Бихте ли се върнали в България?

И защо да са хвалби? Ако човек живее извън България 10-15-20 години, мисля че е съвсем в реда на нещата,  да се адаптира и да е доволен.
След 14 години, нищо не ми липсва, освен сестра ми

И на мен ми липсваше всичко в България първите 2-3 години и се чудех на по-старите емигранти, как не им липсва и не се прибират всяка година в България, при положение, че могат да си го позволят. Вече ги разбирам, годините и опита навън те променят. А децата ми са щастливи тук. Синът в университета комуникира с местните и с тях се движи. Срещал българичета, но не прави сериозни връзки с тях, явно е различен от тях. Все пак от 4 годишен расте в Англия, тук посрещна 4тия си рожден ден.

Според мен си е до човек. На някои наистина не им понася.
Аз не съм отдавна, от 3 години само живея навън (и кой знае докога), но особено в началото, първата една година, бях супер въодушевена и се чувствах като турист на дълго пътешествие. Умирах да разглеждам, да пробвам и да се запознавам с хора от различни националности.

Похвали се и ти тогава с нещо.

За съжаление още няма с какво....

Дано след година-две да има с какво! Хубавите неща стават бавно и трудно.

Незнам дали ще се получат, когато си се преместил на място с ужасен диалект и дискриминация! Да не ми говорят изобщо, че са толерантни защото е пълна лъжа!

И аз не бих се върнала заради децата, макар, че понякога точно заради тях имам чувството, че трябва да се върна. Живeeм в Канада и не искам да ги оставям в тази силно работно ориентирана среда. Отпуските са малки (на повечето хора), туристическите дестинации наоколо са малко, не дотам интересни и също така скъпи. Това да отидеш един път в годината на Карибите да направиш малко плаж не занм изобщо да го броя ли, при положение, че в БГ могат да си ходят всеки уикенд на море ако искат.
Едва ли ще могат да си позволяват ваканции в Европа, така както си позволяват хората живeeщи в БГ (да, знам - само софиянци и тук таме пловдивчани и варненци, но аз в друг град не бих се и върнала да живея).

Но пък този пуст български манталитет с клюкаренето и обсъждането, фамилиарниченето, хайде и злобата ще спомена, че много я има... Последният път като си ходихме детето беше очаровано от природата (планините и плажовете), харесаха му много пълните със заведения улици и пълните с хора заведения Обаче ми каза: "Mamo, I don't like the people here"

И понеже заговорихте за дискриминация, вече след толкова години стигнах до извода, че Канада си остава най-подходящата държава за емиграция в това отношение. Аз дискриминация досега не съм почувствала, имигрантите са навсякъде, едва ли не повече от местните вече. Знам, че има и други мнения по въпроса, аз споделям моето. Виждам по канадски форуми под статии във вестници и доста нетолерантни изказвания по отношение на имигрантите, но на живо не съм го срещала, даже смятам, че визират предимно тези от Азия. Нас не ни закачат така да се каже. Когато бях нова на работа директно ме питаха дали са преместили мъжа ми от работа да дойде тук в Канада. Не допуснаха даже, че бели хора с професия са тръгнали да имигрират наред с всички други дето идват цели родове заедно.

Непрекъснато се лутаме в някакви дилеми да стоим ли, да си ходим ли. Засега май ще стоим ...

хората са се родили там и им е презнякъде си, че не харесваш акцента им и в Бг има планина разлика от софиянци до бургазлии. Съшо така ние в Бг не сме много толерантни към имигрантите.

То и в България се делим на софиянци и провинциалисти, ти други народности и раси искаш да приемаме  Синът ми също не винаги разбита какво му говорят на български, заради диалектите. Някои сервитьор видимо се изнервят, когато той не може да ги разбере и помоли да повторят и потретят какво са казали. Той има голямо желание да комуникира в България на български и българският не му е никак зле, но заради това пренебрежително отношение, предпочита да ползва английския. Иначе сме много толерантни и сърдечни

Детето ми се чувства прекрасно и тук и в България. Самоопределя се като американец...и аз съм ОК с това. Определено е по-различен от децата в България, като разбиране, възпитание, което си е съвсем нормално, защото основно расте в др среда.Комуникира добре и на български и на английски, и не му е проблем езикът, но определено предпочита комуникацията да е на английски.

Ние тук сме големи расисти. Големи!
Не сме свикнали някои от съседите ни да са черни, в класа на децата ни да има поне 5 цветнокожи и 5 с азиатски произход. В работата секретарката, колежката да са от Перу или Мексико, да се казват Пилар и Мерседес Родригес, шефът да е от Бразилия, но винаги да е живял в България. Човекът, който се грижи за нашия отдел, да е италианецът Бруно или с дръпнати очи и с фамилия Фей Ли.
На един обикновен сърбин, който живее в България, сме готови да зададем 100 въпроса - ама защо, ама как така...
Да не говорим за отношението ни към малцинствата (по-мургавите). Ние сме много големи расисти и ако случайно в съседния апартамент се нанесе семейство афроамериканци не знам как да ги нарека - афробългари не звучи , ще разкажем на всичките ни познати

Esmee,  а защо трябва да сме свикнали? Сравняваш България със страна, създадена от имигранти ли? Няма логика.

Точно така, там са толерантни, защото там всички са такива, при нас не е масово и е необичайно!

Не я сравнявам със страна, съставена от емигранти. И не трябва да сме свикнали.
Обяснявам защо сме големи расисти. Едната причина е, че не сме свикнали. А не казвам, че трябва да сме свикнали.
В Холандия, Франция, Белгия и Англия има много цветнокожи хора. От емигранти ли са съставени тези страни?
Странно какви неща си прочела в това, което съм написала..