В момента чета...43

  • 62 837
  • 725
# 150
Венка, Хенри Джеймс има много специфичен стил, с голямо прецизиране на детайлите, с една скрита меланхоличност и известна неудовлетвореност, на моменти дори скучноватост, но по своеобразен начин. Той е майстор на психологическото изграждане на образите, голям интелектуалец за своето време. Има някаква изключителна притегателност в неговите книги. Някои автори се опитват да копират стила му целенасочено. Четох преди известно време една такава книга на Колм Тойбин (посветена на живота на Хенри Джеймс, казва се The Master) , в която направо настръхващо добре се е потопил в неговия стил. Kато ти прочетох отзива се зачудих дали и Дан Симънс не е опитал нещо такова в тази своя книга? (Ако е така, не бих го препоръчала с лекота, както и ти правиш всъщност.
Скрит текст:
На Ули има вероятност да й хареса, но на Лу се съмнявам, че ще допадне.  Wink
)
Виж целия пост
# 151
Започвам Погубена младост


Заговорили сте за Хенри Джеймс...чудя се защо е написал Какво знаеше Мейзи...никак не ме увлече, не й разбрах замисъла, имам чувството, че в цялата книга се опитва да каже едно и също по различен начин, с различни думи, голяма мъка ми беше прочитът й.
Виж целия пост
# 152
Венка, Хенри Джеймс има много специфичен стил, с голямо прецизиране на детайлите, с една скрита меланхоличност и известна неудовлетвореност, на моменти дори скучноватост, но по своеобразен начин. Той е майстор на психологическото изграждане на образите, голям интелектуалец за своето време. Има някаква изключителна притегателност в неговите книги. Някои автори се опитват да копират стила му целенасочено. Четох преди известно време една такава книга на Колм Тойбин (посветена на живота на Хенри Джеймс, казва се The Master) , в която направо настръхващо добре се е потопил в неговия стил. Kато ти прочетох отзива се зачудих дали и Дан Симънс не е опитал нещо такова в тази своя книга? (Ако е така, не бих го препоръчала с лекота, както и ти правиш всъщност.
Скрит текст:
На Ули има вероятност да й хареса, но на Лу се съмнявам, че ще допадне.  Wink
)
Пете, благодаря ти за този коментар!
Не мисля, че Дан Симънс се е опитал да копира Хенри Джеймс като автор, а по-скоро ми се струва, че прави опит да ни запознае с него в чисто човешки план без романът да е биографичен.
Хм, от книгата придобих такива впечатления за Джеймс, с каквито и ти го описваш. Много интересно! Дадох на "Петата купа" оценка 3/5, но подозирам, че ще има повишение! Отлежава ми и ми се избистря в главата Simple Smile.
Виж целия пост
# 153
Прочетох "Крадецът на книги" на Зюсък. Отдавна книга не ме беше разтърсвала така, толкова ме впечатли, че чак сънувах, че се разхождам по улица "Химел" и чакам бомбандировките.

Сега започнах "Уважаеми зрители" на Сиромахов, малко да се отърся съзнанието. Като гледам до скоро ще й видя края и продължавам с Джон Грийн.
Виж целия пост
# 154
Чудя се дали и на мен ще ми допадне, май и аз ще се наредя на опашката  Thinking
Наистина идея нямам дали би ти допаднал  newsm78. Както ти казвах в ГР, нямаше уау ефект, но пък Дан Симънс определено има талант. Също така трябва да отбележа, че превода и редакцията на ниво. Не съм чела оригинала, де, но просто ми направи впечатление как думите се леят, а книгата е обемна, описателна, детайлна (на моменти досадна), но добре написана.
Вени, и аз се нареждам на опашката.
Виж целия пост
# 155
Започнах "Физика на тъгата" от Г. Господинов. Бях скептична, но просто не намерих какво друго да си взема в библиотеката, а то....оказа се чудесен избор. Дали и другите му са така?

Всички книги на Георги Господинов носят едно и също настроение, послания, дух. И темите, които се повявяват, също си приличат, има такива "златни нишки", неща, за които пише винаги. Моето мнение е, че "Физика на тъгата" тотално се вписва в останалите му неща, но и превизхожда всяко от тях, защото е перфектно структуриран, завършен и цялостен текст, който разказва хубава история с център и отклонения, без да се губи мярката. Страхотна книга е и при все че бях чела преди това всичко, което беше писал Георги Господинов, бяха впечатлена от нея.

В този ред на мисли - купих си "Сватби на животни и неща" - книгата му, в която споделя авторството с дъщеря си Рая. Очарователна книжка е и искрено препоръчвам за съвместно четене с 4-5-6-годишни малки същества, много се смяхме вкъщи с дъщеря ми, вдъхновихме се за наши истории, запълнихме празните места по страниците с наши картинки... Wink

Нищо ново под слънцето - това се нарича "фантазиен бином"/да измислиш история с две несъвместими на пръв поглед неща/ - първоизточник Джани Родари и не само Simple Smile
Виж целия пост
# 156
Скарамуш, много ми харесва този интерактивен начин на четене, за който говориш Flutter Моят е мъничък, обаче вече има всички книжки за Дора изследователката, (и даже две вече са скъсани) много се радва, когато подсказва правилно на Дора. Crazy
Виж целия пост
# 157
Индийската принцеса -Хавиер Моро
Истинската история на испанката Анита Делгадо ,която на 17г. се омъжва за махараджа и  заминава за Индия.
Виж целия пост
# 158
Проницателят се завръща - Анди Андрюс

Виж целия пост
# 159
Приключих с "Калуня-каля" на Г. Божинов и мога да кажа, че книгата си заслужава, много ми хареса. Не можах да я свържа с определението "...забравен шедьовър за Априлското въстание", в интерес на истината. За мен това беше роман за човека, за бита му, за лутането между това какъв е и какво иска да бъде, за доброто и злото у всеки. Да, има препратки в исторически аспект, но те са твърде слаба нишка, за да говорим за роман за онези исторически събития. С турзцизмите в един момент се свиква, не дразнят толкова, но аз в крайна сметка ги четох без речник и в мен остана чувството, че не всичко разбрах, не всичко ме докосна. А можеше да има бележки под линия, липсата им натовари текста повече. А за наличието на толкова турцизми си има обяснение, редакторски пропуск е, според мен, не авторски  Wink

Започнах с "Амазонката на Варое" на Б. Биолчев и за първи път ми се случва на шестия ред да прихна в смях. Усещам, че книгата е много добра, но нека я свърша. Точно това ми се четеше  Peace

Искам да намеря и препрочета "Воля" от Митко Горчивкин, чела съм я в 9-ти клас и ме трогна много, иска ми се да я прочета пак сега.
Скрит текст:
Виж целия пост
# 160
Интересна ми беше Индийската съпруга. Сега мисля да започна Дъщерята на слугинята
Виж целия пост
# 161
Виж целия пост
# 162
Прочетох "Делюзията Бог" на Ричард Докинс. Докинс е известен еволюционен биолог и отявлен атеист и книгата излага аргументите му да е такъв. Първите 20 % трудно ги преодолях, но абсолютно си заслужаваше. Впечатляващо ерудиран и вдъхновен автор е, книгата е много подходяща за хора на ръба на атеизма/агностицизма. За част от религиозните му читатели /ако има такива  Simple Smile/ сигурно е изключително дразнещо снизхождението, с което подхожда към вярващите.

Продължавам с "Хари Куеберт". За после се колебая между новата на Филипа Грегъри /за последната жена на Хенри/ и нещо на Артуро Перес Реверте. Някакви препоръки с какво негово да започна?
Виж целия пост
# 163
Magrat* и аз съм фен на Докинс, определено си задлужава малко по-мъчното му четене  Laughing

Да не забравиш да споделиш за "Хари Куебърт"  Wink

На Артуро Перес-Реверте бих ти препоръчала да започнеш или с "Дветата порта", или с "Тангото на старата гвардия".
Виж целия пост
# 164
Аз продължавам да мъча "Фантом" на Несбьо.
Моля някоя добра душа да ми разкаже в кратце и в скрит текст какво се случва от 30-та глава до края. Само важните неща Embarassed
Не мога да я чета тази книга. Отврат ми е. Sad Но пък искам да знам
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия