Сега навън грее слънце, та настроението е друго.


беше много трудно да се съобразя с 20 човека... само 20..



Никога не може да се удовлетворят всички желания. Все някой е наопаки. Аз мисля, че когато се организират такива големи срещи, било то със съученици, с колеги, с роднини, може да са малко по-малко претенциозни участниците към организаторите, защото и без техните капризи не е лесно. Но, въпрос на възпитание, на разбиране, на приоритети и т.н. Може би на този етап да опитаме първоначално с регионални срещи и то без семействата. Мисля, че това е осъществимо. Ето, в София ние вече направихме три срещи. С бабите от КГБ се срещаме и без повод, и с повод ( напр. някоя баба идва до София по някакъв повод, веднага се организираме и си насрочваме среща) Едва ли можем да сме пример за подражание, защото бабите са свободни, а вие имате много повече ангажименти. Като един непоправим оптимист и ентусиаст мисля, че всичко е възможно, стига да го желаеш силно. 

)
Военният човек си е военен човек
Препоръчани теми