В момента чета...43

Нези, да, електронно я чета, има я в читанка. 

Благодаря много за препоръчките, момичета! (Остава да реша дали да завършвам тази или да почвам следващата година с фаворита "Стоунър"  ).

И аз зачетох "Стоунър", досега съм с много положителни впечатления, но се прехвърлих на "Кротките" от Ангел Игов и "Стоунър" ще трябва да почака, както и всичките ми нови придобивки.
"Кротките" - колко рядко се случва един роман да съчетава значима и интригуваща тема с изящен авторов стил и четивност. Колко рядко съвременната българска историческа проза не страда от анахроничен стил. Този роман е голямо постижение за автора си и препоръчително четиво за всички, които се интересуват от българска история и историческа проза. Най-сетне, който твърди, че нямаме добри млади писатели, нека даде шанс на "Кротките". Обещавам му, че ще си промени мнението. 

Записвам се в новата тема (Деска, мерси  ) с впечатленията ми от "Възкресяване" на Стивън Кинг 

Просто не знам откъде да започна това ревю. Много, много дълго време не исках да чета нищо от „новия Кинг”. Защото аз бях влюбена в „стария Кинг” и то още от 7-ми клас. Без грам страх, безпаметно, всеобхватно както само децата са способни. Колекцията ми наподобяваше това и всяка негова книга се купуваше фанатично с мои собствени пари:



Но в един момент, дори не мога да си спомня след коя негова книга, любовта внезапно и рязко изчезна. Нямам и обяснение защо, може би някакси я „израснах”. От тогава не съм спирала да чета, но не и Кинг. А той е забележително продуктивен автор и се натрупаха сериозно количество заглавия, за които ми разказваха ентусиазирано, че това вече е нещо различно, че страховитите елементи са претърпели сериозна метаморфоза, че Кинг също е пораснал със своите читатели, както трябва да направи всеки сериозен автор, за да остане извън клишето.

И ето че дойде времето да се запозная с тази негова нова страна и то именно чрез романа „Възкресяване”. Чувствах се нервна, но трепетна като на първа среща след много време с бивше гадже. Стивън Кинг не е изгубил и грам от таланта си за писане, от умението да разкаже една наглед простичка и обикновена история, но да държи читателя прикован буквално за всяка страница. Ужасът определено е трансформиран, той вече е някакси по-улегнал, не толкова брутален дори бих казала, че тук е направо екзистенциален. Паралелите с класиците като Лъвкрафт също ми допаднаха, древното зло, което лъха от техните произведения го има и във „Възкресяване”.  А решението му Джейми да бъде професионален китарист страхотно импонира на моята дългогодишна рокендрол фенщина.

Големият минус на тази книга обаче е нейният финал. Стори ми се сякаш Кинг сам не е знаел точно как да приключи така плавно развиващата се история. Дойде ми леко претупан и съшит с бели (добре де черни) конци. Само заради него се поколебах дали да не дам 3 звезди. Но като се замислих цялостната ми среща с бившата ми любов Стивън Кинг беше удовлетворяваща. Да, различен е, да по-стар е, но пак е той и пак е добър.

Продължавам с "Малкият приятел" на Дона Тарт 

А ние чакаме да я прочетеш и да споделиш,пак така подробно,в което не се съмнявам много! 

Деси, благодаря за темата!
Лу, интересно и приятно за четене ревю, както винаги!
Присъединявам се към мненията за "Стоунър"!

А за да няма подведени за "Амазонката на Варое", която споменахме в предната тема, май трябваше да отбележим, че книгата, стилът нямат нищо общо примерно с "Тангра и неговият син" на Кармен Мишу, ако очакванията са такива..

Търсих си нещо лекичко да започна и точно тази книга ми се "изпречи" на четеца, а след като те и прочетох, малко ми трябваше, започвам я. Гледам обаче, че има и втора част..

Нези, задължително ще пиша 

Сиси, втората част на "Мъжът от съседния гроб" е доста по-слаба от първата. Спокойно можеш да си останеш само с нейното прочитане 

Не знаех. Как се казва? Има ли я в ел. вариант?
Ааа,Лу,писали сме едновременно. Доверявам ти се! 

"Семейна гробница", не я намирам в електронен вид за момента и точно затова се чудех дали въобще да почвам първата..
Лу, мерси! Може да помолим да ни разкажеш евентуално.

Ау, защо го прочетох след като си я купих  Дано да не е пълно разочарование де, на Панаира на книгата беше в един кош с книги по 3 лв. на щанда на Колибри и си я взех, първата част много ми хареса.
Записвам се и аз с Баба праща поздрави.... Струва ми се доста по-слаба от Човек на име Уве, дали тръгнах с големи очаквания или наистина е по-слаба, не знам. Имам още 100 страници и тогава ще знам със сигурност 

Сиси, ще разкажа, само кажи 

Smurfieta, не е чак тотална щета втората част, но свежестта от първата (която и на мен много ми допадна) просто я няма 

Аз явно доста се разграничавам от общия вкус към книгите. Нито Дона Тарт ме впечатли чак толкова, а Стоунър....направо си беше загубено време за мен.
Записвам се с Бенджамин Франклин

Аз се напънах и си дочетох "И страж да бди на пост" - мога да кажа, че ако пропуснете първите стотина страници, книгата е просто брилянтна   Ето затова трябва да се дочитат книгите, никога не знае човек какво може да пропуска  

Сега чета "Божията формула" на Жозе Родригеш душ Сантуш и не знам как досега съм го пропускала този човек, много е добър!

А да попитам, "Баба праща..." подходяща ли е да я подаря на баба за Коледа? Чета, че е топла и човешка, но подходяща ли е все пак за баба?

Според мен не. На мен малко инфантилна ми стои, все пак е разказана през погледа на дете.

Майка ми прочете и хареса "Бабата" дори повече от "Уве".

Аз ще пусна едно не особено ласкаво мнение за "Бабата" на фона на масовата радост (не е мое, нямам и намерение да я чета  ):

http://www.momichetataotgrada.com/article/fredrik-bakman-i-breme … html#.VnBXm7_EU1k