Университети в Германия и други държави с немски език 6

Ще ги пъхнем в багажа без сос, за първи път се решава да носи храна, даже като й пращах кашон с багаж, отказа да й пращам буркани и храни, имало всичко в турските магазини. Но сега се е затъжила точно за сармичките, пък и ще пристигне късно вечерта, на другия ден има да работи по проект, та да има нещо домашно за хапване и да не започва с пазаруване и готвене.

Честита Нова Година на всички!!! Много здраве и успехи на децата ,и радост на родителите!
Имам един въпрос към мамите на настоящите студенти.Как се чувстват децата ви в Германия?Справят ли се с носталгията към Родината?Има ли деца,които искат да се връщат?Питам ,защото знам,че  всяко дете по различен начин преживява раздялата.Дъщерята на моя позната постоянно плачеше и  искаше да се върне след първата година следване в Страсбург.Майка й,обаче беше много настоятелна,така че детето завърши и сега работи във Франция на доста добра длъжност.Детето на други познати пък се върна със психическо заболяване.Вчера бяхме на гости и синът на домакините,който учи в Германия каза,че негов съученик от 91 НЕГ(пълен отличник),след два месеца учене във Фрайбург се върнал в България ,защото не могъл да свикне с новия начин на живот.
Как се справят психически децата ви?

Моята дъщеря се чувства добре. Казва че и харесва. Когато я попитам - мъчно ли ти е за вкъщи , отговаря , че и е мъчно , но се свиква. Сега когато се прибра сподели, че най-много и е липсвала банята. В общежитието душа сам се изключвал през 1 минута и трябва непрекъснато да го натиска. Тя все пак не е  сама в Берлин.
Що се отнася до бежанците също сподели, че не е срещала, а всеки ден пътува по 1час в посока.

Всичко е въпрос на дете и на стечение на обстоятелствата. По-чувствителните деца трудно свикват. Отделно много зависи как им тръгнат нещата в началото - общежитие, съквартиранти, отношения с колеги в университета. Не е лесно, все пак са на 19 г само. Затова си трябва емоционалната подкрепа на родителите да е на ниво.
Аз гледам по двет си дъщери - голямата е много по-малко емоционална, но и беше много трудно в началото заради отношенията в университета, че беше единствена чужденка в университета в почти само мъжка група, но пък и се уредиха много лесно нещата с общежитието и се запозна с една българка на която гледаше от време на време детето - това балансира и и позволи да се справи. Малката пък е много емоционална,но пък с общежитието лесно се справи, учи в Берлин където има националности всякакви, групата и за проекти в университета е много хубава, бюджета и е по-голям от на сестра и - и така се балансираха и при нея нещата.
Та така с нас. Отивам през март за емоционална подкрепа при малката, купили сме си билети за опера в Дрезден, ще направим една екскурзия с двете моми, а дотогава яко учене ще пада, а при мен- яко треперене

ЧНГ с пожелание за повече успехи и по-малко нерви /най-вече нашите, доколкото е възможно /
Моят син заминава на 7, но вече купихме билети за април - да похваля и аз Уизеър - най-после видях какво им е нискотарифното на нискотарифната компания - 50евро двупосочен.
по отношение на носталгията -
Той по-принцип е контактен и оптимистично настроен към света, а попадна и в много хубава и задружна българска общност, отделно имаме познати там, с които се вижда.
Живее на квартира с хазяин и още един немски студент и засега му се отразява добре /не му е доскучало, както си мислех/.
Даже вече му прави впечатление претъпкания ни градски транспорт и намусените хора /с хубавото лесно се свиква/.

Моята дъщеря премина за три месеца през цялата гама от емоции - първият месец постоянно плачеше, вторият спря да се жалва, на третия призна, че й харесва, а сега си стегна багажа 8 дни преди полета, връща се с желание. Мотивират я възможностите и качеството на живот там, макар да не изключвам да има и други спадове. Всичко е много индивидуално - характер, обстоятелства, кукички в Бг и новосъздадени там. Както знаем, и у нас някои успяват, други се справят, а трети кретат. За мен истинското изпитание и най важен момент са първите изпити. Ако ги минат успешно, ще продължат да градят върху постигнатото. Така че за нас февруари и март ще бъдат основополагащите. Дано всички берат плодове, след нервите и стреса, които преживяха мин.година.

Pergola, за кои дати и кое летище са тези цени на Уиз?
И моето момче лети утре и ще трябва да стигне до летище София полета е в 6,30ч, дано почистят пътищата!

2-12 април
от Франкфурт Хан до София и обратно
Имаше и един полет в края на март за 15евро, но той тогава е в сесия.
То пътуването му от Карлсруе до  Франкфурт Хан излиза по-скъпо. Реших, че е грехота, да не се възползваме, а дори и нещо да се обърка, 50евро все ще ги прежаля

    Честита Нова Година и от мен!
Да е много здрава, успешна и късметлийска както за настоящите, така и за бъдещите студенти, на които им предстоят емоциите по кандидатстването!
Успешна сесия на всички студенти!

