За и против тръгването на училище от 6 години

  • 63 424
  • 485
# 120
Мисля, че в казуса попадат преди всичко деца, които са или на 6г и 1-2 месеца при тръгване на училище или на 7г и 8 месеца и колебанието е дали в първия случай не е рано, а във втория - късно. Такива, които са между 6.5 и 7.5 все са ок.


И аз смятам така.  Аз съм тръгнала на 6г и 2м, но ясно си спомням, че исках да ходя на училище. В гимназията бяхме 5 или 6 деца с предния набор, от които две момчета.
Виж целия пост
# 121
За мен определящо е дали детето се чувства добре в ДГ. Ако е така, ако има приятелчета там и ходи с желание, няма смисъл да тръгва по-рано. Но ако ДГ не му е любимото място, то защо не и една година по-рано на училище - може пък там да му хареса повече.
Ами , ако и в училище не му хареса, в университета ли да пробваме направо?!  Joy
Много се радвам на такива дискусии. Никой не вижда по- далеч от носа си, все майки на 6-7-8 годишни си хвалят гарджетата. Grinning
Като си пуснеш детето на 6 в първи клас, трябва да си даваш сметка,че това дете и в 7 и 8 клас пак ще учи с по- големи, че ще кара и пубертет с по- големите.
На мен лично, хич не ми се иска сина ми да изпадне в ситуация на най- малък ,най- неразвит физически в пубертета.
Никоя майка на 6 - годишно явно не мисли за няколко години по- напред. Много майки на по- големи се хвалят ,че децата им се справят и в по- горните класове добре с материала, но дали всички деца се чувстват добре и чисто емоционално. За мене психическото спокойствие и увереност, ако щете и самочувствие, е от по- голямо значение от усвояването на уч. материал.


Ами всичко е индивидуално. Аз приемам доводите и на двете страни с разбиране, защото имам дете, тръгнало по-рано (доста по-рано) и  други две, тръгнали  с набора си. При тръгналото по-рано не става дума за 6-7 годишно гардже, с чиито успехи да се хваля сега, без да имам идея какво ще се случи нататък, нито за прогимназист или гимназист, който се справя с учението, но пък емоционално се чувства некомфортно от това, че е по-малък. Дъщеря ми миналата година завърши средното си образование и към края на учебната година още беше непълнолетна, напълни 18 чак през август. И гарантирано не само се справяше отлично с усвояването на материала, а и се чувстваше през всичките години  на мястото си, с нужната самоувереност, самочувствие, емоционална стабилност. Като вече достатъчно пораснал индивид я попитах дали някога ни е упреквала като родители за взетото решение. Отговорът беше  твърдо "Не".
Виж целия пост
# 122
Моето чудене е затова как се приемат деца от неподлежащ на задължителен първи клас преди в училищата да са си приели текущия набор. Иначе всички са на мама гарджетата, на тати гордостта и на баба и дядо слънчицата.
Виж целия пост
# 123
Моето чудене е затова как се приемат деца от неподлежащ на задължителен първи клас преди в училищата да са си приели текущия набор. Иначе всички са на мама гарджетата, на тати гордостта и на баба и дядо слънчицата.
При положение, че няма закон или правилник, който да ги ограничава, какво точно те учудва?
Виж целия пост
# 124
Моето чудене е затова как се приемат деца от неподлежащ на задължителен първи клас преди в училищата да са си приели текущия набор. Иначе всички са на мама гарджетата, на тати гордостта и на баба и дядо слънчицата.

Първо не е незаконно, напротив - допустимо е.
Второ - става въпрос най- често за деца, тръгнали по- рано още в ДГ, които са си изкарали задължителната предучилищна там и които, логично, продължават с децата нагоре.
По второто изречение нямам коментар. Излишно е. И е грубо.
Виж целия пост
# 125
Второто изречение няма негативен смисъл. И аз си имам такова гардже.
Първата част е принципна. Затова и се чудя, а не възмущавам.
Виж целия пост
# 126
Нищо за чудене няма. Има си минимална възраст- това се спазва. От там- насетне диапазонът на допустимата такава за прием е 6-7 години, т.е. това е средната норма. И който иска да се запише в училище просто го прави и толкоз.
Аз нямам гарджета.  Simple Smile Имам деца, при всяко от които дадено решение се взема на база низ от обективни обстоятелства.
Виж целия пост
# 127
Имате още един глас "против" от мен в ролята си на потърпевш. Една година си е от значение на тази възраст. Усещах го върху себе си. Справях се с материала, бях отличничка, но неща, които ме затрудняваха (най-вече по математика), една година по-късно се чудех как може да са ми били трудни, след като са съвсем елементарни. После си дадох сметка защо е така. Защото просто бях една година по-малка от другите. А като отидох в първи клас на 6 години, вече можех да чета и пиша. Няма никакъв смисъл да се изпреварват събитията, никой заникъде не бърза, а една година си е само в плюс за детето - все пак е пораснало и може да разбере с лекота по-сложни неща.
Виж целия пост
# 128
Математиката не е за всеки Simple Smile
Както и рисуването, историята.. и т.н.

Тръгнах на 6 години, винаги съм била най-малка в класа, а бях пълна отличничка, да съм имала от 4 до 12 клас 5-6 5ци ТЕКУЩИ оценки. По всички предмети. Математиката я обожавах и постоянно ме пращаха на олимпиади..
Завърших езикова гимназия с пълно 6, след това и университета с 6,00 Simple Smile И винаги всички бяха поне 1-1,5 г. по-големи от мен.
Най-добрата ми приятелка в гимназията беше предния набор, януари - точно 1.5 г. по-голяма от мен. Едвам връзваше 3-4 по математика.

Това какво доказва? Точно нищо  Laughing
Виж целия пост
# 129
Но това пък изобщо не означава, че нямаше да ти е по-леко, ако беше с набора си. Аз също смятам за грешка на родителите ми, че са ме пуснали от 6 години на училище и това не е свързано с шестиците ми. Трябва да се мисли не само за математиката, а и както по-нагоре се писа и за емоционално и психическо развитие на детето до самото му завършване.
Виж целия пост
# 130
Леко, леко, колко да е "по- леко"?  Laughing
На 10 ще е още по- леко. На 20 - съвсем.
Виж целия пост
# 131
Аз съм Февруарче и тръгнах на училище на 7 г и 8 м. Лично за мен, тази година ми беше загубена.

Поради тази причина до последно мислех да пусна големия си син (януарче) на 6 г. - добре, че размислих под влияние на ММ и госпожите в детската - синът ми въобще не беше емоционално готов за училище. Знания имаше много, но психическа устойчивост = 0. Наблюдавах негови съученици, тръгнали на 6, те изобщо не знаеха за какво са в училище и най-голямата им драма беше коя количка са си изгубили или защо не могат да се разхождат свободно по време на час.

Та, за всяко дете е строго индивидуално и не може да се генерализира.

За щастие дребният е роден през Септември и няма да има чуденки.
Виж целия пост
# 132
Сори ,че ще го кажа, ама от личните ми наблюдения над няколко 6-годишни първолаци / сегашни, не от наше време/ , всички са деца на по- възрастни родители. И при всички тези деца постъпването в първи клас не е било по желание на децата, а  решение на родителите, на децата им беше все тая дали ще са на градина или в училище.
В тая тема всички са виждали само положителни примери, но пуснете темата в по- посещаван подфорум да видим дали това е реалната картинка.
В гимназията имах двама съученици 6 - годишни- момиче и момче. Момичето си дойде доста асоциално , въпреки,че беше пълна отличничка. Момчето имаше огромно желание да се впише и донякъде успя, но с цената на много подигравки от страна на класа, заради по- късното му физическо развитие.
Да, тука няма майка на която дъщерята да се притеснява, че на всичките й съученички цикъла е дошъл и имат гърди, а тя е с фигура на дете. Няма и майки, чийто синове се срамуват, че са по- ниски, по- слаби и с набождащи мустаци , а съучениците им са млади мъже.
Но в реалността има.
Виж целия пост
# 133
 Елена Ди , много ми хареса поста ти! Често родителите смятата, че критерии за тръгване на училище са "знанията"....това далеч не е всичко!Има и "отракани" деца, но това също не е критерии.За това в педагогиката се казва "училищна зрялост"....цялостна, психо емоционална, не интелектуална. И аз съм на мнение, че си е до дете. Всеки родител трябва да има право на избор, но не е лошо да се всчуша и в мнението на учителите от ДГ. И в края на краищата...ЗАЩО детето трябва да тръгне по-рано на училище?Каква е причината?
Виж целия пост
# 134
Аз не смятам, че учителките в детската градина са кой знае колко компетентни по този въпрос.
Да, може да ти каже как стои детето ти на фона на останалите към момента, но дотам.
Те нямат поглед върху други деца, които са били 6- годишни- как са се вписали в класа в първите години, в пубертета.
Според мене най- точно мнение могат да дадат учителите от 5-ти клас нагоре, но това мнение ще е някакво общо , като статистика, родителите винаги могат да си кажат, че на тяхното дете това не може да се случи, че то е по- специално, по- кадърно, по- желано от всички останали.
Родителите имат най- субективната и най- розова представа от всички други по веригата. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия