Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-221 тема

11 вещей, которые важно успеть сделать до Нового года

Конец декабря — самое время подводить итоги уходящего года. И хотя за целый год было сделано немало дел, в конце его всегда найдутся те, которые мы отложили на последний момент.
Журналист и блогер Александра Калашникова составила небольшой список вещей, которые необходимо сделать до Нового года, чтобы встретить 1 января достойно. И мы в AdMe.ru с ним полностью согласны.

1. Отдать вещи других людей
Кто-то забыл у вас свою перчатку, кто-то — шарф или настольные игры. Кому-то вы до сих пор должны отдать деньги или какой-то заказ. Все надо вернуть! Новый год не любит должников, освободитесь от всего, что вас держит. Постарайтесь расплатиться с долгами и не храните в доме чужие вещи.
2. Выбросить старые, ненужные вещи и весь «хлам»
Старую микроволновку, которая уже давно не работает, утюг, который только и делает, что постоянно течет, или елочные новогодние игрушки, которые каждый раз кочуют из одной коробки в другую... Генеральной уборке дружно говорим «Да!». И мы не просто все выкидываем или отдаем, а избавляемся от ненужного. Сломанные и непригодные вещи, которые вы все мечтаете починить или переделать, — в мусорку. Если давно обещали что-то пришить и носить, но так это и не сделали, — в мусорку. Никаких отговорок. Новый год — чистый год.
3. Доделать важные дела, которые откладывали на протяжении всего года. Хотя бы одно!
Посмотрите на ваши нескончаемые списки. Да, дел много. Но ведь их будет много всегда. Выберите просто «тройку лидеров» — самые старые и важные задачи — и решите их! Важно закрыть лишние двери, чтобы в 2016 году перед вами открылись новые. Чтобы было куда расти и куда двигаться. Закрыть зачетную сессию, доделать квартальный отчет, доехать наконец-то до бабушки, доделать ремонт, дочитать книгу и т.д. Все, что угодно, но то, что откладывали целый год или все не решались сделать. Пора!
4. Попросить прощения у тех, кому вы причинили боль или кого обидели, и самим простить обидчиков
Важно прийти в Новый год без чувства обиды за плечами, с улыбкой на лице и с любовью ко всем окружающим людям. Да, вас кто-то обидел, кто-то не понял, вы кому-то на эмоциях сказали немного лишнего. Забыть, попросить прощения и жить дальше. Говорят, попросить прощения никогда не поздно. Пришел тот самый нужный момент. Поверьте, прежде всего легче станет вам! Хотя бы просто напишите. Это же так просто!
5. Сказать спасибо тем, кто сделал ваш год прекрасным
Как же важно поблагодарить тех, кто сделал ваш год особенным! Кто вообще сделал ваш год! Для меня слово «спасибо» стало самым волшебным. И я прошу всех, с кем знакома, говорить его чаще. Вот увидите, жизнь начнет вам улыбаться!
6. Провести анализ года
Подвести итог — это неотъемлемая часть уходящего года. Освобождаем для себя любимого или любимой 10-15 минут и присуждаем Личную премию 2015 года. Это могут быть песни года, фильмы года, места года, знакомства года. По желанию вы можете добавлять в вашу премию все, что захотите. Все, что покажется вам значимым и важным. Так вы, во-первых, вспомните все события прошлого года, а во-вторых, поймете, куда двигаться в новом году. Также отметите для себя пробелы, чтобы заполнить их уже в 2016-ом. Я, например, поняла, что в этом году ни разу не ходила ни на балет, ни в оперу. А еще, я так и не записалась на танцы. Но сделала в этом направлении пару важных шагов. Вектор на 2016 год задан!
7. Создать баночку желаний на 2016 год
Я просто беру обычную пол-литровую банку, украшаю ее, как хочу, и до 1 января 2016 года кладу в нее все желания, которые приходят мне в голову. И я верю, что как только 1 января 2016 года прозвенят куранты, мои желания начнут сбываться. После этого целый год я не трогаю эту баночку, а на следующий год проверяю, что сбылось, а что нет. Уже жду Новый год, чтобы открыть старую и заполнить новую.
8. Поздравить своих соседей с наступающим Новым годом
Чтобы атмосфера сказки зашла к вам в дом — надо ее создать везде. Внутри себя и вокруг себя. Напишите приятные пожелания на открытках и положите их в почтовые ящики ваших соседей. Неужели вам нечего сказать тем, с кем вы живете бок о бок? Если не знаете соседей — это тот самый момент, чтобы познакомиться. А если в ссоре — то подходящий случай, чтобы помириться и наладить отношения.
9. Нарядить елку
Ну, уж без этого никуда! Какой праздник без елки? Задание самым ленивым: достаньте новогодние елочные украшения и саму елку, если она есть. И пусть это все мозолит вам глаза. Обещаю, когда-нибудь вам надоест наступать на эти шарики и иголки и придется все собрать. А там уж ждите и настроение, и волшебство!
10. Купить мандарины и новогодний наряд
Как без первого, так и без второго не прочувствуешь праздника. В этом я уверена. Особенно без второго. Кажется, вроде бы что такого: зачем покупать себе какое-то новое платье или новый костюм? Но лучше потратить немного времени на себя, чтобы Новый год в следующие 12 месяцев потратил чуть больше времени и сил на вас.
11. Решить, как и с кем будете отмечать волшебный праздник
Почему волшебный? Да потому, что правило работает: как Новый год встретишь, так его и проведешь! Хотите, чтобы в следующем году вас окружали родные и любимые люди? Окружите ими себя с 31 декабря по 1 января!




http://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/11-veschej-kotorye-vazhno … ogo-goda-1136410/

Мога да кажа, че всеки ден там беше толкова разнообразен и изпълнен с емоции, че наистина се чудя от къде да подхвана разказа си.  
Индия е огромна страна - и по мащаби, и по брой на население. Състои се от 29 щата, като всеки от тях има собствено управление и е относително самостоятелна единица. До там, че ако си си взел сим карта за разговори в едини щат, в другия може и да не можеш да говориш по нея.   Нищо, че са към един и същи оператор. Освен това има разлика в заплащането: в севрната част на страната заплатите и социалният статус са по-ниски в сравнение с Керала (на юг). Разликата в заплатите е с около 1/3 по-висока. Цвета на кожата на хората от юга е значително по-тъмна от тази на хората от северната част. Аз бях първоначално в средна Индия - щата Махаращра, след което отидохме в южната част на страната - щат Керала.
Повода да отида там беше покана за сватба на сина на един професор, който идва тук да ни учи. Града е Пуна и се намира в средата на Индия.
Първоначалното ми запознанство с  Индия стана в Мумбай. Огромен град по площ и население /някъде около 20 млн.души/. Шокиращо ми подейства трафика (няма такъв другаде никъде по света) - дясно движение + липсата на кой знае какви правила за движение, освен едно единствено:"Пази се от дясно движещия се" + непрекъснато бибипкане на клаксони от всички коли (защото всеки бибипка защото по този начин си комуникират шофьорите). А основния начин за придвижване става с рикши, които щъкат във всички посоки и между тях се провират мотоциклети и пешеходци   Предоставям на вниманието ви и няколко снимки на крави сред града   (В интерес на истината приятелите, които са били и преди това в Мумбай казаха, че за няколко години има коренна промяна в изгледа на града и кравите сред него Преди са били мнооого повече )



Мумбай освен Индийския Холивуд е и много важен град. Той е най-голямото пристанище в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната. Той е и финансовият център на Индия, като в града са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и много от големите индийски компании.
За малкото време, за което бях там видях и много красиви сгради, и гарата им, на  която в час пик не можеш да стоиш на едно място, защото тълпата която се движи приижда като вълна и може да те отнесе (слава Богу ние не бяхме в такъв час там  ), и Port of India - мястото,  през която са влизали в града, и където са посрещали и Английската кралица

това е машина за  извличане на сок (най-вероятно от захарна тръстика)


След което на другия ден се отправихме към град Аурангабад - на около 280 км. Пътувахме цял ден, което според нашите разбирания това разстояние би трябвало да го преминем за 3-4 часа, а не 8  ! Но, така е в Индия - пътува се по-бавно, защото не навсякъде пътищата са добри. А имат и ограничение в скоростта. И си бибипкат     (На всеки камион отзад пише : "Моля, бибипкай")А на мотора освен моториста, понякога се е качило цялото семейство от 4 души/ За съжаление намерих снимка само с 3-ма на мотор /



Около град Аурангабад се намират две места, които са под закрилата на Юнеско - пещерите /по-скоро храмовете/ Аджанта и Елора
Аджанта пещерите са около 300,  като не всички са довършени и са на 104 км от Аурангабад. Реставрирани са 16. Открити са от един англичанин в 19 век, който бил тръгнал на лов за тигри защото растителността била избуяла около тях, понеже не се използвали от няколко века. Създавани са в период от 2 век пр.н.е до около 500 г. Те са ценни най-вече заради рисунките в тях, които описват различни моменти от житието на Буда. Всяка от тях има голяма зала, където монасите са се събирали, а от страни има малки килийки, където са медитирали. Една от пещерите е музикална, като всяка от колоните издава различен звук. Обясниха ни, че това е така, защото те не са консумирали месо, и понеже нямат кожа за направата на инструментите, са използвали изкуството да направят тези музикални колони



Пещерите  Елора са на 30-тина км.от Аурангабад, но в противоположна посока от Аджанта. Създадени са в периода от 5 до 10 век. Ценни са заради невероятните скулптури и архитектура.   Те са 34, като са издълбани в скалите. Това е ставало отгоре надолу, т.е първо се е създавал горния етаж(ако мога така да се изразя), след което се е продължавало надолу. 12 са Будистки, 17- Хиндуистки и 5 - са Джейнистки, т.е пример за съвместното мирно съществуване на различните религии  



Да не си помислите, че в града няма какво да се види  Там се намира "малкия Тадж Махал"  Bibi Ka Maqbara , който е построен в 17 век от Mughal  Aurangzeb в памет на първата му жена, и е много елегантен. Там е и музея на Махатма Ганди, който се помещава в бившата резиденция на махараджата на Пуна. А сградата е в един прекрасен парк  



Там ни заведоха в скъпарски индийски ресторант, където без предварителна резервация е почти невъзможно да си намериш маса. Ето така изглежда "чинията"



Като седнахме ни сервираха празна тепсия/чиния, след което сервитьорите започнаха да идват с различни купички с различни ястия(някои от които бяха доста люти Аз понеже не обичам люто и като им кажа "not spicy", т.е не искам люто, те ми кимат утвърдително с глава, че не е. Е, все пак е, но не невъзможно люто.) Бяхме се научили, че ако е червено на цвят е супер люто А когато имаше нещо сладко - бяхме доволни, че то поне няма да е лютиво. Това, което е сгънато като триъгълник е техния вид хляб, който се пече в специални пещи, като се залепва тестото за горещата стена. Много е вкусен. Но не е от пшеница

Град Пуна е един един от най-бързо развиващите се градове, чието население нараства с бързи темпове /за 5 год.се е увеличило с около 2 млн и вече е около 7 млн.жители /. Това е така, защото там е съсредоточена автомобилната промишленост на Индия (произвеждат марките ТАТА и Сузуки ), както огромен брой висши учебни заведения. Наричат го Кембридж и Далас на Изтока  




Сватбата в Пуна беше повода, поради който заминахме за Индия. Очакванията ни бяха едни, действителността- доста по-различна от представите ни за индийска сватба  Ние присъствахме само на 2 от дните на продължаващата няколко дни сватба. Деня преди събитието се нарича менде, на което се рисува с къна върху ръцете. И нашата група не направи изключение. Всичко получихме по една прекрасна рисунка, като на всяка от нас рисунката беше различна   В този ден се извършава ритуал, при който на момчето бъдещата му тъща му измива нозете и после му връчват пенджаба  за другия ден. Бъдещите свекър и свекърва пък поливат вода на момичето да си измие ръцете и я окичват с гердан от цветя (орхидеи   ). Ритуалът този ден, както и на другия се води от брамин. Имаше и още приказки и напътствия от негова страна към младите: като това, че от сега отговорността за щастието им се пада предимно на мъжа, защото от него зависи жена му да е щастлива (това ни го обясниха в кратце, защото иначе си гледахме много умно какво се случва и нищо не отбирахме. Но затова пък щракахме сериозно с фотоапаратите  ) След което ритуалът приключи, а ние похапнахме (който можеше де, защото храната им е много пикантна за нашия вкус, а е и с много подправки, основната от които е кардамона, който го слагат почти навсякъде  ). На другия ден отидохме в залата, която беше все още полупразна, и която после се напълни. Присъстващите бяха около 1300 души. Видяхме огнената церемония на младоженците ( браминът и този ден беше човекът, който казва кое как да е), а по-късно младоженецът със златен пръстен изписа няколко пъти името на булката в ориз, като повтаряше думите след брамина. След това цялото семейство на младоженеца се качи на сцената, заедно с младите. Тук булката се разплака, защото моментът беше а-ла "мома се с рода прощава": от този момент вече родното й семейство остава в миналото и отговорност и грижа за нея ще имат семейството на съпруга й. При майка си отива (да постои известно време) само, когато ще ражда. След това дойде моментът на "подписването", което се състои от повдигане на бяло платно, което стои между двамата и в момента, който е изчислен предварително астрологически (до секунда) платното се вдига и двамата се виждат. Това никой в залата не го видя, защото имаше толкова много фотографи и роднини около тях, че нищо в действителност не видяхме. След което се започна едно безкрайно лично  поздравяване на младите от всички присъстващи в залата, при което всеки ги благославяше с най-добри пожеланния (около 3,5 часа  ). Естествено, че и ние минахме да ги поздравим   През това време започна и обяда на балкона (отново всеки хапна според хранителните си предпочитания и възможности да понася люто  ). За тези два дни младоженците смениха 4 тоалета. А сватбата беше започнала предниия ден и продължи още няколко дни след това. Но танци-манци нямаше   А ние очаквахме и нещо такова  Ето ви малко и нагледен материал.  


Коня, с който е доведена булката


И  колата на младоженците


Огнената церемония


Това е платното, което разделя младоженците, и което се вдига в точно определения момент определен астрологически


"Подписването"

И щастливите младоженци



Изглед към залата от балкона в момент на продължаващите поздравления към младоженците

На сватбата майстор хлебар изпече стотици вкусни индийски питки. Ето я и пещта


/Ако искате да видите и другите снимки, които бях сложила тогава - те са активни в поста ми 1985 от 5.12.2013 в тема 191 /

 

След сватбата заминахме за южния щат Керала. Пристигнахме в столицата Kочин приятно изненадани от културното поведение на пътниците в самолета (за разлика от поведението на пътниците в полета до Мумбай  !) Това е щата, който го наричат "Земен рай", понеже природата е прекрасна. А и има изобилие от плодове и подправки. В него в мирно съвместно съжителство живеят хиндуиси, християни и мюсюлмани. (Има толкова много църкви , че на моменти имах усещането,  че не съм в Индия, а може би в Южна Африка /не че съм била там, де  /). Там населението е грамотно 100%, образованието и медицинското обслужване са безплатни. В момента на власт е комунистическа партия. Посетихме един прекрасен парк-резерват на 2000 м надморска височина, до който се стига само с автобус на парка. Трябваше да се насладим и на едно прекрасно езеро, но такъв дъжд ни забрули, че без време се върнахме. Посетихме и чаена плантаци с фабрика за чай. Разбраме ососбеностите за чая. Оказва се че, чаят е един (растението), а това дали е черен, зелен и бял зависи как е изсушен и от кои части на растението е. Напр.от връхчетата става белия чай, който е най-скъп. След това - зеленият, който се суши на определена температура. И черният, който се пече на по-висока температура   След това ни заведоха на родео със слонове (програмата включваше яздене на слон 40мин, хранене на слона и ако искате изкъпване заедно с вас на гърба му. Ние се отказахме от последната екстра   ) Разбрахме, че слона се командва от водача чрез натискането на определени точки зад лявото му ухо   На другия ден ходихме на сафари да снимаме различни животни в тяхната естествена среда (в друг резерват). Невероятно е усещането да заснемеш слон, който едва се различава в утринната мъгла на 50-тина метра разстояние. Или пък маймуна в клоните на дърво на  30-тина метра от теб. Не знам как бих се почувсъвала, ако бяхме видяли тигър   След това ходихме из джунглата опаковани със специални "гамаши", за да не се забият особен вид пиявици в краката ни, които са в изобилие там. И имахме разходка с лодка и среща с маймуни около водопад. А езерото е прекрасно. Като добавим и тишината, която се нарушава само от песента на птичките, разбирам защо наричат този щат Земен рай   Ходихме на посещение в градина за подправки, където научихме много нови неща за тях  

Чаената фабрика
белия чай, който е само от връхчетата на растението. Затова е толкова по-скъп от другия

"управление" на слон

прекрасното езеро


джунглата и водопада

А това е селище в джунглата, където си живеят хора. Дори единия от водачите ни беше от там.

А този приятел си сложи кърпата след като дойдохме и водачът ни му каза да се облече  


Само да кажа и за хората: много сърдечни,мили и естествени бяха тези, с които се срещахме.Децата ни махаха с ръце щастливи. Е, имаше и просяци, и агресивни търговци (особено около храмовете). А да пазаруваш в Индия трябва да се подготвиш, че ще се пазариш яко. Тогава първоначалната цена може да се смъкне на половина, че и повече  



Спирам до тук, че все пак трябва и да се спи  

Не е любовен, не е комедия, не е нещо особено... но го изгледах с голямо удоволствие. Не само заради красивите  кадри от Австралия, не само заради красивите птици в полет... душевен филм е!
Healing / Излекуване (2014) Австралия
Вдъхновен от истински събития, движещи история на „Излекуване“  е изкуплението, откриването на надежда и изцеление на духа - в най-малко вероятното  място, за най-малко вероятните мъже.
В самия край на 16-годишната си  присъда, затворник е изпратен в затвор с по- облекчен режим  със специална програма, която ги задължава да се грижат за пострадали грабливи птици - красиви, страховити горди орли, соколи и сови.

По време на церемонията си говорихме с един приятел на свекъра, който е също лекар, но живее в северната част на страната. Той ни каза, че и той за първи път е на подобна сватба Мислех, че понеже са брамини и затова е така. Потърсих информация в нета евентуално да разбера дали съм права. 
"
*Брамин - Член на най-висшата,жреческата хиндуистка каста.

*БРАМИ`Н м. Пред­с­та­ви­тел на ед­на от вис­ши­те кас­ти (жре­чес­ка­та) у ин­ду­си­те бра­ми­нис­ти. Жер­ци­те са но­си­ле име бра­ми­ни, т. е. слу­жи­те­ли на бо­га Бра­ма. Кой­то е бил ро­ден от бра­ми­ни, той не е мо­жел да бъ­де ни­що дру­го ос­вен бра­мин. Гла­в­ни кас­ти са че­ти­ри: пър­ва кас­та е от бра­ми­ни или ду­хо­в­ни­ци, вто­ра кас­та е от во­и­ни, тре­та кас­та от зем­ле­дел­ци, чет­вър­та кас­та ра­бо­т­ни­ци."

Или поне така твърдят авторите на този невероятен клип. Без значение дали е вярно или не, творението на Teton Gravity Research заслужава да се види. Особено когато в центъра на обектива са Хималаите.
За създаването на видеото са използвани системите GSS C520 – най-усъвършенстваните жиро-стабилизирани камери в света. Те са били монтирани на хеликоптер, който е летял от Катманду и се е издигнал до близо 7000 метра височина. Екипът е бил принуден да използва кислородни маски.
Крайният резултат е налице – едни от най-стабилните и изчистени въздушни кадри на планините, правени някога. Насладете им се!