Ние тази сутрин, по първи петли, изпратихме студента. Уморен от пътуването, вече е на линия в Берлин.
Двете седмици у дома минаха неусетно. Преди коледа купихме билети, за да се прибере за ваканцията през март.
Моят син се адаптира лесно в града, въпреки че е огромен, справя се успешно с битовизмите.
Както няколко мами писаха - зависи от детето, от първоначалното намиране на жилище, уреждане на куп неща, не на последно място от обстоятелствата, които не можем да предвидим.
В началото заминахме с него за една седмица и това много му помогна, и емоционално и битово за по-лесното уреждане на нещата. И за нас беше от огромна полза - имам представа почти за всичко къде се намира, как стоят нещата.
Иначе в специалността на сина ми няма други българи. В началото, както и други мами са писали, немците са били резервирани, казваше че малко или много се чувствал чужденец. Постепенно нещата се променят, като виждат, че е стриктен, учи, гледа да помага с каквото може на другите. Сприятелил се с хора от различни националностти. Но за съжаление никой от тях не са в неговото общежитие. Общежитието е доста голямо, много добре уредено, но нямат такава добра организация за запознаване на хората в началото,както примерно Русалката беше писала при дъщеря й.
По отношение на бежанците - не беше виждал изобщо в Берлин до преди началото на декември, когато в спортната сграда на кампуса, която му е на 10 мин. от общежитието, /учи в друг кампус на 20 мин с трамвай/ са настанили бежанци - по-малко семейства, повече мъже. Казва, че нямат проблеми с тях, вижда ги понякога в магазините да си пазаруват, иначе си стоят в сградата. В къщи коментираме /т.с. сами се успокояваме  /, че като са стигнали чак до Германия, тези хора ще направят всичко възможно да не се "издънят" и да се впишат, след като с  толкова мъка и трудности са се добрали до там.
Няма гаранция, че ако в момента в определено населено място няма бежанци, по-натам няма да решат да ги докарат.
За децата, на които им предстои да изберат университет, по-важно е ако са се насочили към определена специалност, да отворят в различните университети и внимателно да прочетат какви предмети се изучават. Във всеки университет и фаххохшуле по една и съща специалност се изучават доста различни дисциплини. Да решат дали искат следването им да бъде повече теоретично или с повече практика.

   I am the same изобщо не се притеснявай за летището и пътя до там. Ние пътувахме в 3.30 часа днес сутринта. Всичко беше изчистено, пистата е била идеално почистена, синът ми прати снимка по вайбър, че и аз се притеснявах. Само самолетите излитаха с 30 мин. закъснение, защото са ги обливали против замръзване.

Носталгията не зависи само от трудностите. И до характер на детето е. На малката дъщеря всичко ѝ беше уредено, но не можа да преживее раздялата. Тя и тук все гледа да е около нас. Дори в стаята си почти не стои сама. Идва при нас в хола и си чопли нещо на компютъра. Затова и не я насилихме да остане. Познавам момче, което се завърна след 2-3 курс с депресия. Трябваха му 2-3 години, за да излезе от дупката. А с изпитите се справяше добре. Не исках да стига дотам.

Все пак това са изключения. Повечето отиват с желание и макар да им е трудно свикването, изтърпяват всичко в името на целта, която са си поставили. И после им е хубаво.

Попитах голямата дъщеря дали има завърнали се сред познатите ѝ и съучениците ѝ. Само 1 се е върнал и то защото в България е имал осигурена много хубава работа.

децата ви удължават ли следването си. В смисъл ако бакалавар трябва да се взема за 3 г. става ли често на 7 например

На 7 едва ли е по желание. Но моята дъщеря умишлено си го удължи на 3,5. Много важно е в първи курс да си направят добре сметката - хем да имат необходимия брой кредити за преминаване, хем изпитите да са по-малко, за да могат да се подготвят по-добре и да ги вземат. Защото е важно и с какви оценки са взети, особено ако искат да продължат магистратура. Поне в Уни Кьолн имаше изискване за успех, за да могат изобщо да се подадат документи за магистратура.

Да споделя и аз опит като майка на девойка учеща в Германия - трети семестър. Много добре се вписа в средата в Бон - радва се на правилата и много се ядосва на тези които не ги спазват. Основната й приятелска среда там са германци и малко българи .. и това е. НО... като се върна за ваканцията в София тази година се видя само 3-4 четира приятелчета. Каза че вече няма много неща за които да си говорят. Каза че единственото което й липсва там сме ние с баща й.

Успешна Нова година и от мен на всички настоящи
и бъдещи студенти, както и на техните родители !