В момента чета...43

  • 62 837
  • 725
# 45
Деси, благодаря за темата  bouquet

О, Гиговче, "На живот и смърт" много ми допадна! Трилърче е, но някак малко по-различно, дано и на теб ти хареса  Hug.
О, да, зачетох се и ми тръгна  Laughing

Интересна дискусия.
Ярките личности също водят обикновен живот мисля, а и понякога човек има нужда да съзерцава отдвъд големите емоции и бляскавите и умопомрачителни събития, да види нещата и от другата страна, ако ще да е за бай Петко даже..Например във Възвишение хорицата бяха твърде обикновени и наивно-глуповати, но така сладко описани и представени със техните емоции, интрижки и "големи дела", че най-искрено се забавявах с тях. Обаче един умел автор може да направи чудеса и с най-обикновените истории и хора, нали?!
Още повече се нахъсах да чета Стоунър, при все че отдавна ми е в списъка на желаните книги.
Виж целия пост
# 46
Това с бай Пешо и леля Кинка ми хареса  hahaha

За мен Стоунър си е скучен и обикновен човечец, такъв си беше и описан. Но майсторството на автора се разкирва точно в писането на такъв текст. И в това да ти направи симпатичен дори такъв герой. При мен го постигна.

Ако се замислим има доста обикновени хорица при класиците. Не случайно си има цяло течение посветено на така наречените в литературата "малки хора".

Аз чета много за необикновени личности, но от време на време имам нужда да посъзерцавам "как расте тревата" със Стоунър, с героите на Казуо Ишигуро или с дребния човек в калъф на Чехов.
Виж целия пост
# 47
Аз с голямо удоволствие бих чела за бай Пешо и леля Кинка, защото това са (образно казано) съседите от горния етаж. Или продавачката в кварталния магазин. Или колегата от съседното бюро. И аз обичам да чета разтърсващи любовни драми, в които главните герои са красиви, високи, умни и с чувство за хумор, ама тези любовни истории свършват в момента, в който затворя последната страница. Simple Smile Докато бай Пешо и леля Кинка са си все там, в съседния апартамент. Те едва ли имат богати лични истории и биографии, но в живота трябват и редници, не само генерали. Simple Smile Като ми се чете за силни, мускулести и волеви хора, обикновено си вземам дозата Джак Ричър, той поне винаги побеждава накрая. Simple Smile
Виж целия пост
# 48
Имам стотина странички до края на Немезида. Така ме увлече, че четох два часа и накрая заспах от физическата ми умора.
Много ме дразни
Скрит текст:
Принца. Надявам се накрая да го пречукат брутално. Как уби втори свидетел.  #2gunfire


И пак не разбрах Ана сама ли се е самоубила и защо?
Виж целия пост
# 49
Helloweenka, чела ли си нещо на Айн Ранд, препоръчвам ти я горещо, в нея ще срещнеш необикновени лирически герои, ако не си де Simple Smile Wink

Чела съм само "Химн" и, честно казано, не съм очарована. Не знам дали скоро ще посегна пак кън нея, защото списъкът ми "за четене" нараства с всеки изминал ден. Но бих дала пример за интересна книга, описваща уж обикновен човек с уж обикновен живот, "Кентавърът" на Джон Ъпдайк.
Виж целия пост
# 50
Записвам се с Повелителка на реките на Филипа Грегъри


Аз няма да коментирам никакви книги. За 2-3 споделих, че са ми харесали, оказва се, че съм извън приетите в темата норми на това що е харесвано и кое е модерно да се чете, така че просто ще споделям какво чета.
Рядко се влияя от чужди мнения относно книга или филм, предпочитам сама да се убедя в качествата.
Виж целия пост
# 51
аз точно Химн не съм чела, но ако посегнеш към Изворът и Атлас, изправи рамене, пък и към Ние, живите, мисля, че ще срещнеш нещо коренно различно от това, до което си се докоснала Rolling Eyes наскоро излезе и друга нейна книга Идеал, но е преработена за пиеса и нещо ме възспря да я взема засега Rolling Eyes
Виж целия пост
# 52
О, сутринта я довърших тази книга на Филипа Грегъри, не е никак лоша. Мен, обаче от всичките й книги май най-много ме грабна "Вярната принцеса".
Виж целия пост
# 53
Gugito, мерси за препоръките. Току-що попрочетох малко за Айн Ранд и се изненадах, че е родена през 1905 г. В светлината на това разкритие, идеите и философията ѝ ми се струват по-интересни. Обещавам да ѝ дам нов шанс някой ден. Явно "Химн" не е от най-добрите ѝ творби и това ме е отблъснало от авторката.
Виж целия пост
# 54
еха, радвам се, че те запалих, аз прочетох за химн нещичко и никак не съм сигурна, че искам да го срещна Wink, аз пък си вземам бележка за посочената от теб книга, погледнах инфо, сега съм набелязала някои заглавия, но ще ми е нужно доста време, че хич не съм от активно четящите с двама буйни младежи, ако изключа, ще те попитам да ме подсетиш за Кентавърът Peace
Виж целия пост
# 55
Да се самоцитирам, че питането ми потъна в Стоунър-морето Simple Smile Ако някой има отзиви за книгите долу, моля да сподели.

И пак по темата, в колебание съм Simple Smile. След Баба... искам нещо динамично и напрегнато. Колебая се между Проповедникът на Камила Лекберг и Шест години на Коубън. Проповедникът е единствената, която не съм чела от поредицата и съм сигурна, че ще ми харса, но пък Коубън изобщо не съм го чела и ми е любопитно. Помогнете Simple Smile
Виж целия пост
# 56
Калиииии, кажи нещо за ХХ.
Виж целия пост
# 57
Аз бих предпочела Лекберг пред Коубън.
Виж целия пост
# 58
И аз се заинтересувах още повече от "Стоунър"; мисля, че ще ми хареса - с времето открих, че ставам все по-интровертна, какъвто май е героят на книгата. Ако някой я има за назаем, ще съм благодарна, бюджет за книги скоро не предвиждам (по-рано от 2 месеца).

"Щиглецът" я имам и ще стигна и до нея някой ден.

Лу, не знаех за това литературно течение "малките хора", много интересно. Благодаря ви за дискусията Simple Smile
Виж целия пост
# 59
Аз бих предпочела Лекберг пред Коубън.
А трябва ли да се четат по хронология, има ли връзка между отделните книги? Аз намирам електронно всички, с изключение на първите две, и затова все още отлагам запознанството си с Лекберг.
Коубън го харесвам по принцип, но има и слаби книги. Май "Гората" ми хареса най-много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия