Любов или пари?

Реших да пиша анонимно, защото не ми се иска темата да стигне до някои хора.

Имам връзка с един мъж от няколко години и много се обичаме. Обстоятелствата бяха такива, че не беше възможно да живеем заедно и да сме заедно през цялото време. Сега прекарваме много повече време заедно и имаме планове за съвместно съжителство и семейство, винаги сме го искали и двамата. Все още няма нещо голямо, което да ни свързва и една раздяла би била много по-лесна на този етап. Виждам го някак си, че ако искам да се откажа може би сега е момента. Лошото е, че понякога ме обхваща лека паника дали съм сигурна, че искам точно с него да прекарам живота си. Обожавам всичко в него и винаги като си помисля си представям, че точно с такъв човек до себе си бих искала да остарея, разбираме се много добре. Единственото ми притеснение са финансите. За добро или за лошо досега съм разполагала с повече средства, да речем малко над средното. Не става въпрос за някакъв лукс, но съм свикнала на разни глезотийки като например добра козметика, пътувания, хубави ресторанти. Не се имам за меркантилна, но в един момент тези неща като ги няма започват да ми липсват. Всъщност сега ги оценявам малко повече от преди, когато получавах всичко наготово в общи линии.
Проблемът с него е, че той е живял с по-малко средства и има една разлика в начина ни на живот. Тази разлика не е огромна, не е някаква пропаст, но все пак я има. Живеем в голям български град, но не в столицата и не е възможно да го напуснем. Той работи в една фирма тук, заплатата му предполагам е около средна за града ни. Мисълта ми е, че не е мързелив, работи си и не е за някаква минимална заплата. Виждам го, че иска да печели повече, опитва се с разни дребни странични неща, но те не са особено сериозни и постоянни. Аз работя за себе си и засега изкарвам повече от него. Да кажем около двойно. Опитвам се да спестявам и успявам по малко, но просто няма как спестеното да ми стигне за всичко, което искам. Засега не виждам реалистична възможност нито един от двама ни да печели по повече.
Давам си сметка, че ако имаме дете няма да можем да му осигурим всичко, което аз бих искала. Тук не става въпрос за някакви материални неща. Аз просто имам визия как искам да се случват нещата, за образованието и развитието му и това, което искам не е безплатно.
В общи линии ме е страх дали в мен няма да се натрупа някакво разочарование с времето, че няма да можем да си позволяваме нещата, които искам, и с които съм свикнала. Ще се радвам на всякакви мнения и ми е интересно дали някой е минал през нещо подобно.