В момента чета...43

Преди това изгледах прекрасния филм и се радвам, че го направих. Не само защото без него едва ли някога щях да стигна до книгата, но и заради всичко, което филмът добави визуално към изживяването от нея - чудното превъплъщение на Еди Редмейн, светлината в апартамента на Ейнар и Грета, атмосферата на Париж и Копенхаген.

Отдавна не съм се прехласвала така по книга, усетих я много моя. Това е първата книга на Дейвид Еберсхоф, но не открих в нея нищо тромаво или недомислено. Пленително красив език, детайлен, многословен и изобилстващ от сравнения, които правят един звук, жест, нюанс на цвят или светлосянка физически осезаеми и близки. Човек направо потъва в света на Ейнар и Грета, в пространството на настоящето и миналото им, в сложната връзка на две толкова различни същества.

Безспорно фокусът на историята е пробуждането на Лили в Ейнар. Книгата има това предимство пред филма, че процесът е представен по-задълбочено и лирично - болезненото противоречие и съмненията на героя, първоначално деликатното присъствие на момичето в живота на двойката, което става все по-интензивно и постоянно, и физическата трансформация накрая, след която за Лили от Ейнар остават само неясен спомен и куп картини. Трудно ми е да се сдържа да не правя паралели с филма и само ще кажа, че Редмейн е удивителна Лили – жестове, погледи, походка – прекрасно пресъздава крехкото, сякаш принадлежащо на друг свят създание от книгата.

Грета от романа, от друга страна, не се покрива напълно с екранния образ  - има повече енергия и сила, има си и минало и е американка. В края на книгата също има една съществена разлика и обрат в живота й, които липсват във филма. На рационално ниво безрезервната любов и подкрепа, които героят получава не само от нея, но и от тесния си кръг от близки хора ми изглеждат не особено достоверни предвид епохата и доминиращата обществена нагласа. Всъщност, като изключим лекарите, Ейнар не се сблъсква с никакво враждебно отношение, не се усеща социалната стигма върху този вид различност. Едва ли е било така за истинския Ейнар, но все пак  Еберсхоф признава, че неговата история е била само вдъхновение.

Тъжна и красива книга. 5/5