Аз моята бебка от ден на ден все повече я заобичвам 
Днес става на 3 месеца! 
Виж целия пост
Днес става на 3 месеца! СЕПТЕМВРИйчета тема №2
- Публикувана: 26 ноем. 2015, 18:32 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2015, 09:17 ч.
# 525
18 дек. 2015, 12:38 ч.
# 526
18 дек. 2015, 12:52 ч.
И ние днес сме на цели 3 месеца вече!!! Променят се с всеки час, не с всеки ден и стават още и още по-прекрасни Аз толкова много съм привързана към нея, че като я оставя в легълцето да спинка и вече ми липсва.
Виж целия пост
Аз толкова много съм привързана към нея, че като я оставя в легълцето да спинка и вече ми липсва. 
# 527
18 дек. 2015, 13:22 ч.
И аз мога да споделя моите чувства - с второто дете разбирам и наваксвам каквото съм пропуснала с първото, защото с първото дете се чудиш само дали правилно правиш това и онова, и стресът и страхът са в повече. Сега съм се отдала на удоволствието да имам бебе с цялата си душа, толкова съм щастлива, че днес отново се разплаках, когато ми се усмихва и гука за кой ли път. Радвайте се на бебоците си, защото е неповторимо, необратимо и уникално.
Виж целия пост
# 528
18 дек. 2015, 13:38 ч.
И ние днес правим 3 месеца 
Кога мина това време ...
Много ми е миличка и много по-спокойно си е гледам от първото, точно по описаните горе причини. Повече я наблюдавам и ми е много интересна, и с такова умилемие ме изпълва, че не може да се опише. Чак ми се иска и трето дете, за да не ми е за последно това изживяване
Виж целия пост
Кога мина това време ...
Много ми е миличка и много по-спокойно си е гледам от първото, точно по описаните горе причини. Повече я наблюдавам и ми е много интересна, и с такова умилемие ме изпълва, че не може да се опише. Чак ми се иска и трето дете, за да не ми е за последно това изживяване
# 529
18 дек. 2015, 14:35 ч.
Здравейте мами, на мен ми е първо бебенце обаче му се радвам истински и с умиление още от самото начало. Сега когато става все по осъзнат ми доставя все по голямо удоволствие да играя с него и да правим масажчета, гимнастика, да пеем песнички и да му чета книжки. Искам постоянно да го гушкам и да го целувам по големите бузи. Само че нещо хич не ми се иска да си правим второ. Поне не и в близкото бъдеще, защото не мога да обръщам достатъчно внимание на баща му и на нашите взаимоотношения и не искам отношенията ни да страдат заради деца.
Виж целия пост
# 530
18 дек. 2015, 14:47 ч.
Благодаря ви за отговорите за помощта.
И аз с всеки изминал ден все повече и повече обичам бебо.
Обаче 2-ро бих искала чак след 6-7 години. 2 бебета не ми се гледат, ще полудея.
Виж целия пост
И аз с всеки изминал ден все повече и повече обичам бебо.
Обаче 2-ро бих искала чак след 6-7 години. 2 бебета не ми се гледат, ще полудея.
# 531
18 дек. 2015, 15:59 ч.
Не бързайте да мислите за второ 
Сега е моментът, в който това човече ви се струва единствено и неповторимо в целия свят. Желанието за второ ще дойде когато емоциите покрай гледането на бебе вече са отминали, то е станало самостоятелно, вие сте ви върнали предишния живот и ежедневието е влязло в релси, детето ви е послушно и разбрано, имате достатъчно време за себе си, не чувствате живота си обсебен от бебето.
И тогава ще дойде носталгията по грижата за едно много мъничко човече
Това е в идеалния случай, разбира се.
Виж целия пост
Сега е моментът, в който това човече ви се струва единствено и неповторимо в целия свят. Желанието за второ ще дойде когато емоциите покрай гледането на бебе вече са отминали, то е станало самостоятелно, вие сте ви върнали предишния живот и ежедневието е влязло в релси, детето ви е послушно и разбрано, имате достатъчно време за себе си, не чувствате живота си обсебен от бебето.И тогава ще дойде носталгията по грижата за едно много мъничко човече
Това е в идеалния случай, разбира се.
# 532
18 дек. 2015, 16:20 ч.
Ооо, да рано е още за второ. 
За мен лично идеята за второ се появи след около 3-4 години след първото, и така стана. Сега с бебе се чувствам заредена и много, много се наслаждавам на миговете. А времето минава толкова бързо...
Не смятам, че страдам от липса на внимание и съответно аз намирам време да го върна, но това става ако си разпределите поне малко задълженията и не търсите възмездие за всичко, трябва търпение и партньорство, и нещата се получават.
Виж целия пост
За мен лично идеята за второ се появи след около 3-4 години след първото, и така стана. Сега с бебе се чувствам заредена и много, много се наслаждавам на миговете. А времето минава толкова бързо...Не смятам, че страдам от липса на внимание и съответно аз намирам време да го върна, но това става ако си разпределите поне малко задълженията и не търсите възмездие за всичко, трябва търпение и партньорство, и нещата се получават.
# 533
18 дек. 2015, 19:15 ч.
Едно забавно клипче за Коледа с бебета, макар и не толкова малки като нашите. За тези емоции трябва да се приготвим догодина
https://www.youtube.com/watch?v=fbnmvS-lRAk
Виж целия пост
https://www.youtube.com/watch?v=fbnmvS-lRAk
# 534
18 дек. 2015, 21:51 ч.
Аз за второ вече пък си мисля - с 3 години разлика ми изглежда много добре. По принцип може и повече, но съм на 34г и не мога да се разкатавам осоцено във времето. Да не говорим, че по принцип с ММ искахме 3 ... да видим кой от двата плана ще изпълним 
Виж целия пост
# 535
18 дек. 2015, 22:02 ч.
И ние искахме три, но засега сме си казали, че за третото няма да говорим. Аз исках деца с малка разлика, защото ми се струва, че ще са си по-близки. Мислехме си да станат с около 2 години разлика, но първия път забременяването ми отне 8 месеца и затова като стана малката на 11 месеца и започнахме с опитите, като мислехме, че ще отнеме време. Обаче второто взе, че стана от първия път
Виж целия пост
# 536
18 дек. 2015, 23:12 ч.
И аз съм безумно щастлива като си гледам бебчето
Не мисля, че отношенията ни с мъжа ми страдат чак толкова, за мен той си е той и вниманието ми към него не се е променило. Е, не можем да си позволяме да правим всичко като преди, например много обичаме да пътуваме, а засега не става, но и този момент ще дойде, живот и здраве Даже напротив, бебушанка сякаш още повече ни сплотява и засилва любовта
На 30 съм и аз си мисля за второ
Виж целия пост
Не мисля, че отношенията ни с мъжа ми страдат чак толкова, за мен той си е той и вниманието ми към него не се е променило. Е, не можем да си позволяме да правим всичко като преди, например много обичаме да пътуваме, а засега не става, но и този момент ще дойде, живот и здраве
Даже напротив, бебушанка сякаш още повече ни сплотява и засилва любовта На 30 съм и аз си мисля за второ
# 537
19 дек. 2015, 00:10 ч.
И аз като Катя, исках деца с малка разлика, за да си ги отгледам накуп. Така и така съм свикнала с недоспиването А и те да са си по-близки, да си играят заедно, да са на 1 вълна. Трето, обаче ако имаме ще е не по-рано от 10 години разлика.
Виж целия пост
А и те да са си по-близки, да си играят заедно, да са на 1 вълна. Трето, обаче ако имаме ще е не по-рано от 10 години разлика.
# 538
19 дек. 2015, 02:52 ч.
Катя, при една моя приятелка зачеването на двете й деца е станало по абсолютно същия начин въпреки че разликата им е 4 год. Първото са опитвали 8 месеца, а второто от първия път.
Моята майка пък като са тръгнали нашите да правят деца си е мислила че ще отнеме време а аз съм станала от първия път. После сестра ми след 6 месеца.
ММ относно обръщането на внимание в началото страдаше от това че не получава същото внимание от мен както преди бебето и силно се надявам това да е било временно и сега вече да се е нагодил що годе на новия ни начин на живот. Да, мн повече време отделям на малкия но после като проходи и ММ ще види колко е забавно и удовлетворяващо да си имаме този малък член на семейството. Иначе и аз исках да имам 3 обаче ако таткото от сега страда от липса на внимание не виждам как ще му правим братче или сестриче на малкия.
Виж целия пост
И ние искахме три, но засега сме си казали, че за третото няма да говорим. Аз исках деца с малка разлика, защото ми се струва, че ще са си по-близки. Мислехме си да станат с около 2 години разлика, но първия път забременяването ми отне 8 месеца и затова като стана малката на 11 месеца и започнахме с опитите, като мислехме, че ще отнеме време. Обаче второто взе, че стана от първия път
Катя, при една моя приятелка зачеването на двете й деца е станало по абсолютно същия начин въпреки че разликата им е 4 год. Първото са опитвали 8 месеца, а второто от първия път.
Моята майка пък като са тръгнали нашите да правят деца си е мислила че ще отнеме време а аз съм станала от първия път. После сестра ми след 6 месеца.
ММ относно обръщането на внимание в началото страдаше от това че не получава същото внимание от мен както преди бебето и силно се надявам това да е било временно и сега вече да се е нагодил що годе на новия ни начин на живот. Да, мн повече време отделям на малкия но после като проходи и ММ ще види колко е забавно и удовлетворяващо да си имаме този малък член на семейството. Иначе и аз исках да имам 3 обаче ако таткото от сега страда от липса на внимание не виждам как ще му правим братче или сестриче на малкия.
# 539
19 дек. 2015, 09:32 ч.
Много ви се радвам, че правите планове за следващи бебоци, аз дори и не искам да си помисля.
Ншето дете е дълго чакано (с години), но скоро друго хич и не планирам.
Както вече писах тази седмица е ад.То като беше с колики не беше толкова зле.Спи за кратко, преревава, вечер се буди постоянно и реве.Снощи почти не съм спала...Надявам се да е скок на разстежа, както писа някой, че не се търпи.
Виж целия пост
Ншето дете е дълго чакано (с години), но скоро друго хич и не планирам.
Както вече писах тази седмица е ад.То като беше с колики не беше толкова зле.Спи за кратко, преревава, вечер се буди постоянно и реве.Снощи почти не съм спала...Надявам се да е скок на разстежа, както писа някой, че не се търпи.
Препоръчани теми