Инвитро в Истанбул - тема 15

Дойде време и аз да разкажа малко повече за себе си и нашата борба. Имаме два неуспешни опита в БГ, като втория завърши с биохимична бременност в пета седмица. Няма да влизам в подробности за клиники,доктори, отношение, професионализъм и т.н. Активен читател и от време на време участник във форума съм отдавна, но чак есента на 2014 г. открих, че има тема за Истанбул. Естествено прочетох всички теми дотогава и така се надъхах и заредих с положителна енергия, че рекох и отсякох на моя мъж, че поемаме към Мемориал и точка. Основната причина при нас да не се получават нещата освен мъжкия фактор, е и едно кървене, което аз получавах по средата на цикъла и което тука в БГ седем години не можаха да разгадаят. Това са едни изгубени седем години от нашия живот, които няма как да върнем и искам да изтрия, но …

Първоначално започнах да комуникирам с Елис и имахме насрочен час за първичен преглед за декември 2014 г.  Първо ме прегледа доц. Айлин Пелин, след което и проф. Кахраман. Спермограмата излезе по - зле от когато и да е било и двете бяха категорични, че кървенето е предизвикано от полип. Един нищо и никакъв полип, който в БГ бяха видели, но категорично отрекоха проблема да е от него. Предложиха хистероскопия, задължително цветна снимка, въпреки диска от последната ми лапароскопия (имам две), генетични изследвания, тромбофилия и т.н. Естествено и там нещата не бяха розови – тромбофилия / носител на генотип 4G / 5G, Хетерозиготен генотип за 677С и MTHFR 1298. Изследвания, които промениха живота ми, защото сега вече вземам мерки. Цветната снимка я направих в Майчин дом Варна, а хистероскопията в Мемориал. Признавам си, че първоначално се стреснах от ценовата листа, но още тогава бях решила, че повече български доктори няма да се упражняват върху мен. Така март месец доц. Айлин Пелин извърши интервенцията и отстрани цялата лигавица. Абе какви ръце имат тези хора, не мога да си обясня – още на същата вечер вече нямах кървене, нито болки, нито неразположение.
Започнахме подготовката за опита, като предния месец преди процедурата държах да отида на преглед в Мемориал за да видим дали всичко е наред. Тогава ме прегледа д-р Емре Тургут, който е голям симпатяга  . Разбрахме се следващата ни среща да е вече на 2 ден от цикъла. Пропуснах да спомена, че съпруга ми не е в БГ и се наложи да бъдем много гъвкави във всяко едно отношение. Както добре знаем мъжете са нужни само в деня на пункцията  . Сега се шегувам, но тогава въобще не ми беше смешно.

На 13 януари вечерта пътувам за Истанбул и на 14 съм готова за старта. Севда ме уведомява, че кой ? – доц. Айлин Пелин Чил ще ми води стимулацията. Аз много й се кефя колко е млада и луда и колко много е постигнала за възрастта си. Добре обаче доцентката вижда киста в десния яйчник и казва, че според кръвните изследвания ще се прецени дали ще стартираме или не и ще се свържат с мен следобеда. Аз както обичам да чакам, този ден дългичък ми се стори. Един съвет към момичета, които смятат да поемат към Истанбул – задължително направете един преглед с ехограф на първи ден за да не се разкарвате излишно. Това са все пак организация, разходи, отпуски, нагласа и т.н. Въпреки кистата в моя случай, решиха, че можем да започнем с 150 единици Гонал Ф. Протокола ми общо взето беше 9 дни Гонал Ф по 150 единици, като на 6 ден се включи и Cetrotide до девети ден и на 10 ден Ovitrelle. Прегледите ми бяха 3 и вървяха в следната последователност: 14.01 – 18.01 – 23.01. Мен през цялото време ме интересуваше само кога ще е пустата пункция за да организирам пътуването на моя човек. Дали ще има билети в последния момент, колко ще струват, да не му отменят полета, че не малко бяха, ще го пуснат ли от работа точно тези дни? Те Севда и доцентката се забавляваха на мой гръб, щото аз от първия ден ги питам кога ще е пункцията и ми викат спокойно, той нали трябва да има въздържание 3 дни, още е рано да се каже. Да, ама грънци – на 23 януари ми казаха, че пункцията ще е на 25 януари. Изкараха 24 яйца, 21 от тях годни за оплождане, 16 оплодени. Не се учудвам на бройката, защото и при предните ни опити снесох толкова  После става сложно - да се отгледа ембрион до фаза балстоцист. Поради риск от хиперстимулация на 29 януари (рождения ми ден) бях на преглед при д-р Емре Тургут и той спомена, че може да се отложи трансфера, но всичко зависи от кръвните изследвания, които както знаете са готови следобед или поне тогава ги обсъждат. Аз бях толкова подута, че се зарадвах на тази новина. Започнах даже да си приготвям багажа за БГ – трудно издържах престоя си в Истанбул, това определено не е моят град, и получих съобщение от Севда, че утре 30 януари ще има трансфер. Определено се разочаровах, защото знам, че при една евентуална бременност, риска за мен се увеличава, а аз както споменах по – рано вече нямам доверие на варненските лекари и не знам към кого бих се обърнала.
На самия трансфер бяхме 5 момичета – заедно ни свалиха в чакалнята и една по една ни привикваха на разговор с ембриолога, който ти дава информация за ембриончетата като цяло и снимка, на това, което ще ти върнат сега. Аз бях първа на пангара – върнаха ми едно 5АА ембрионче (според мен е момиче) и замразихме 11. След мен беше друго БГ момиче, но тя май не чете тук. Пожелавам и успех от все сърце  .
Аз на другия ден се прибрах в БГ и започна голямото чакане, а денят на теста е утре 8 февруари. Нямам никакви симптоми, до вчера имах силни предменструални болки, но днес вече ги няма. На терапия съм с Аспирин и Клексан, както и дежурния Кринон гел. Истината е, че тази една седмица ми мина като една година, преминах през всички емоционални състояния. Загубих си паспорта на връщане от Турция и ходих в полицията да го снемат от отчет и познайте разревах се като малко дете пред  4 служителки и една полицайка. Не знам това от хормоните ли е? Трябваше полицайката да ми удари един бой  , голям резил, но наблюдавам, че съм особено чувствителна.

Искам да благодаря на всички момичета, които пишат в тази тема и спомагат за нейното обогатяване. Вярвам, че всяка една е полезна на тези, които тръгват по този път  .
Благодарности и на целия екип на Мемориал, които са наистина професионалисти   .
 
Разказът ми е по – скоро емоционален, отговарящ на моментното ми психическо състояние, но някой ако има въпроси по „техническата част” съм насреща.
Моля ви да стискате палци – утре е денят