Любов или пари?

А така, изпокарайте се, а авторката вече е забравила и си прекарва екстра с "бедния" младеж със средна заплата 

Аз пак да питам къде е проблема?
В "евентуално някога може би едва ли не примерно сигурно може би ще се случи нещо, което ще ме накара да преценя кое и дали искам повече?"
Щото така поставено заглавието предполага, че се иска избор, а същевременно става ясно, че изборът вече е направен СЕГА.
За бъдещето - далечното доколкото разбирам е направо дърпане на оня с рогата за опашката, аз не бих си позволила нещо подобно, не правя планове и сметки дори и за след месец.

Ако двама човека са щастливи заедно, разбират се, уважават се, няма проблем в секса и парите им стигат, какво значение има кой печели повече. Нали не гладуват, сметките са им платени, хладилника зареден, имат дрехи на гърба си...кому е нужно да гониш михаля при такава ситуация. Каква е гаранцията, че ако намери някой който изкарва повече пари, ще е повече човек. Авторката явно не осъзнава колко трудно се намират мъже.

Парите са много важни в една връзка, но също така е мнооого важно и партньорите да са на едно интелектуално ниво. Иначе няма да се получи.

След 30 вече е трудно, хубавите, дето стават, са обрани.

Важно е кой е двигател. Жените се уморяват повече, раждат, губят уважение, ако са главен двигател. Още не сме надмогнали толкоз биологията.

А за мъжа е полезно да се бори, не да почива и да се отпуска.

И друго е важно- стандартът и свикването на даден бит не са глезотия, сори. Важно е човекът да си е от твоята черга, дето се вика- и за вкусовете за храна важи, и за идеята за приятно прекарване.

Съгласна .

Важна ми е амбицията и отношението към мен .И да ,трудно се намират свестни мъже и жени  .

Принципно съм съгласна с теб, НО за съжаление, не са много мъжете, които могат спокойно да приемат, че жена им изкарва много повече от тях - говоря не за временни периоди, а изобщо. Изисква се голяма доза самоуважение и чувство за хумор..дори великодушие от страна на мъжа - в противен случай става дребнав и ревнив; проявява едно неприятно чувство за малоценност. Не си говоря празни приказки, ами имам конкретни примери пред себе си - и от поколението на родителите ми, и от моето.

Материалните потребности, които са необходими на човека са вода, храна, покрив над главата и облекло. Духовните потребности са от самоуважение и признание, познание и себереализиране, любов...

Не е вярно, че след 30 хубавите, дето стават, са обрани   Постоянно настъпват нови раздели, които овакантяват качествени мъже и жени и на 50 години - факт. Хората на 35, 40 и 45 също се загаджват успешно, колкото и това да е невероятно за щастливо задомилите се завинаги до 29 годишна възраст  

Мъжете, истински разполагащи с пари и възможности, рядко са любители само на семейния уют...

Чета ви, не знам какво да кажа. По принцип не се тревожа ежедневно за пари, просто понякога ми става кофти и се замислям какво ще стане в бъдеще.
Знам, че се живее и с много и с малко, аз и сега се лишавам от разни неща, но повечето не са ми от първостепенна важност. Въпроса е, че с дете тези неща ще станат много повече. А и смятам, че е нормален стремежът на родителите да искат да осигурят най-доброто за детето си. И тук идва проблемът ми, според моите представи за най-добро аз не мисля, че ще мога. Още по-лошо не знам дали ще мога да му осигуря и това, което аз съм имала, а какво остава за повече.
Не знам доколко има потенциал приятелят ми... Има техническо образование, занимава се с компютри и апаратура, основно с поддръжката им. Имаше момент, в който беше без работа за малко, тогава ходи на някакъв курс, пак беше свързан с компютри, но вече не помня какво точно. Нещо с програмиране може би, но някакви основни неща. Та тогава докато беше без работа се чудеше дали да не си направи фирма и да не работи за себе си. Аз не го подкрепих и подтикнах тогава, защото знам колко е трудно. Той не го мислеше много сериозно, нямаше ясна идея и визия, беше просто някаква идея подхвърлена от някой. А и пазарът като цяло ми се струва пренаситен от такива фирми. Но тогава освен всичко видях, че работа не се намира лесно и не знам дали би могъл да си намери по-високоплатена такава. Във фирмата, в която е в момента не знам дали може да има някакво развитие, по-скоро не ми се струва, че не на този етап. Той иначе е доволен от работата по принцип, от заплащането не знам.

Толкова време 'заедно' а сте на принципа гаджета.
Идва момент да се решите да заживеете заедно и ти оп куп въпроси АкО , АкО   
Пропбвайте преценете си , той за него ти за себе си.

Такава връзка като вашата с години , да си се виждате като ученици е меко казано несериозно за големи хора  Всъщност е удобна    не ти се излиза от зоната на комфорта и 'сигурното'.
Едно е да живееш с някой друго е да си  се виждате за иХУ-ахУ и кой от де е 

Авторке я скролни по това , преди малко ми попадна   


http://dama.bg/article/12-dushi-spodeliat-kakva-e-naj-goliamata- … ravi-chovek/8609/ 

Ти познаваш ли го изобщо тоя човек?
Работел нещо с компютри, ама какво точно....мистерия за теб.
Ходел на някакъв курс, ама какъв точно.....пак мистерия.
Имал идея за фирма, ама що, ама какво ......пак мистерия.
Има ли във фирмата му мегдан за растеж....пак мистерия.
Доволен ли е от парите си .....пълен мрак.
Поне името му знаеш ли?
Дори ме е страх да попитам като как си представяш общ, съвместен живот.
Предполагам нещо от сорта:ти на работа, той на работа, вечер някоя кръчма, събота-бар, 1-2 уикенда на спа, по някое време-дете, да са живи и здрави бабите, ще го отгледат.....Аа, забравих, и секс отвреме-навреме.
Съмнявам се, че някой има изобщо цялостна представа какво да очаква от семейния живот, ама чак пък толкова да не те интересува човекът до теб.....когото уж много обичаш и планираш да живееш с него.   

И не го е подкрепила да се пробва със собствен бизнес....
Иначе заплатата му недостатъчна...