Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 40

  • 91 394
  • 768
# 645
Здравейте мили момичета!Включвам се относно колебанията за махането на яйчниците на Мушмороче,за да споделя своите "опитности".На колко години си, мило момиче? Ако си много млада вероятно за теб Золадекс е по-добрият избор,защото след 5 годишният му прием ,вероятно ще ти се възстанови менструацията.Сега ,дори го изписват за 7 години.С Нолвадекс ще ти се налагат и чести прегледи на ендометриума.
С оперирани яйчници от друга страна, влизаш автоматически в менопауза ,което в зависимост от възрастта ти ще се отрази доста неприятно на организма ти.Със Золадекс , или с операция,  и в двата случая усещанията не са леки,но се понасят като се има предвид изходната ни позиция.Тогава ще пиеш известно време  Нолвадекс и стандартно се преминава на Аримидекс,който е показен за жени в менопауза.
Не е лесно да се вземе решение,общо взето малко лекари препоръчват хистеректомията,защото си е инвазивен и краен метод, НО Золадекс от друга страна не случайно започнаха да го препоръчват за 7г,защото се смята ,че с 5г може и да не се постигне напълно химическа кастрация.
Виж целия пост
# 646
Дами ,имам нужда от вашата помощ. На мен рака ми го докара стреса от постоянния тормоз на една роднина. В момента пак започна да ме тормози и се чудя как да се предпазя от стреса. Взех да чета една книга, за това как да прощаваш , за да предпазиш себе си и т.н, но не ми помага. Кажете вие как се справяте.
Виж целия пост
# 647
Единствения начин е да елиминираш роднината. Стой далеч от него.
Не мисля обаче, че той ти е докарал рака.
Виж целия пост
# 648
Арми... Най-добрата отбрана за мен е атаката... и онова изречение, което започва с "Я, си ...........@№$%§..".. Игнорът понякога не помага. А елиминацията с оръжие е забранена за съжаление  Grinning Ако имаш нужда от рамо да се оплачеш, може да се видим "в махлата"  и да пием по едно (кафе).
При една депресия преди няколко години пих ремотив, много бързо ме оправи. Но май е несъвместим с тамоксифена.
Виж целия пост
# 649
Според мен е напълно възможно стесът от конфликт с някого да докара или поне да е отключващ фактор за рака. Ако можеш да прекратиш контакти или елиминираш човека ще е най-добре. Ако не - може би срещи със психолог. ГНМ май има обяснения и решение на проблема. Но в никакъв случай не продължавай по старому по отношение на този конфликт.
Виж целия пост
# 650
Аз мисля, че най-важното е да не таиш негативните емоции в себе си, да не понасяш тормоза тихо, а да кажеш на въпросната особа директно какво мислиш и да дадеш да се разбере, че няма да търпиш такова нещо. След това - избягване на всякакви контакти с дразнителя, животът е твърде кратък, за да го пилеем с тровещи ни хора.
Виж целия пост
# 651
Аз отдавна не контактувам директно, но тя все намира начин да ми напомни за себе си , чрез общи познати. А сега е завела и дело срещу мен и ща не ща трябва да се занимавам пак с нея, с адвокати, съдилища и най-лошото е , че може да се проточи с години .
Виж целия пост
# 652
Новите промени в ТЕЛК
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=58796
Виж целия пост
# 653
Стреса...и преодоляването му - в петък имам втора среща с психолога на фондацията на Нана. Не знам дали ще помогне, но при предната ни първа среща ме попита как съм (макар и придружител и се разплаках). Имам една книга "Когато всичко се променя промени всичко" на Нийл Доналд Уолш с такива позитивни твърдения и не е лоша.
Ползваме понякога програмата с нервнолингвистично програмиране на Любомир Розенщайн "На прощаване" https://www.youtube.com/watch?v=ZeMgWWPn6W8 и едни за оздравяване " Вътрешен лечител" от http://radio.changewire.info/?p=19. Има едни такива техники тип " бяла стена" и пр. за игнориране на външни дразнители. Но най-лесно се дава съвет...и все пак трябва да се действа Simple Smile
Виж целия пост
# 654
Момичета, прощавайте за некомпетентността ми, но ние с хормоналния рак като сме на хомонална терапия в менопауза ли се водим?
Виж целия пост
# 655
Здравейте!

Днес са прегледите на майка ми при Полихронов и Гаврилов. Даже единия трябва да е минал, но не се обажда и аз смятам да я оставя сама да реши кога да сподели как е минало.
Но напоследък ме пита за всяко нещо как да постъпи. Не че не искам да я подкрепя и с мнение /винаги имам собствена позиция и тя е свикнала да се допитва до мен/, но на мен ми идва в повече тази отговорност. За проблемите на сина ми всички решения откакто се е родил и съответно отговорността за последствията от тях са мои. Баща му казва: "Не знам, аз не съм лекар", независимо че и аз не съм лекар. След три седмици предстои контролен преглед и на детето. Цялото това чакане на мнения и резултати и при двамата ми идва ми в повече и чувствам че вече изпушвам. Не искам отговорността за решенията които майка ми трябва да вземе за нейното здраве да е моя. Тя е нерешителен човек и в общи линии очаква готови решения дори за нещо дребно. Ще направи това което аз евентуално ще изразя като мнение.
В този труден момент за майка ми имам ли право да бъда малко егоист и да откажа да поема отговорност и за нейните решения. По този начин ще прехвърля отговорността на баща ми, но майка ми ще се почувства разколебана и объркана.
Виж целия пост
# 656
Мушмороче, да, в медикаментозна менопауза сме.
Иве, нали все ме отлагат от ноември до сега само две химии са минали. Иначе трябва да са на 21 дена.
Виж целия пост
# 657
А тази медикаментозна менопауза носи ли си всичките негативи на естествената менопауза? И до кога ще сме в медикаментозна? Докато настъпи естествена ли?
Виж целия пост
# 658
естествена или медикаментозна няма значение - все си е менопауза.
На мен ми я предизвикаха преди 2 години веднага след като почнах нолвадекса. Вече ми минаха горещите вълни и нямам проблеми. Не че знам дали да се радвам хах но не го мисли толкова.
Имам чувството, че много се вторачваш в такива неща - съвет от мен - намери си някакви интересни занимания да не ти стои все болестта в главата. Плетене, бродиране, спорт, танци, книги, филми - да са само позитивни - без войни, кръв, насилие, убийства и ужаси. Чети книги и гледай филми за любов и бебета и happily ever after и тем подобни безобидни, разтоварващи и приятни.
Виж целия пост
# 659
...В този труден момент за майка ми имам ли право да бъда малко егоист и да откажа да поема отговорност и за нейните решения. По този начин ще прехвърля отговорността на баща ми, но майка ми ще се почувства разколебана и объркана.
Май трябва да сме повече егоисти, че с това раздаване...
И аз съм на такъв хал- баща ми на 74 г. и 93 % инвалид (диабет с всичките му усложнения) и едвам престъпва, нищо не го интересува, отчаял се и вместо да помага, понякога вреди на онкоболната ми майка (тя ту се ядосва с него, ту аз още съм му бясна, че без малко да я изпуснем (беше си легнал и насила я закарах в  Бърза помощ преди около година), ту започна да разчита изцяло на мен за рязане на нокти, месечно подстригване, носене на дърва и всичко става с много увещания. т.е. вместо той да е с нея по химиотерапии и да държи и се интересува, аз поемам всичката отговорност. Бях малко в Германия, за да изкарам някой лев за повторната й операция, и пред мен готов трудов договор за добри пари и той ми вика " Ела си, аз не мога да се оправям и да ходя с майка ти", Няма кой да ни погребе". И в резултат на това вече 4 м. съм безработна без плащане (преди това бях на борсата). Помогнах да и не съжелявам, искам да дам всичко от мене си, но ми идва в повече.  От социалните отказаха да стана соц. асистент на майка си с 30 лв. им  надвишавал дохода от пенсиите и имали собствено жилище, а моя доход бил доста над 40 и няколко лева за месец..(тя е с 1 г. Телк с чужда помощ, който пак аз иницирах). И сега подадоха едни документи за европейска социална програма към общината, за да им пратят човек да им помага вкъщи с домакинската работа и те пак искат да съм аз (а на мен ми идва много стреса, вече бъркам дати, миналата седмица си зарязах дамската чанта с документите на пейка на автогарата...)  Та аз лоша дъщеря ли съм? В малкия град няма работа. Опитвам се да живея с приятеля си в София. И да помагам доколкото мога. Надявам се скоро да започна нова работа в София или да замина отново за Германия и пак с мисълта да помагам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия