблем