"Февруарче чака трета зима и подаръци да има" - Тема 17

Бебешки пубертет : Характерни особености на възрастта между 2 и 3 години
На  около две годишна възраст (при някои деца малко по-рано, при други малко по-късно) детето преживява преход от бебешка към детска възраст, известен като бебешки пубертет или първи пубертет. Това е период, който поставя родителите пред сериозни изпитания, тъй като до вчера сговорчивото им и послушно бебе изведнъж обявява бойкот и спира да се подчинява без значение какво искате от него. Изведнъж сякаш пред вас стои съвсем друго дете – непокорно и бунтарски настроено. Лесно ще разпознаете този период, когато каквото и да попитате детето, отговорът неминуемо е гръмко и безапелационно „Не!”
Какво представлява бебешкият пубертет?
Първото юношество е стадий на преход – първият преход, който наблюдаваме в растежа на детето. Този период е наричан най-често бебешки пубертет, заради фрапиращите прилики със същинския пубертет между тринадесет и деветнадесет години. Преди тринадесет годишна възраст, детето действа в границите, наложени му от родителите. То още не е достатъчно зряло за да се проявява самостоятелно и да действа спрямо свои собствени закони. В рамките, установени му от родителите обаче, детето вече е достигнало до известно психологическо равновесие. За да премине към по-висшето равновесие на възрастен човек, детето трябва първо да наруши равновесието на детството. Схванат ли родителите този основен принцип, объркващата сложност на юношеското поведение веднага става обяснима. Тогава вече родители могат да разберат защо юношата изпитва психологическа потребност да обича друг вид музика, да има друга прическа, да се облича другояче и изобщо да се държи не така, както възрастните изискват от него. Юношата има нужда да се разграничи от това, което е бил като дете, за да изгради своята нова личност на зрял човек.
Нещо подобно се случва и с малкото дете на две годинки. Само че този път преходът е не между детство и зрялост, а между бебешка и детска възраст. На година и половина детето е още бебе. Как може това бебе да се превърне в три годишно дете, което да притежава характера и зрялостта на дете, а не на бебе? Тази промяна не може да стане без да бъде нарушено равновесието, достигнато от бебето. Детето изпитва вътрешна потребност да отрече всичко онова, което е било до сега, за да се раздели със своята бебешка същност и да приеме новата си същност на дете в предучилищна възраст. За това най-честият отговор, който ще чувате в продължение на около година ще бъде „Не! Не! Не!”, често придружен с тръшкане и демонстративен рев. Въпреки трудностите, обаче, които ще ви причини поведението на отричане и противопоставяне на двегодишното ви дете, не забравяйте, че това е положителна и необходима фаза в развитието на детето, без която то би застинало в бебешкото си равновесие.
Преди време една приятелка, не особено запозната с детската психология, ме попита относно дъщеря си, тогава на две години и половина следното: отивали в магазина, когато малката внезапно клекнала на тротоара и отказала да помръдне и на сантиметър за голямо учудване на майка си, която никога не я била виждала да се държи така. Майката питаше: „Защо прави така?” Най-простият отговор несъмнено би бил: „Защото е на две години и половина!”
Това е много характерен пример за този период – детето просто отказва да се подчинява. То иска да покаже на родителите си, че вече не е бебето, с което могат да правят каквото те си решат, а вече е отделна личност със свои желания, интереси и чувства и иска да се съобразяват с него.
В „Малкото дете на съвременната цивилизация” на д-р Гезел, описанието на възрастта на двете години и половина гласи следното: „Ако накараме група родители да определят с тайно гласуване да определят най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им несъмнено мнозинството биха посочили две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности.”
Детето отхвърля новостите и настоява за спазване на приети ритуали
На тази възраст детето все още не е склонно да общува истински със себеподобните си и се нуждае от майка си, но непрестанно подлага нервите й на изпитание. Детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не прави компромиси. Не обича да дели онова, което смята за свое. Зле приема промяната. Яростно протестира, ако решите да изберете нов маршрут към градината, различен от добре познатия или ако пропуснете или промените някоя думичка от добре позната детска приказка. Детето сякаш усеща, че самото то се променя и за да не загуби почва под краката си яростно се е вкопчило в спазването на всички установени рутинни дейности в ежедневието. Това е възрастта на ритуалите, когато детето настоява да се храни на точно определен стол, от точно определена чиния и да яде всеки ден едно и също, да се спазва точно определен ритуал на лягане и приспиване, да се четат точно определени книжки и т.н.
Детето иска да командва
Детето изведнъж става тиранично. Обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Постоянно иска нещо и често мени настроенията си. Иска плодов сок, но когато му го дадете в стъклена чаша, я блъска и иска порцеланова. Като го сипете в порцеланова, отново отказва да пие и настоява за стъклена чаша. Ако спрете да му обръщате внимание и да му играете по свирката изпада в истерична криза, ако решите да му угаждате пък, може да ви разиграва с часове и все да бъде недоволно, каквото и да правите. Много родители изпадат в невъзможност да се справят с децата си в тази възраст и често си изпускат нервите, а това определено не е доброто решение. След като опишем характерните проявления през възрастта на първия пубертет ще изброим техники за справяне с нежеланото поведение в този период.
Детето иска да бъде самостоятелно
Във възрастта на бебешкия пубертет се проявява и още едно много силно явление – детето демонстрира силно желание за самостоятелност. Настоява само да се облича и само да връзва обувките си. Дори, когато не може да се справи само, детето упорито отказва помощта ви и упорито опитва да се справи само. А когато вижда, че не може да се справи избухва в сълзи или се гневи и дори може да ви обвини, че не сте му помогнали.
Детето често мени настроението си, избухва и изпада в крайности
Този период е време на силни изблици и напрежения, на чести смени на настоението, на всякакви крайности. Детето е раздиряно от колебания. Често не може да направи и най-прост избор и се гневи на всичко и всички. Постоянно се редуват „Искам това!” и „Не искам това!”. Дори прост избор като това иска ли да пие вода може да доведе до истинска истерична криза, породена от нерешителност.
Детето открива своята индивидуалност
С дете на тази възраст трябва да се отнасяме с голямо търпение. Способността му да отстъпва, да чака, да дели и да решава е силно ограничена, а в същото време детето отказва да се подчини и да приеме вашия избор и вашите решения. Не проявявайте силна взискателност към детето си в този период. Ако майката прояви разбиране и оцени промяната, която се извършва в детето, ще намери правилния път към него и има шанс да избегне конфликтите и острите кризи.
Защото освен малко чудовище, на тази възраст детето е и много чаровно с цялата си буйност, наивност, въодушевление, въображение и повярвайте ми зад фасадата на ужасно дете, което сякаш не прави нищо друго освен да  бъде непоносимо и да ви дразни, всъщност се крие един наистина колосален преход, който детето ви извървява, за да стане човек, за да започне да взема решения, да прави личен избор, да вижда света през своите собствени очи. Колкото и да ви къса нервите малкият юноша, не забравяйте, че на него не му е по-лесно, отколкото на вас в този момент.
Детето ви сега открива своята индивидуалност. Новороденото не съзнава „аз”-а си. То не осъзнава, че не нещо отделно от всичко друго, което го заобикаля. През стадия, за който говорим, вашето дете за първи път придобива истинско чувство за уникалната си личност. И едно от нещата, които задължително трябва да направи, за да придобие своето чувство за самоличност е да се разграничи и противопостави на родителите си. Единственият начин, по който може да направи това е като възприеме отрицателно поведение. За да определи какво представлява и какво иска, детето първо трябва да осъзнае и заяви, че вече не е едно цяло с Вас и не иска това, което искате вие. То трябва да се отдели от Вас, за да бъде себе си. Мъчително за вас като родители, но повярвайте ми, не по-малко мъчително за бившото ви бебе и бъдещо дете.
Във възрастта на една годинка току що проходилият откривател любопитно изследва света. Той все още не се замисля кой е и какво иска от този свят – достатъчно му е да опознава заобикалящата го среда наивно, невинно и спонтанно. На две години вече детето осъзнава, че каквото и да се случва то има право на два избора – да приеме нещото или да не го приеме, да го пожелае или да не го пожелае, да го направи или да не го направи. Вече не заобикалящата го среда е във фокуса, а собствената му вътрешна същност. Детето започва да осъзнава, че не си взаимодейства със средата хаотично и неконтролируемо, както му се е струвало на една годинка. Усеща, че може да контролира случващото се и да избира то поведението си и последиците от него. Това прозрение поставя детето пред множество въпроси: „Какво искам?”, „Накъде да се запътя?”, „Кой съм аз всъщност?” и т.н.
Бебешкият пубертет е труден, но необходим преход към порастването на детето
За това колкото и да ви ядосва поведението на детето ви в този период не забравяйте защо се държи така и бъдете благосклонни. Не затруднявайте допълнително този така или иначе труден период, през който то задължително трябва да премине, за да стане след време самостоятелен индивид. Много родители проявяват твърдост и с помощта на силата не допускат децата им да проявяват своеволия и капризи. Ако се изкушите да постъпите така запомнете, че това ваше поведение помага на Вас, за да имате спокойствие вкъщи, но вреди силно на детето ви. Помислете кое е по-важното – да имате примерно и послушно двегодишно дете или да стиснете зъби и философски да приемете неприемливото поведение за една година, но пък да имате син или дъщеря след време, който умее да прави избор и да отстоява решенията си, който е наясно със себе си и с това какво иска от живота? Нима бъдещето на децата ни не е по-важно от послушанието в детска възраст? Информирайте се подробно за това какво се случва с детето ви през този период от живота му – какво да очаквате и защо. Прочетете тази и други подобни статии внимателно и задълбочени и ги осмислете, така че да имате нужната информация и вътрешно убеждение да действате по един или друг начин и да знаете как действията ви ще се отразаят на детето ви в дългосрочен план.
Как да се държим с малкия бунтар?
Никой освен ас не може да реши как да възпитава и как да се отнася с вашето дете. Когато решавате обаче направете го след като сте се информирали за последствията от едно или друго ваше решение относно възпитанието.
Детето ви често ще възкликва „Не ми помагай, аз сам!”, след което като види, че не може да се справи само ще ви се сърди, че не сте му помогнали. Няма да ви слуша, когато му кажете да не се катери, защото ще падне, но след това като действително падне ще се ядоса на вас, за това, че не сте се намесили. Каквото и да правите ще бъдете виновни. Ще ставате свидетели на чести капризи, тръшкане и дори остри нервни кризи. Запазете спокойствие и спокойно и нежно общувайте с детето си. Не му казвайте: „Нали ти казах!” или „Щом не ме слушаш, виждаш ли какво става!” – Детето има нужда да се научи да се справя само, защото ако сега задушите порива му към самостоятелност има опасност то да ви повярва, че наистина не е способно да се справя само и само да решава и ще придобие ниска самооценка, която цял живот ще се обажда в решаващи моменти и ще му пречи да постига успехи в живота си.
Една поговорка твърди: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се сбъдне!” – В този случай тя е много показателна. Преди да си пожелаете малкият бунтар да ви слуша, помислете си за миг – това ли наистина искате за детето си – да живее вашия живот и да гледа на света през вашите очи и да няма своя собствена идентичност? Съмнявам се, че един родител би пожелал това. Децата трябва да порастнат и да се научат да се справят сами с живота. Колкото и кошмарна да ви се стори възрастта на бебешкия пубертет, това е единствения начин детето ви да порасне и да стане отделна личност. Веднъж щом преходът от бебешка към детска възраст бъде осъществен, отново ще можете да се радвате на спокойно, сговорчиво и усмихнато дете. Нужно е само търпение, уважение към малката личност и много обич, за да стане този преход колкото може по-бързо и безболезнено. Всяка проява на силен родителски авторитет, сила и власт само ще влоши нещата. Външно може да ви се струва, че всичко е наред, но в последствие, ще се чудите защо за разлика от връстниците си детето ви се държи като бебе и се е хванало за полата ви, неспособно да взема решения и да ги отстоява – ако дадете на детето си свобода и подкрепа да изживее прехода си от бебе към дете на две години, това няма да се случи. Ако обаче потушите бунта на малкия тинейджър още в зародиш, не се чудете след време защо детето ви е не способно да се справя само с живота.
От личен опит като майка на две деца мога да кажа, че всяко дете изживява периода на бебешкия пубертет по различен начин. Има „по-трудни“ деца, които изживяват по-тежко този преход и поставят пред повече изпитания родителите си. Има по-спокойни и уравновесени деца, които дори в преходния период на първия пубертет успяват да не бъдат крайни и да проявяват бунта си в смекчен вариант. Синът ми се тръшкаше и изпадаше в нервни кризи, когато нещата не се случеха според очакваното от него. Той изживя този преход много рано – започна на около година и два месеца и продължи до около две годинки и нещо. На две години и половина за слетка на това вече беше спокойно и порастнало момченце – толкова голямо и самостоятелно в нашите очи, че започнахме да крим планове да го правим вече батко. Дъщеря ми пък до две години беше прекрасно бебе, но на две започна да протестира и да проявява капризи, които и до момента не са съвсем престанали (тя наскоро навърши три). Тя не се тръшка по пода и не крещи истерично, но рони огромни крокодилски сълзи и се запъва като магаре на мост, когато не стане нейното. От опит мога да кажа – независимо дали рано или късно детето навлезе в първия пубертет и независимо дали се тръшка, реве или просто се инати, единствената печеливша реакция е обич, разбиране и компромиси от страна на родителите. С добро и с търпение всичко се постига на тази възраст.
Тъй като темата за бебешкия пубертет има много аспекти и гледни точки, в настоящата статия успяхме да обхванем само описанието на този период от израстването на детето, за да знаете какво да очаквате и да не изпадате в паника, когато доброто ви дете изведнъж спре да слуша и започне да проявява крайности и капризи. Важно е да разберете, че това е нещо нормално и необходими за развитието на детето.

Бебешки пубертет (част 2): Възпитание и дисциплина
В предходната статия, посветена на поведението на 2-3 годишното дете (Бебешки пубертет (част 1): Характерни особености на възрастта между 2 и 3 години) описахме основните особености на поведението на децата в тази възраст, както и какво предизвиква това поведение. В настоящата статия ще разгледаме как да подходим ние като родители, в този преходен период от бебешка към детска възраст и какви биха били последиците от различните възпитателни методи, които решим да приложим през този период от развитието на детето.
Когато детето се противопоставя на всичко и тотално не зачита родителския авторитет,  методите на ответна реакция от страна на родителите са няколко:
1) Строг контрол и изискване на абсолютно подчинение
Някои родители не допускат дори и следа от неподчинение и налагат строг контрол над децата си. Този метод на възпитание, в който родителят изисква детето да спазва всички наложени му правила и да постъпва единствено по начина, който родителя одобрява води до следното.
Детето е дресирано да бъде покорно и пасивно. От една страна такова дете изглежда мило и приятно – то не крещи, не върши бели, не се тръшка и не се противопоставя никога, а изпълнява послушно всичко, което родителите поискат от него. Мнозина наричат такива деца „Дете мечта”, но това е само едната страна на монетата. Другата страна на монетата съвсем не е толкова прекрасна. Дете, на което от малко не е давана друга възможност, освен да изпълнява безропотно това, което изисват родителите от него след време ще бъде лишено от креативност и самостоятелност. Докато връстниците му се оправят сами с критични ситуации и измислят нови и интересни подходи, приученото към послушание дете ще чака някой друг да му каже какво да прави и няма да бъде способно само да взема решения и да ги отстоява и ще бъде пасивно. Такива деца стават стеснителни и лишени от креативност възрастни, които не биха могли да заемат лидерски и организаторски позиции. Те винаги ще чакат някой друг да им казва какво да правят и никога няма да успеят да следват мечтите си и да отстояват себе си пред околните.  Ако изберете този подход на възпитание, ще го постигнете сравнително лесно при малкото дете, което все още няма сили да ви се противопостави и ще отгледате послушно и покорно дете, с което проблеми няма да имате. Знайте, обаче, че няма да имате и особени поводи за гордост с такова дете – то цял живот ще си остане покорно и ще остави другите да го водят за носа, точно така, както вие го водите сега.
Не всички деца се огъват лесно пред строгостта на родителите. Някои малчугани по природа са по-издръжливи от други. Тогава родителската строгост се сблъсква с яростната съпротива на детето, готово да се бори до край, но не и да отстъпи. Тогава целият период на бебешкия пубертет се превръща в борба между две воли – на родителите и на детето. При това няма значение, кой ще спечели. Основното вече е загубено. От най-близки хора, заслужаващи доверие, родителите вече са се превърнали във врагове. Ако отношенията с детето ви не се променят с времето тази вражда ще води до все по-голямо отчуждение, докато в един момент ще си дадете сметка, че между вас и детето ви няма и следа от близост и обич.
Възможно е също като се натъкне на прекалена строгост, детето да се подчини външно, потискайки своята враждебност. То неохотно ще прави, каквото се иска от него, но ще стане притворно. При всеки удобен случай, когато не го виждат, то ще освобождава върху околните натрупания гняв, породен от строгостта на родителите към него. Ще счупи нещо, ще ощипе сестра си или ще удари съседчето, или ще извърши друго недоброжелателно или разрушително действие. Като порасне такова дете външно изглежда изтъкано от добродетели, но вътрешно е изпълнено с враждебност, която в най-неочаквани моменти избухва като бомба със закъснител.
2) Липса на контрол и страх от упражняване на авторитет
Другата крайност на пълния контрол е родителят, който се бои да упражни авторитета си. Такава майка отстъпва на всички изисквания на детето, като незабавно разширява, поставените от нея граници, щом детето откаже да се вмести в тях. Така детето винаги има последната дума. Скоро се оказва, че ролите в семейството са разменени. Водещ е детето, а не родителят. Така се стига до „синдрома на гаменчето”. Този тип деца тотално не се научават да се съобразяват с реалността, а това им създава многобройни трудности, когато отидат на детска градина или училище и там изискват от тях елементарно уважение на обществените норми. На такова уважение тези деца не са способни, защото майката не го е възпитала у тях в периода на първия пубертет. В периода, когато са осъзнали за първи път своята индивидуалност, тези деца са били оставени да правят каквото си искат и това усещане за безнаказаност ще им пречи и в последствие да се съобразяват с околните и с наложените правила.
Огледайте се около себе си. Със сигурност познавате стеснителни и покорни хора, които колкото и зле да се чувстват в дадена ситуация, не са способни да се борят и да променят нещата, а покорно търпят, каквото и да им се случва. Срещали сте със сигурност и с вечно напрегнати, докачливи хора, пълни с предразсъдъци. Други пък са винаги в опозиция и каквото и да става, никога не може да им се угоди. Те винаги създават проблеми, защото изпитват психологическа потребност винаги да се борят срещу някого или нещо, без значение какво. Прекалено покорните възрастни, както и вечно непокорните са били в мнозинството си „зле подхванати” на прага на детството си, което обикновено започва с периода наречен „бебешки пубертет” на около 2 годишна възраст.
3) Здравословна дисциплина в периода на бебешкия пубертет
Както при много други неща в живота, печелившата стратегия и по отношение на възпитанието на малкото дете е откриване на „Златната среда”. Това означава, че родителят не бива да е твърде строг и да налага пълен авторитет, както и не бива да абдикира напълно от родителската си роля и да остави детето да прави каквото си поиска, независимо до какво води поведението му. За да успее родителят да намери златната среда, важно е да се научи да прави разлика между действия и чувства. Действията, това са външното поведение на детето, а чувствата са вътрешните му усещания. Важно е родителят да не смесва действия и чувства, защото детето може да се научи да контролира действията си, но не и чувствата. Не бива никога да държим детето отговорно за чувствата, които изпитва. Чувствата и мислите се случват спонтанно и детето не избира нито момента, нито вида им. Да вземем например гнева. Нормално е понякога детето да изпитва гняв. От нас като родители се изисква да очертаем границите, в които детето е уместно да изразява гнева си и да му помогнем да изрази гнева си без да прекрачва тези граници. Не бива да заклеймяваме гнева като нещо лошо и така да накараме детето да се срамува от това, което изпитва и от себе си. Чувствата са си чувства и ние трябва да ги уважаваме. Това, което не бива да толерираме обаче е тези чувства да водят до вредно за детето или околните поведение, а трябва да научим детето да изразява чувствата си безопасно и здравословно.  За целта като уважаваме личността и чувствата на детето, трябва още в този преходен етап от бебешка към детска възраст, да поставим здравословни граници, в които детето да изразява чувствата си.
За беда явно много родители зле са разбрали модерната психология, като са решили, че да се налагат ограничения на детето, означава да му се нанасят травми или да се спъва развитието на личността му. За самото дете е необходимо, някой от вън да му помогне да изгради границите на здравословно поведение, защото в тази толкова ранна възраст то няма нужните критерии, за да го направи само. В това се изразява нашата роля на родители – да изградим граници – нито твърде строги, защото в началото на статията видяхме до къде води твърде строгото и рестриктивно възпитание, както и не твърде либерални, защото обсъдихме до къде води и липсата на граници.
Кои са разумните граници за малкото дете?
За да си отговорите на този въпрос най-напред си отговорете на въпроса: „Колко категорични забрани могат да се наложат на детето на тази възраст?” Сигурно ще се изненадате колко кратък всъщност е вашия списък. Важно при възпитанието на две годишното дете е да си дадете сметка кои са наистина важните правила, които на всяка цена е важно детето да спазва. Такива правила са например детето да не пресича само улицата, да не бърка в контакта, да не слага в устата си опасни неща и др. правила, свързани със сигурността и здравето на детето. За всичко останало, свързано с вредни навици, които не биха застрашили живота и здравето на никого не бива да поставяме строги забрани – детето трябва да усеща, че е господар на действията си и начинът, по който се развива животът му се определя от собствените му решения. Дали ще играе на една или друга игра или въобще няма да играе, а ще стои отстрани и ще гледа – това си е избор на самото дете. Дали ще тича или ще върви бавно – нека самото дете реши. Дали ще облече дрехите, които сте подготвили или ще извади други дрехи от шкафа – това също е въпрос на личен избор. Не се превръщайте в свръхконтролиращи родители, които не допускат детето им да направи и крачка без предварително да я съгласува с тях. Вече обсъдихме до къде води свръхконтрола.
Мнозина в този момент ще възразят, че ако определят само няколко наистина жизнено важни правила и за всичко останало оставят детето само да реши, то детето ще ги вбесява постоянно с нетърпимо поведение като това да седи на пода, а не на стол, да се цапа, да крещи и да вилнее наоколо. Да, дете, което живее с родители налагащи прекалено много правила наистина би се държало отвратително – именно, защото това е единствената му форма на протест срещу правилата. Вие вбесявате детето с многото си правила, то ви вбесява като постоянно се държи неуместно. Ако обаче вие спрете да вбесявате детето и то скоро ще спре да вбесява вас. Децата не са нищо друго, освен огледало на самите нас – ако ние постоянно навлизаме в личното им пространство и те ще навлизат постоянно в нашето. Ако ги оставим на мира и те ще оставят на мира нас.
Поставете само няколко наистина важни правила и настоявайте всеки път тези правила да бъдат спазвани. Не правете изключения. Веднъж само, ако не спазите правилото, детето вече всеки път ще настоява да го прекрачи. Нужно е да бъдете последователни. Дъщеря ми например много трудно прие факта, че трябва да пресича улицата хваната за ръка. Настояваше да пресича сама. Всеки път, когато я хванех за ръка тя избухваше в сълзи и се опитваше дори да се тръшне на тротоара. Случвало се е да я хвана и насила да я изтегля през улицата, докато тя пищи и се дърпа. След като пресечем и отново пусна ръката й, я прегръщах и спокойно обяснявах, че улицата се пресича за ръка, защото има лоши коли, които може да я ударят. На тротоара отново може да върви сама. Казвах й, че я обичам и няма да позволя на колите да я ударят. За това ще я хващам за ръка всеки път, когато пресичаме. След няколко подобни сцени, тя осъзна, че съм непреклонна и няма да отстъпя и започна с готовност да ми подава ръка преди пресичане. След като пресечем обаче бързаше да отскубне ръчичка и да върви сама – да не бъде водена за ръка е нейният начин да покаже колко голяма и независима е вече.
Когато става въпрос за дете на една или две годинки  винаги преди да реагирате на едно или друго негово поведение се запитвайте какво значение има дали ще прави това или онова? Струва ли си изобщо да говорим по въпроса? Забраните и границите за малкото дете трябва да бъдат ограничени единствено до нещата, които застрашават живота и здравето на детето и на околните. Изисквайте детето да се пази от колите, от тока, да не хвърля пясък в очите на другите и т.н., но не усложнявайте своя или неговия живот с многобройни и съвършено излишни изисквания. Ако детето не умее да се пази чисто докато играе, не правете проблем от това. Просто не му обличайте най-новите и официални дрешки или ако му ги облечете бъдете готови да ги прежалите.
Няма общовалиден списък с правилата, които да налагаме на малкото дете. Някои родители са с по-широк мироглед и поставят по-малък брой от ограничения. Други са по-консервативнии и изискват спазването на повече правила. Единственото важно нещо е да не изпадате в крайности. Не бъдете нито твърде строги, нито абсолютно либерални и нека правилата, които изисквате децата ви да спазват бъдат логични и разумни и да изглеждат оправдани както за вас, така и за тях. Душевното и морално здраве на родителите и хармоничното развитие на детето се намират някъде по средата между двете крайности. Всеки родител трябва сам за себе си и за своето дете да определи къде е тази среда.
Как да налагаме дисциплина?
Най-важното, което трябва да осъзнаете, че в тази ранна възраст все още наказанията не биха имали никакъв здравословен ефект. Колкото и умни да са малките ни наследници, мозъчетата им все още не правят здрава причинно-следствена вързка между тяхното поведение и нашата реакция. Детето няма да си извади нужните поуки, дори и цял ден да стои затворено в стаята си или наказано в ъгъла. Боят още по-малко би ви помогнал да възпитате добре детето си. Насилието може да роди единствено насилие. Друго с бой не бихте постигнали.
За важните правила, които ще изисквате да бъдат изключително спазвани поговорете с детето и спокойно му обяснете защо е важно да спазва правилото. Дори и да не разбере аргументите ви, за детето разговорът ще е знак, че общувате с него като с равен и се опитвате да се обосновете, а не налагате с груба сила желанията си от позицията на силата. Всеки път обяснявайте на детето защо изисквате от него определено нещо, дори и с риск да не ви разбере. Важно е детето да чувства, че разговаряте с него и търсите неговото разбиране. Ако детето не разбере, използвайте метода на отвличане на вниманието (описан подробно в статията ни посветена на периода на Първите стъпки, прочетете тук) или не обръщайте внимание, във случаите, когато детето демонстрира лошо поведение, само за да ви ядоса и да постигне своето. Оставете го да се тръшка и да крещи, колкото си иска и когато види, че подобно поведение не води до никъде, детето бързо ще се откаже само от истеричните сцени. Уважавайте обаче чувствата на детето си и му показвайте всеки път, че не толерирате лошото поведение, но му съчувствате за това, че се чувства обидено, ядосано или тъжно. Бъдете авторитетът, който му помага да си изгради здравословни граници на поведение, но същевременно бъдете и най-близкият му човек, който му съчувства и съпреживява с него негативните му чувства.