KARADAYI С КЕНАН И БЕРГЮЗАР – СЕРИАЛЪТ И НОВИНИТЕ ИЗВЪН НЕГО – ТЕМА 71

Момичета,    

Имате ли си вече сняг? Тук при мене вали, ама аз му се радвам на снега
два, три дена и после искам да идва пролетта.

varna_   много хубаво интервю на Халит!


Те с Берги наистина умеят да си говорят с очите.



Халит е много всеотдаен баща. Няма да лиши своето дете от вниманието и грижите, които на него са му липсвали в живота .

Привет!  Радвам се за тези при които е дошъл снега!   

---

---

Вай,вай...погледа убиец  ...усещам как пулса ми се ускорява    и ...добре, че е Синемка да ме върне на земята   

http://www.youtube.com/watch?v=f8qUrTU6ITw

https://www.youtube.com/watch?v=f8qUrTU6ITw

Koсе,  

Като каза погледа убиец, та се сетих за присвитите очички и усмивка под мустак на Махир бей.

Думите на Берг от материала за Marie Claire, който излезе отдавна и вече бях изгубила надежда, че ще го прочетем. Добре, че има упорити фенове като моята приятелка Хокюме от Азърбайджан.  


Берг:

Not Just Coffee е много повече от кафенето на една известна актриса. Отварянето му беше подготвено с много прецизност и взискателност. Идеята ни беше да е бутиково квартално кафене с много хубаво кафе и меню. От първия ден усилията ни са само в тази посока. И кафето, което предлагаме, и обстановката, и отношението на персонала е над средното ниво. Затова нагласата „идвам само, за да се снимам с Бергюзар Корел“ е проява на несправедливост към тези наши усилия и най-вече към хората, които стоят зад тях. Най-любимото ни занимание, когато сме на почивка в чужбина, е обикалянето на улиците. И кратките почивки, в които да изпием по едно кафе, са едно от нещата, които никога не пропускаме. Те придават колорит на туристическите ни обиколки. Има два момента, свързани с пиенето на кафе, които ме преследват и до днес.  Първото е споменът за аромата на канела и кафе в една сладкарничка в квартал Мормартър в Париж, където ходихме да закусваме много рано сутринта. А преди 5 години в Рим чакахме 20 минути на опашка в едно от заведенията, които предлагат най-хубавото еспресо. Пиенето на кафе наистина е култура и е много жалко, че да опиташ някъде действително хубаво кафе е истински лукс. Може би затова ми се искаше веднага да осъществя мечтата си за собствено кафене, но все не ми достигаше смелост. Всички около мен казваха, че е много трудно и това ме спираше. Години наред не чух едно положително изречение от никого. После си казах, че  тези мнения никога няма да се променят, но въпреки тях аз ще си сбъдна мечтата. Когато започвах, имах само вътрешния си глас, вътрешното си усещане за нещата. Винаги съм слушала тях, но успоредно с това трупах и непрекъснато информация, свързана с този бизнес. И продължавам да се уча. Как избрах мястото? Една сутрин вървях из Джихангир и ми се прииска да изпия едно кафе и да хапна нещо. Нямах време да отида до някоя от големите вериги. Бях точно на улицата, на която сега е моето кафене. Тогава си казах колко хубаво би било тук да има едно кафене и ето, че се появи. Започнах да търся подходящо място, но не можахме да намерим на същата улица. Наехме по-голямо помещение малко по-надолу.  Пет минути по-късно разбрах, че мястото, на което се намираме сега се дава под наем. Казах "добре, вземам го". Преди да отворим, пообиколих доста кафенета. Казах си: "Бергюзар, с твоя цветен и жизнерадостен свят доникъде няма да стигнеш в този бизнес .  Кафеджийството е сериозна работа." Виждах, че и обстановката, духа в кафенетата е  по-мъжки. Даже ми направи впечатление, че дори обзавеждането им е сходно, и то такова, каквото на мен не ми харесваше. Архитектът, с когото работихме ми каза, че трябва да слушам себе си. Така и направих. Знаех от самото начало, че ще е нещо в дърво и с тюркоазени нюанси. Обединихме енергията на цветовете с топлината, която носи дървото и кафенето ни стана уютно. Не сме пипали стените. Само  една от тях беше изрисувана. Исках всеки дошъл да се чувства като наш скъп гост. Исках да бъде едно малко, но уютно място за срещи и отмора, от което се разнася мирис на кафе и сладкиши. Имаме си специално меню. Към него отскоро прибавихме сандвичи и приготвяна от мен гранола с йогурт, получен от мляко, доставено от фермери  и огранични продукти. В кафенето предлагам само неща, които сервирам и вкъщи. В продуктите, които използваме няма никакви подобрители, никаква химия. Приготвяме всичко сами - от шоколада до захарния сироп.  Оказа се, че да въртиш едно малко кафене и да го разработиш е много по-трудно, отколкото е при големите вериги. Всички собственици на кафенета казват това.  Трябва да сте изобретателни, организирани, прецизни. Дениз, която е управител на кафенето, е страхотна в това отношение. Освен това много добре знае, че съм доста тревожен тип, за всичко се притеснявам, треперя всичко да е наред, и успява прекрасно да се справи . Когато започвахме и двете си казахме, че трябва да направим така, че всеки клиент да почувства тази площ от 20 кв.м. като свое местенце. В края на първите 20 дни сформирахме екипа. Polen, Ali, Fatih, Cansu…Както самото кафене, така и всеки от тях си има редовни клиенти. Много хора ме питат защо такова малко кафене има толкова много персонал. Ние сме си поставили летвата спрямо хората, с които работим. Polen и  Ali са студенти и са на половин работен ден. Fatih и Cansu са по цял ден. Джансу е завършила кулинарно училище и приготвя неща по мои рецепти. Всички са интелигентни, динамични млади хора. Възхищавам им се и много ги обичам. За четири месеца вече, разбира се, си имаме редовни клиенти от квартала. Много сме щастливи, когато всеки ден идват клиенти само, за да си вземат от нашите мъфини и кафе. Имаме много приятни клиенти, които идват отдалеч, когато започне да им липсва нашият горещ шоколад и сладките приказки. Повечето хора предпочитат турско кафе в началото, но ние им представяме и други възможности. Обясняваме им. Доверяват се на нашия избор, опитват нови неща и винаги си тръгват доволни. В общи линии повечето предпочитат кафето с мляко. Обичат нашето лате. Между другото турското ни кафе не е приготвено от случайна марка. Пекат го специално за нас.  Когато мислих за декора, главното, което исках да носи като атмосфера беше покой. Исках всеки стъпил в кафенето да си тръгва изпълнен със спокойствие. Нищо да не натоварва очите, сърцата, ума на хората тук. Всяко кътче в кафенето да си има своя история. Както е в собствения ми дом. Исках да бъде забавно и да носи удоволствие на хората. Дори в караваната, в която прекарвам време на снимачната площадка, винаги пренасям нещо от топлината на дома ми. Искам всичко да е чисто и уютно като у дома. Това са двете неща, които никога не забравям, когато става дума и за кафенето.
За да бъде чисто и качествено кафето, трябва да отговаря на много параметри. Едно е за еспресото, друго за напитките, които се приготвят на ръка. Имат значение земите, от които идват кафените зърна, какви точно използвате, различията им се проявяват и спрямо периода на бране на кафето. Това ни дава възможност да предлагаме различни сортове на своите клиенти. Имаме 5-6 различни типа кафе. В този период от годината, например,  са актуални Brezilya Fazenda, Brezilya İrmas, Guatemala finca el Carmen ,Clombia Nario Sachacuy, Ethiopia, Kochero ve Adodo. Благодарение на кафенето се запознавам с много хора. Различни истории, различни приятелства...От време на време хората все още успяват да ме изненадат  и мисля, че това е нещо хубаво. Тук всеки наш ден е един филм. Аз самата имам страст към кафето и сега си имам нещо мое, което е свързано с тази ми страст. Мога да научавам до безкрай все нови и нови неща,  да опитвам какво ли не, свързано с тази моя слабост и това ме кара да се чувствам щастлива.




Голям пропуск, че не влязохме в тоалетната. Ами то направо да седнеш тук с вестника и да не излизаш.

 

Тия журналисти глухи ли са?

Днес навсякъде пишат, че на въпроса дали ще ходи в Америка за среща с продуценти, Кенан отговорил: "Ако отида и участвам в проект, ще ви кажа", а пък на практика нищо такова няма във видеото.

Кеньо както винаги им препоръчва да се пазят и грижат за себе си и им пожелава хубава нова година.  

......................

Според проучване на агенция Medya takip, КД е най-обсъжданият в медиите сериал за 2015-та година.

Варна , благодаря  за всички преводи
Не видях, че сме писали заедно, ама нейсе  

---

---

Карадайъ е най-коментираният сериал за 2015-та година в пресата и тв каналите на Турция!  


http://medyaakademisi.com/2015e-karadayi-damgasini-vurdu.html

Оставам с впечатление, че турците не могат без драматизъм не само в дизитата, ами и в новините. Сега слушам видеото с Кенан. Да оставим настрана, че са му сложили в устата думи, дето не е казал, ами и другото. Сипят се розови сърчица, репортерът казва, че Синем била "шокирана"   от свалянето на сериала й, но си личало колко е щастлива с Кенан. После, на разпространените снимки се виждало, че той непрекъснато я прегръща, макар че нищо такова не се вижда.   Но нали всичко трябва да е по-ефектно.  

Понеже обикновено им преглеждам рейтингите и ми направи впечатление, че всеки ден новинарската емисия по Фокс ТВ има много висок рейтинг, понякога изпреварва и сериалите. И си казах, абе какво чак  толкова им гледат на тия новини. Пуснах си ги една вечер. Ами то направо като приказка, някакво представление. Нищо общо с нашите стоящи като статуи и декламиращи водещи. Журналистът, нарочно не го наричам водещ, защото си личи, че не е просто един говорител, ти разказва новините, имаш чувството че ти говори лично на теб, жестикулира, въздейства с интоцията си дори, слага акценти, придава драматизъм, повтаря някои изречения, прави нарочно паузи. Чак на мен ми беше интересно. 

ВГ 

Права е колежката Великова, че той не трябва да носи слънчеви очила  въпреки, че аз смятам , че излъчва харизмата си и през тях 

---

---

Един от моите любими остри погледи ала Махир Кара 

http://www.youtube.com/watch?v=9go4SXR6ePQ
https://www.youtube.com/watch?v=9go4SXR6ePQ

Мммм, замириса на кафе  



...  и на инфо, и на новинки  

Благодаря за превода и споделеното!  

Ох... 300/200

След тоя любим поглед, сама си разфърлям косите   и махам фибичките  

https://www.youtube.com/watch?v=rUqouvIkNbE

Галенце, фибите лесно, косите надиплени,
само надолу с разхвърлянето внимавай, че времето много захладня,
но то от този поглед сигурно се разгорещяваш  

Привет на дружинката!

Варна, благодаря ти за светлинката и днес!
Винаги чакам нещо ново от теб, мнооооооого лошо си ни научила!

Това ли е само във въпросното списание - за кафенцето на Берг?
Нещо за бъдещи проекти няма ли?
Кафе, лате, ама
липсва ми тя на екрана...

Ако сте пропуснали да се порадвате и приготвите така на/за коледната нощ,
не е късно да го направите в очакване на новогодишната

Прибавила съм още една част към казаното от Берг.

Подчертала съм я, за да не четете целия текст отново.

.................


То профилът на списанието е такова. Това е изданието за вътрешен дизайн. Така че е нормално да говори за кафенето.

А за нови проекти... Понеже в архива съм стигнала до август 2012-та, чак тогава се появяват първите сигурни информации, че Берг ще участва в КД. На практика два-три месеца преди началото. Така че едва ли ще научим нещо сега. Най-много дали Халит ще участва в онзи филм, защото, ако не се лъжа, снимките са през пролетта.

   

И аз ще добавя после само новото в архива  

Майдриймче, има проблем с линка и видеото. Нищо не тръгва. 

В януарския брой на Media cat ще има фотосесия на Берг.

Идеята е резюмирана в мотото "Еволюция на красотата"

"Красотата оформя света от незапомнени времена. Някой се влюбва в красива жена, друг в място с красива география, трети в район с красив климат. Тази любов към красотата е определяла съдбите на държави, чертаела е граници върху световната карта, слагала е край на могъщи управления. "Красивото е винаги красиво, времето няма значение", казва Платон. Искахме да разкажем непреходността на красотата чрез погледа към любимата жена. Бергюзар Корел вдъхна живот на идеята ни да представим еволюцията на красотата и как тя е синтезирана в образа на жената, а фотографът Мехмет Тургут я обезсмърти."

------------

Ето, Майдрийм си пожела нещо ново и дядо Коледа веднага ни го изпрати. 

Дано има и интервю.