В момента чета...43

  • 62 837
  • 725
# 405
Момичета, не се пренавивайте за "Приказка без край" - това е все пак детска книжка и може да се стори на някого лековата. За мен тя носи уникален заряд и магия, и затова съм толкова емоционална, когато говоря за нея.
Виж целия пост
# 406
Ах, "Приказка безкрай" е едно уникално бижу  Heart Eyes

Атрею, Фухур, Детската царица...пак ми се причете въпреки че сигурно съм я чела един милион пъти.
Виж целия пост
# 407
 Здравейте.

Приказка без Край съвсем не е детска книжка.
Освен ако не приемаме за детска книжка Малкият принц.
Малкият принц е по-скоро приказка за пораснали деца. Същото се отнася и Приказка без край.

Иначе е интересна - първата част е базирана върху древногръцките легенди, а втората - върху християнските. Предадени са  по много нестандартен начин. Самата Приказка е разделена на две основни части и доколкото първата част все пак е направена като детска книжка в стил  "Хобит. Или Дотам и обратно." /книгата е доста далеч от филма като излъчване/, то втората е доста сериозна.   А двете части на свой ред са "нацепени" на хиляди малки парчета и всяка глава завършва с думите "но това е друга приказка и тя ще бъде разказана друг път".
Имаше даже и два филма, но не са хубави.

Иначе лоша дума няма да кажа нито за Приказка без край, нито за М. Енде, но не искам да се създава невярна представа, че това е детска приказка. Приказката е изключителна нестандартна и интересна, но не е детска. Само това мога да кажа, без да пускам спойлери.
Самият Майкъл ЕНде има 4 книги една от друга по-интересни.

Но....това друга приказка и тя ще бъде разказана друг път Joy
Виж целия пост
# 408
Бях започнала Зимна приказка в Ню Йорк на М. Хелприн, ама то едни думи, думи, а всъщност нищо не казва. Толкова страници прочетох, но нищо не разбирам. Цялата книга ли е такава - високопарни думи и изрази, съставящи един бърлоч ooooh! ? Има ли смисъл да продължавам мъчението?

И докато чакам да ми отговорите, почвам Щастието е чаша чай с теб М. Санчес. Точно от такова четиво се нуждая в момента Heart Eyes

Междувременно прочитам и по някой разказ от Куфарът на брат ми, на мен ми харисват, но аз гледам от собствената си камбанария Peace
Виж целия пост
# 409
По Коледа четох "Извън хватката на Хитлер" на Михаел Бар-Зоар, доста тежка книга, но интересна, за 2 дни я приключих. Съдържа исторически документи и разказ за начина, по който са спасени българските евреи и личностите, които са били най-тясно въвлечени в проблема

Сега съм на това:


Един колега, с когото имаме близки литературни вкусове ми я даде, засега съм много доволна от написаното.

Виж целия пост
# 410
За мен тя носи уникален заряд и магия...
Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

Джон Сняг, личи си, че книжката е разделена на 2 основни части. Усетих го като почнаха да бушуват емоциите в мен Grinning

И определено книжката не е Само за деца Simple Smile

Аз, обаче, определено се мъча с Малкият непознат на Сара Уотърс. Някоя мила душа иска ли да ми преразкаже набързо какво се случва? Стигнала съм до...
Скрит текст:
...момента, в който Род разказа на лекаря какво се е случило в стаята му  с някакво присъствие, как огледалото се е движело и счупило. Естествено лекаря не му повярва, пича се ядоса и си тръгна Grinning
Интересно ми е какво е това присъствие, какво се случва с къщата, с малкото момиченце, което кучето нарани и ако има и някоя друга подробност, която изтървам.. Simple Smile
Виж целия пост
# 411
Присъединявам се към мненията за "Приказка без край". С удоволствие бих я чела някой ден на децата си - те ще я оценят по един начин,  аз и по друг.
Виж целия пост
# 412
Бях започнала Зимна приказка в Ню Йорк на М. Хелприн, ама то едни думи, думи, а всъщност нищо не казва. Толкова страници прочетох, но нищо не разбирам. Цялата книга ли е такава - високопарни думи и изрази, съставящи един бърлоч ooooh! ? Има ли смисъл да продължавам мъчението?...

Не знам до къде си, но след 200 страница бъркоча е неописуем - не си го причинявай. За мен е отвратително слаба книга, която събираше (тогава) положителни мнения, само защото беше "модерна" (не го разбирам това).
Даже бих казала, че тези - хвалещите я - се опитваха да прецакат и други да си я купят/прочетат  Laughing

Виж целия пост
# 413
Бях започнала Зимна приказка в Ню Йорк на М. Хелприн, ама то едни думи, думи, а всъщност нищо не казва. Толкова страници прочетох, но нищо не разбирам. Цялата книга ли е такава - високопарни думи и изрази, съставящи един бърлоч ooooh! ? Има ли смисъл да продължавам мъчението?


