Благодаря ви за подкрепата,съветите и мненията.Не сте досадили,затова и всяка сутрин продължавам да преглеждам темата,а и не само сутрин.Стои ми закована.
Отказът не съм преболедувала,скоро няма да го премина,като се познавам.Но това си е проблем в моята глава,дори не го споделям в нас.Детето обмисли,обсъдихме,казахме си мнението,и тя си реши.Засега остава в Бг,избрала е какво ще учи,къде,има си план за следващата една година,избистрила е желанието какво иска да прави след като завърши.За мен това е по-важно-тя самата да вземе осъзнато,осмислено,премислено решение.Дали е правилно или не,това времето ще покаже./Тук да отворя една скоба и да кажа,че майка ми навремето ме натисна какво да уча,съпругът ми също .Е,никой от нас не го работи,не иска да го работи,занимаваме се със съвсем други неща.Единственото хубаво нещо е,че се срещнахме един друг/.Вратата "Германия" далеч не е затворена,напротив.
Вие пишете,аз чета и продължавам да водя записки в ТефтерЪТ.Защото не се знае........