ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 10

амоняк, аз повръщах от упойката, много трудно ме пусна, но болките бяха доста поносими (все пак да не забравяме, че всеки има различен праг на поносимост). но аз по начало си имам проблем с пълните упойки, трудно ги понасям. радвам се, че при теб не е било ем.

И аз не бих определила лапароскопията като лека операция. Да, със сигурност е мнооого по-лека от отворената операция. Но се чудя как някои жени се връщат на работа едва ли не 3-4 дни след лапаро. Може би зависи и колко и какво е рязано. Аз 2 седмици ходех прегърбена и ставах с мъка от леглото. Преживяла съм ринопластика /пластична операция на носа/ и ей на това му викам лека операция. Не съм изпила и един аналгин.
Доколкото знам трансвагиналната лапароскопия, която практикуват в моята клиника е доста лека операция и който може да се възползва от нея да не се чуди въобще.

Аз пък за да вдъхна малко кураж на момичетата, на които им предстои лапаро, ще кажа, че много бързо се възстанових.
Точно на 3-4-ти ден, както пише Boby_pl, се чувствах все едно не бях оперирана. Излизането от упойка беше единственото гадно нещо, повръщах малко, но от самото лапаро нямаше и грам болка.
А лапарото ми беше дори в комбинация с хистеро и двете продължиха близо 5 часа, така че не е било от най-леките, имах много поражения от ендометриозата.

Моите симптоми бяха болки. Неясно откъде точно. Обикалях лекар след лекар. Виждаше се киста, но изглеждаше малка и не би причинявала такива болки. Докато един лекар от МД не каза - ендометриоза. СА 125 ми беше 124.
В МД искаха да ми правят отворена коремна операция. Тогава попаднах в Шейново за второ мнение и ми направила лапарото. Много тежка ЕМ. На единия яйчник киста 8 см., на другия - 3. Ужасни сраствания на много места, лява тръба - много нагъната, но пропусклива.
Възстановяването ми обаче беше много леко, въпреки пе лапарото ми е продължило почти 5 часа. Нямах никакви проблеми нито от упойката, нито от друго. Можех спокойно да си работя, но се възползвах от болничния, че бяха празници. Това се случва декември 2010.
Левият ми яйчник с голямата киста май така и не заработи.
Обаче имам две деца - 2013 и 2015 година. Заченати нормално. Следя се редовно и засега не се е завръщала ЕМ.

Тези, при които Ендометриозата не се е завърнала са късметлии. За съжаление аз не съм от тях. Една година след операцията ми се наложи отново да чуя диагнозата - ендометриозна киста. В тази връзка има ли някой забременял след инвитро със стимулация /лека/ и с ендометриоза? Страх ме е стимулацията как ще повлияе на кистата. На напълно естествен цикъл май няма да стане. Много ми е високо ЛХ и ме канселират два пъти.

Аз също много бързо се възстанових след лапарото.Не съм ходила прегърбена и съм нямала болки.Само два дни малко ме боляха раменете и ребрата,но на третия ден кръстосвах улиците и даже на плаж ходих.
Не съм се чувствала по-различно от обикновено.

Veseto*,това което споделяш е много хубаво.Дай Боже всекиму такова щастие.

boby_pl,аз в момента съм в стимулация с ендометриозна киста.Докторът каза,че ако всичко върви добре ще извадят 4-5 яйцеклетки от яйчника ми/с един съм/.

Veseto Моляте сподели при кой лекар си правила лапароскопията?

Veseto май беше при д-р Ненов в Шейново, но тя ще потвърди, че може и да греша.

А кистата няма ли да попречи на ин витрото, т.е да му повлияе негативно? Нали щом има ендометриозна киста, се предполага, че има и огнища из тазовата област и ендометриоза като цяло. Аз също съм с рецидив на такава киста и ще я махна преди процедурата.

Steffie, ти с каква стимулация си? Не че разбирам нещо от стимулации, но на мен док ми каза че ако при нормалнато инвитро се слагат да речем 300-400 единици, при мен ще бъдат 75 единици. Това се води лека стимулация и ще се извадят максимум 1-2 яйцеклетки.

boby_pl,аз съм на Бемфола 150 единици дневно.

А относно забременяването с ендометриоза имам приятелка,която забременя естествено с ендометриозна киста 3см от втория път,без да знае че има такава.Сега има дете на година и половина и редовно ходи да си следи кистата,която си е със същия размер  и не пречи на функцията на яйчника.Казали са и,че няма проблем и няма нужда от операции и просто да се следи.

Точно така!

Аз след операцията ми /беше коремна/ забременях инвитро. Може би съм имала 2-3 цикъла след като се възстанови цикъла от Золадекса. Стимулацията беше много лека. С доктор Стаменов решихме да направим 3 инжекции много леки и после с хапченца Клостилбегит. Извадихме 7 Я, 5 се оплодиха, а 3 достигнаха до 5 ден. Сложихме 2 и една замразихме.

Преди коремната операция съм правила 2 лапароскопии и една хистероскопия. Първата лапароскопия беше диагностично-опознавателна, ако мога така да се изразя. Аз имах потвърдена ЕМ от биопсия и без лапароскопия, защото имах сраствания от ЕМ в областта на шийката на матката и оттам се взе лесно материал за изследване. Тази лапароскопия беше с цел да се огледат огнищата и да се проверят тръбите преди инвитро. Нямах кисти, но имах доста огнища по таза, влагалището и червата.
За мен, без да се обиждате, диагностичната лапароскопия, ако е направена от добър оператор е просто едно малко по-тежко изследване. Нищо сложно и страшно. Със сигурност 100 пъти по-леко от нормално раждане, да не говорим за секцио. След упойката повръщах, но това е реакция на организма, а всеки организъм е различен. Имах малко болка в раменете - това е пак ефект от упойката и никакво друга болка. Изписаха ме след деня на операцията и се чувствах супер - без болки и дискомфорт, освен леко придърпване в областта на дупчиците.  На другия ден заминахме за Велинград и всеки ден стоях по около час-два в топлия басейн с лепенки, които не се мокрят.
Втората лапароскопия беше заради получилата се извънматочна бременност. Тя премина като усеща по същия начин, както и като възстановяване. Имах малко болки от изчистването на матката след аборта, но това не е свързано със самата лапароскопия.
Няма да коментирам отворената операция, защото тя е от друг тип. Премахнаха се всички сраствания от ЕМ. Много тежка операция. Възстанових се супер бързо и месец и половина по-късно бях на 10 дневна екскурзия до Венеция и други градове. Скъсах се от ходене - никакъв проблем. След тази опурация и възстановяването ми - съм с нов организъм. Никакви болки, никакъв дискомфорт - просто супер. Когато отново имах цикъл след възстановяването от Золадекса  беше много кратък - 3-4 дни, напълно безболезнен и много малко кръвотечение. Едно хапче обезболяващо не съм изпила. После забременях. Независимо от тежката операция и всички неща, които очаквах - имам нормална и лека бременност.

Моето мнение е - при съмнение за ЕМ - изказано от поне 3 различни гениколози - (доцентите и професорите не ми вдъхват никакво доверие. не се заблуждавайте да си мислите, че щом е професор, значи е много знаещ. Не е така, даже обратното. Добрите лекари нямат време от работа и операции да правят докторантури и професури. Вижте доктор Стаменов - няма по-добър от него в България по репродуктивна медицина. И е само лекар, без всички други надути титли) - диагностичната лапароскопия е задължителна. За съжаление наистина добрите оператори, които разбират от ЕМ са много малко в България. Получава се следното: Потвърждава се ЕМ - прави се лапароскопия, но поради недостатъчно умения не се изчиства всички огнища в организма. Оттам рецидива е бърз и сигурен, да не говорим, че и болките не минават. Замазване на очите е това. Не бъдете лекомислени към това заболяване. То е една много тежка и трудна диагноза, при която репродуктивните проблеми са само върха на айсберга.
Аз съм решила да направя асоциация или фондация, която да информира жените, да ги насочва към добри специалисти и да им спести много усиля и нерви. Бях тръгнала да правя нещата, но забременях и отложих за момента това. Не съм се отказала, ще стане и то не в далечно бъдеще, но си иска време, което сега нямам, а и много работа.

И моята история е сходна с тази на Весето.
Много тежка ЕМ, ежедневни болки с неустановен произход навсякъде: ректум, кръст, ишиас, дебело черво, яйчници, пикочен мехур, и т.н.... 8-сантиметрова киста, много сраствания, малка част от които и до ден днешен не можаха да се отстранят, тъй като засягат черва. Останал един работещ яйчник с по-засегната тръба към него. Тръби с ограничена подвижност поради външни сраствания, фиксирали тръбите към матка и яйчници, но пропускливи.
Имах даже и малко ЕМ в матката, заради това претърпях и хистероскопия.
Въпреки лапарото болките не изчезнаха.
Смятам, че при толкова напреднала ЕМ, огнища, сраствания и засегнати органи, няма как да очаквам да нямам абсолютно никаква болка.
Аз също се оперирах при д-р Ненов от Шейново.
Имам 2 деца - заченати по естествен път съответно през 2013-та и 2015-та година. Лапарото и хистерото се случват в периода между двете бременности.

Заставам зад изказването за професорите и светилата на Магнолия.
Именно подобни образи щяха да ме унищожат с отворена коремна операция още преди да имам деца и преди 30-годишна възраст.

Мен преди две години буквално ме унищожиха като ми махнаха цял яйчник заради киста с отворена коремна операция.Нарязоха ми яйчниците като парчета месо.Извинявам се за израза.И да,изчистиха ми кистите,но последиците от това бяха страшни.
Заради тази операция получих множество сраствания,хидросалпинкс и невъзможност да забременея по естествен път.
Сега се доверявам изцяло на моя лекар,който е съпричастен със случая ми.Днес ми е трети ден от стимулацията и се моля всичко да е наред.