Интериорен и екстериорен стил по аматьорски - 44

Асос, ами ти си страхотен дизайнер! Мноооого готина кухня! Браво на теб!
Шарки, те са хубави, но ако направя банята изцяло бяла... А с какви други да ги комбинирам... Забила съм от толкова зяпане по тези магазини.
Контеса, правилно си спомняш -забавленията ще са долу.
Новаааа 

Сега като търсех да постна снимка, прочетох, че имал и други свойства положителни, които го правят подходящ за детски градини. Аз се интересувах от него за звукоизолация, но видях поставен на едно място, трябва много внимателно да се шпакловат снадките между листите, защото се запълват с гипс дупките. Отказах се де

Тюх, изпуснах снимките на Асос 
Както и много линкове не успявам да видя през телефона.

      Здравейте,

     Чета ви почти редовно и се чудя да пиша или да не пиша от няколко дена насам . Препирните раздвижиха темата, дигнаха рейтинга и, и след това стихнаха. Всяка от страните или прие възможността някой все пак да е на друго мнение или страстите се подтиснаха до следващия път. И всичко си тръгна постарому.
     Мислех да си мълча, ама май като Ваяна ще си кажа , пък и с риск от линчуване или предизвикване на скоростно изписване на още 10 страници за 10 минути.

     И така:
        Чудя се защо не мога да видя почти никога публикуваните снимки, освен ако не вися буквално постоянно в темата? Ако не се иска публично споделяне защо се пише в публичен форум? Не е ли по-добре тогава снимките да се споделят лично. Има толкова много възможности за това;
        Мисля си относно харесването на нещата и предложенията на „старите кучета“  - искрено ли  е или е продиктувано от всеобщото човешко поведение да ласкаем и да се възхищаваме на тези, които имат „по-висок статут“ от нас в дадена област. (Категорично не визирам дома на Съпружка и намесата на Ема, промяната ми харесва, а и вратите намирам за оригинални в този си вид. Не казвам и  че показаните от "старите  в темата" неща са лоши, но понякога хвалебствието е прекалено) ;
        Забелязвам одобряването на една или максимум 2 интериорни линии, които определят плочките, цветовете на стените  и т.н. Като пример ще дам адмирирането на сивото и заклеймяването на топлите цветове.  Това е толкова въздействащо, че за малко и аз да боядисам един етаж в сиво и след това да потъна в депресия.

      Споделем мнението, че:
        Цветът е енергия и всеки има нужда от различна палитра за да балансира живота и емоциите си. Например  аз купих две мостри на цветове на Дулукс – една сива(по препоръка на форума) и една в бежово неутралната гама, намазах по едно достатъчно  голямо парче от стената и се опитах да чуя вътрешния си глас. Е, той категорично отхвърли сивото поне на този етап от живота ми.
        Написах горното, за да дам моя съвет на питащите момичета  и да ги предпазя от объркване. Все пак всеки трябва да изживее своя интериорен момент, който импонира на емоционалното му състояние във момента.  Аз съм на достатъчно години, обзавеждаща трето собствено жилище и след белите стени преминах през вулкан от цветове за да се установя в неутрална и сдържана атмосфера сега. Кой знае какво ще мисля и предпочитам след време .
        Всички кухни, всички плочки и мивки са красиви, ако ги чувстваме "свои" , ако са ни удобни, ако като ги погледнем се усмихваме или очите ни се пълнят със сълзи от умиление, че това е нашето  място , нашето творчество и реализираната наша идея. Какво значение има как това изглежда през очите на другите.

     Разбира се, написаното по-горе не отрича факта, че:
        Темата възпитава естетически и ограмотява;
        Помага и спестява време;
        Може да разтревожи и обиди някой, който иска съвет  или може би малко одобрение и подкрепа, а среща критика или мълчание (което май притеснява повече, отколкото неласкаво мнение, както разбирам);
        И ще продължавам да ви чета .

Е, казах си, направо есе написах

Казвам ви лека нощ с това легълце, дръвце и огън ... от блога, който Нова пусна наскоро

Ивелия, дълго е действително 
Но най-простият отговор е, че повечето публикували снимки тук, ценят мнението на момичетата и очакват искрена оценка или съвет.
Факт е също, че никой не обича домът му да се развява пред ненамсиколкохиляди души. Твърде интимно е.

С втората половина от поста ти съм съгласна изцяло. Но, дори и ти ще трябва да признаеш, че тук няма интериори, които да си приличат напълно. Има индивидуалност и това е прекрасно на фона на масовите жилища тип Лабиринт-Люлин.

Лека нощ, Госпожице

И куче 

Струва ми се, че оставаш с погрешно мнение, че старите кучета са с унифицирани интериори в един стил.
Ваяна, Ема, Богиня, Барба, Блу, Шшшшш, да не изброявам са с толкова различни стилове! Само Шшшш е вкарала и сиво в този ремонт.
Публикуването на снимки е много лично, обикновено става в рамките на дадена дискусия за да се сподели и онагледи в момента, не на всеки е приятно да са достъпни до всички, затова и се изтриват. Оставяйки ги те не са достъпни само в този форум, а понякога се публикуват и снимки на деца и близки.
Но ако искаш да споделиш и оставиш снимки няма да има против, както и после да ги изтриеш. Тава е личен избор.
Нямам нищо против всеки цвят стига живущите там да се чувстват комфортно, аз също съм минала през много цветове бежово, лайм, тъмно синьо, бяло, за тапети да не говорим е в момента съм на сиво в една малка стая. И се чувствам добре, защо трябва да избера друг цвят?
От години вися тук и ми е приятно, повечето хора които познавам изобщо не приемат различното, може би просто това е обкръжението от роднини и приятели и не са в зоната на комфорт, ако малко излязат извън рамките.това не значи, че не ги обичам и разбирам. Всичките им жилища са в бежово, бяло и венге, и няколко спални в лилаво, аз съм черната овца. Но ще си преместя китката

Шшшшшш повечето сме в женски род, така че не е куче
пп На снимката де. Аз си търся йорки.

Сетих се за оная реклама перефразирана:
Погледни интериора на съседа, после моя, погледи на другия съсед, после моя. Аз съм с куче.

 просто се случи така, че се събират хора които са пренаситени от праскова и вишня с ванила+венге.
А и освен сиво припадаме и по дома на Лили и Има ли...., на Г-ца Д. също има хубаво слънчево жълто и то цяла стая и т.н. аз дори имам 10 годишна червена кухня.
Дано и на теб сме ти полезни поне с детайли. Всеки има усещане за неговия дом, но понеже дружно минаваме през блогове и моди, дружно еволюираме или залитаме в разни посоки. То е като да работиш в един офис с някого или да обядвате всеки ден. Ей така си залитаме и се поскараме, пък после пак се заобичаме и изкъртим на някого плочките.

    Assos не става въпрос за престой на снимките със седмици или месеци, но поне 24 часа, а според мен нормално е поне 3 дена. Пък и все пак това е интериор, не е живот на показ. Домовете и на звездите и на публичните личности са в Интернет пространство, споделянето на снимки и идеи е съвсем нормално във времето, в което живеем.

    За цитата  във втората му част-  домовете или частите от домовете, който  все пак успях да видя за съвсем кратко бяха наистина прекрасни. Но скривайки снимките си толкова бързо ( разбира се , има и изключения, за което благодаря), поне аз ги забравям. Все пак именно вашите домове биха били нагледния пример за реално и оригинално осъществено българско жилище с наличните и неналични материали, трудности и грешки, контрапункт на масовите шоуруми.

   Иначе темата заприличва на тайно общество от малцина привилигировани, в което останалите се домогват да влязат. А за четящите и новите остава усещането, че само една модерна линия, препоръчваща сиви стени, метро плочки, мебели взаимствани от индустриалния стил и още няколко неща са приемливи. Нали все пак идва Коледа и трябва да сме алтруистично настроени и добри ( това е в кръга на шегата, разбира се ).

  Дорис, ти цитираш домове на пишещи в темата, но за мен, която чета и следя темата  от доста време, пак не мога съвсем да си ги спомня . Може би трябва да свалям снимките и да си ги припомням от време на време. Помня на Ема проектите, защото тя ги оставя във вид на блог, което е чудесно. Спомням си фрагменти и от другите жилища, но наистина това  бързото скриване на снимките е като да дадеш на дете сладолед и тъкмо то да посегне да го яде и ти да го прибереш във хладилника. Или по-лошо, да му кажеш, че си му купила и после без да му го дадеш да му разказваш колко е бил вкусен.

    

Оф!

Омммм!

кво стана?

Не, сега просто очаквам следващата порция как зелените лампички във вана са супер, и колко зле сме се произнесли по повод професионалния дизайн. Не аз, защото вече ги подминавам без коментар. Ох!