За книгата не знам, но филмът беше тежка боза, та романа директно го пропуснах  Laughing

Приключих "Бизнес на високи токчета", определено имаше някои изненади в книгата, които не се очаква да бъдат част от едно такова на пръв поглед "женско" четиво. Пускам линк към ревюто ми, че се получи длъжко: http://knigolandia.info/book-review/biznes-na-visoki-tokcheta/

Рязко сменям посоката с истински сериозен роман - Орхан Памук "A Strangeness In My Mind".
Виж целия пост
# 414
Аз приключих с "Крадлата" и ми хареса. Започва като обикновена история за Викторианска Англия, а действието се развива в къща в покрайнините на Лондон, в която живеят изпечени измамници. Втората част на книгата обаче успя да ме изненада, историята започва отново, но разказвачът е друг и се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда. Наяве излизат мрачни и извратени тайни, преплитат се истории за предателство и една неочаквана любов. Въпреки обема си - близо 700 страници, книгата се чете бързо и мен лично ме увлече.

Преди това прочетох "Свещена билка. Тайният дневник на Фрида Кало". Много ми допадна формата на повествованието - лични откровения, рецепти, въпроси и отговори. Книгата си има всичко - много любов, много изкуство, политика, пикантна мексиканска храна и не малко сюрреализъм.  Peace  
Виж целия пост
# 415
Искам да се запозная с творчеството на Орхан Памук.Чудя се с коя книга да започна, така че да посегна пак към него. Ще съм много благодарна на препоръки. И знам, че всеки автор е неповторим и уникален по своему, но с кого може да бъде сравним?
Виж целия пост
# 416
Мартичка, лично аз не мога да сравня Памук с никой, но и май не се разбрахме много с него. "Сняг" за мен е една от най-тегавите и депресиращи книги. Пробвай с "Името ми е Червен".
Виж целия пост
# 417
Мартичка, определено задаваш сложен въпрос  Laughing

Като фен на Орхан Памук, ще направя препоръка, но първо ми кажи няколко твои любими книги. Защото той никак не е лесен автор и може да се окаже, че няма да бъде от "твоята кръвна група".

Ако си фен на забързаното действие например или непрекъснатото случване в романите, Памук няма да успее да те докосне. Той пише не толкова, за да ти разкаже конкретна история (въпреки че разбира се и това го има), а за да провокира у теб определени чувства, да те запознае с обстановката и душите на героите. При него дори самият град (Истанбул) е вид герой в книгата със собствена атмосфера, внушения, алюзии. В това е неговото майсторство - ако след прочитането на романите му минеш по уличките на града или дори само ти замирише на турско кафе, моментално ще се сетиш за него и от там ще ти изникнат цял букет асоциации и настроения.

Не мога да го сравня като стил с конкретен автор, но като специфика бих направила паралел с Мураками (защото и при двамата има немалък процент хора, които казват: "Добре де какво толкова намирате в романите му?!", но пък и двамата имат изключително високо ерудирани фенове, които могат да те приклещят в ъгъла и да ти говорят с часове за буквално две изречения от някой техен роман) и евентуално с Вирджиния Улф - като техника на писане тя първа пише романи почти без сюжетна линия. Разбира се при Памук има сюжет, но основата е случващото се в главите и сърцата на героите.

И ако имаше търпението да ми изчетеш чаршафа, моите препоръки са "Сняг" и "Името ми е Червен"  Heart Eyes
Виж целия пост
# 418
Лу, много благодаря за страхотният коментар  bouquet Не само, че имах търпение да изчета "чаршафа"  Simple Smile, но ми беше супер полезен и ме заинтригува още повече.

 
Той пише не толкова, за да ти разкаже конкретна история (въпреки че разбира се и това го има), а за да провокира у теб определени чувства, да те запознае с обстановката и душите на героите. При него дори самият град (Истанбул) е вид герой в книгата със собствена атмосфера, внушения, алюзии. В това е неговото майсторство - ако след прочитането на романите му минеш по уличките на града или дори само ти замирише на турско кафе, моментално ще се сетиш за него и от там ще ти изникнат цял букет асоциации и настроения.
С това ме спечели.Не държа на забързаното действие, обичам книгите в които научавам нещо ново, било за бит, култура, начин на мислене, различното светоусещане и чувства на героите. Обичам героите да оголват душите си пред мен, да ги почувствам, да вляза в техните обувки. В най-скоро време ще се запозная с автора.
Любими книги - много, много ми хареса "Щиглецът". Една седмица след като я прочетох, не можах да захвана друга. Постоянно си мислех за окованата малка птичка и Тиодор Декър.
Харесвам Жоржи Амаду, Маркес, Алиенде. Към Мураками още не съм посягала, след Памук може и с него да се запозная.

Ronique, благодаря и на теб за коментара  Hug
Виж целия пост
# 419
Ех, Лу, нави ме и мен за Орхан Памук!  Wink Имам "Сняг" от доста време, ще взема да му обърна внимание преди да е свършила зимата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия