В момента чета...43

Прочетох "Истината за случая Хари Куебърт" на Жоел Дикер.
Като единствено хубаво нещо мога да посоча динамичния сюжет и любопитните обрати в историята. Във всяко друго отношение книгата беше тотално разочарование.

На първо място, като роман за двама уж велики писатели и за писането въобще, човек очаква ...де да знам, да е по-литературно написан. А стилът е плосък и елементарен, езикът направо прелива от клишета. Съветите от възрастния към младия писател, с които започва всяка глава хем са някакви шаблонни, лексиконни фрази, хем дразнят с назидателния, всезнаещ тон. Та кой говори така?

На героите тотално им липсва дълбочина и достоверност. Признавам, че авторът се е постарал поне за характера на Маркъс показвайки откъде е тръгнала манията да е велик и страха му от провал. Но за другия главен герой, Хари, трябва да съдим само по двете му основни връзки - с Маркъс и Нола. Това мъжко приятелство с пляскането по гърбовете, изобилното съветване и постоянната размяна на реплики от типа -"Велик си", "Не, ти си велик", "Но ти си още по-велик"- провокира само недоумение какво пък толкова си харесват двамата.

Така наречената любовна история не можа да ме спечели и за секунда. Възрастовата разлика между героите и някои сходства в звученето на имената /Нола-Лола, Куеберт-Хумберт/ препраща към Набоковата "Лолита" и това всъщност не прави добра услуга на книгата. Класиката на Набоков е откровена, противоречива и виртуозно написана, там под всичките метафори и словесни пируети героинята недвусмислено е сексуален обект. В книгата на Дикер имаме непълнолетно момиче, което притежава всички реквизити на степфордска съпруга - готви, чисти, обгрижва и пърха от обожание, но е тотално лишено от сексуална страна. Дикер явно е преценил, че публиката трудно би преглътнала този аспект и е решил да не поема рискове. Отчасти заради това динамиката в отношенията между Хари и Нола почти съответства на възрастта на героинята - тя се тръшка и плаче, той изписва тетрадка с името й, и, да, разбираме, че чайките са изключително важни. Отново диалозите са потресаващо плоски и не вдъхват и най-малката съпричастност към вълненията на участниците.

Хуморът в книгата отчасти ме забавлява, отчасти ме озадачи. Забавната част бяха вълненията и суетнята на Тамара Куин /някак ми напомниха на Джейн Остин/ и срамежливия млад полицай. Странната част беше еврейската майка - "Ял ли си, кога ще се ожениш, ох, нали не си гей?" - стереотипно, та дрънка. Отделно, комичните моменти стоят като кръпки заради съвършено различното настроение на романа, който уж е замислен като трилър.

За мен това е, в най-добрия случай, посредствена книга. Трудно ми е да проумея как е станала бестселър и е отнесла награда.

Прочетох "Търси се" и мисля, че оценката, която й сожих 3/5 е повече от справедлива 

Започвам тази. С големи очаквания съм, а и ми е първа среща с автора.

Миж, я кажи няколко думи за "Търси се", недей така телеграфно   

Аз прочетох "Магазинчето на мечтите" - много шаблонна, много предвидима, абе с две думи "тотална щета". Повече няма да се занимавам с подобни сюжети, колкото и да ми хареса корицата.

А на гърба на книгата пише, че авторката е "консултант по творческо писане". Плаша се какво преподава на студентите си 

Оф, аз не помня казах ли ви за втората книга на Юрт и Русенфелт колко много ми хареса. Стори ми се по-динамична от първата, малко по-холивудска, но това не ме подразни никак  . Препоръчвам на любителите на жанра, мисля си, че няма да останат разочаровани.

Довърших и седмата книга от средновековните загадки на Пол Дохърти. Също доста приятна поредица, неангажираща, историческа, че и криминална - какво повече да искам. Както вчера разказвах на Лу, Хю Корбет е Еркюл Поаро на средновековието. Разследва, мисли логически, пък на финала събира всички участници и разкрива истината с гръм и трясък.
Освен това много ми допада практиката на Пол Дохърти да комбинира криминалния случай с действителни исторически събтия. В края на романа винаги има няколко думи за тях, кое е достоверно, кое не е. Много съм доволна от поредицата.

Какво да кажа - средна работа   И да я прочетеш, и да не я прочетеш , е абсолютно все тая  
Първата част ми хареса повече. Тази не чак толкова.
Сравненията с "Мизъри" намирам за направо смехотворни! Нищо общо, ама нищо!
Миксирането на времената ме дразнеше, по едно време му свикнах.
Тази тройка Ходжис-Холи-Джером ми е толкова нелепа, че...  
Има разни загатвания, че в третата част /слава Богу, последна за Ходжис!/ може и да стане нещо свръхестествено, пък да видим ... Нещо не му се надявам вече на Кинг като че ли...  

Искам да подаря книга, на жена. Преди време мернах
2-3 книги, свързани с храна и романтика, но не се сещам как се казват?
Имам и по-сериозен вариант, но искам да прегледам и тези.

Иначе чета "Мъже без жени" Мураками

Започвам


Опитах да чета нещо съвсем оптимистично за края на годината като "Бебето е мое", но нещо не ми се получи.

Венка, така се радвам, че хареса Средновековните загадки, Пол Дохърти е много "твой" автор 

Все пак човекът е историк, че има и докторат за епохата на Едуард II.

Миж, дам, аз нали наскоро се докоснах най-после до т. нар. "нов Кинг", който отбягвах съвсем нарочно от години. Ами...не е същото. Лично аз си предпочитам стария Кинг. Та тази му криминална поредица мисля да я подмина с чиста съвест.

Не се сърди, човече, ти от малоумен оптимизъм отиваш директно на тежката артилерия 
Подготви се за сериозно и великолепно мрачно четиво. Ако искаш да ти е ведро по празниците, да не се разочароваш само. Инак книгата е бижу.

Аз утре най-вероятно ще довърша "Малкият приятел" и ще пиша, ще пиша...

Бебето е мое си е романтично порно на хартия Както и останалите на авторката.
Аз понякога имам нужда от подобни четива и подхващам нейни романи

Продължавам с Пазителките на гълъбиците.

Starrydream зависи от вкуса на жената. Какво и харесва да чете? Любовни романи, филосовски, трилъри и т.н.
Яж, моли се и обичай май е тип книга, за която питаш. Не съм я чела и не мога да дам мнение

Така съм аз. Всеки път като се пробвам да чета нещо подобно ме хващат бесните и отивам в другата посока 

Не харесвам особено средновековните загадки на Пол Дохърти, но много харесвам романите му за античността. Особено поредицата му за Александър- пак е изградена на същия принцип, криминална загадка плюс малко история, но е някак по-нтригуваща от убийствата в английското средновековие.

Джо, а при мен е точно обратното 

Поредицата му за Александър ми е скучна.

Въпрос на епоха сигурно, аз предпочитам античност пред Средновековие, иначе той си пише в един и същ стил

О, аз обичам както античността, така и средновековието. Много отдавна съм чела една от книгите за древен Рим, но може би не ме е сварила в настроение, не я помня, а в момента средновековните загадки ми допадат доста. Обаче аз нали съм с розАвите очила, та дълбоко вярвам, че и другите поредици ще ми допаднат. Още повече щом стилът е един и същ - това понякога е голямо успокоение .

Избери си оттук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=779877.0;topicrefid=19