Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVIII

Tangerines е този за войната в Абхазия. Няма да се уморя да го препоръчвам.

The Big Short ми хареса на мен, защото наблюдавах отблизо всичко, мина през мен кризата, дето се вика. Не мисля че в противен случай би ми харесал. Нямаше и да го гледам дори. А тези включвания на Бурдейн и останалите си бяха много на място, защото ако не се занимаваш с тези неща, имаш нужда наистина някой да ти го обясни на махленски език, като на петгодишно. Инак положението става Подписват и идея си нямат какво, както казаха онези двамата дразнилежи, дето отпускаха кредити. То така гръмна този балон точно.
 

И аз също - с две ръце .
 Tangerine (2015)  къде го има със субтитри ?

От Замунда го теглих.

"Датското момиче" на голям екран. Не е моят филм това. Много добре заснет, красиво изглеждащ и добре изигран, но категорично не ме докосна. Дали, защото очакванията ми бяха огромни, дали поради факта, че разпознавах тук-там "заемки" от други филми, дали по друга причина, но не ми покри представите. Очаквах филм, който да ме стисне за гърлото (имайки предвид истинската история), получих филм, който няма да помня точно след 2 дни. Не ми хареса Еди Редмейн - не ми беше постоянен: в много от сцените мимиките му се припокриваха с онези, които използваше и като Хокинг, докато в други беше изключително в образ. Може би, ако този филм се гледа у дома, по-интимното пространство би помогнало, не знам.

Ритъмът под краката ми (The Beat Beneath My Feet)

http://www.imdb.com/title/tt3064356/?ref_=fn_al_tt_1

Поредната английска музикална комедия/драма. Похвалиха ми я ама нещо не ми хареса, ама хич.

 

Your’ re Not You

http://www.imdb.com/title/tt1198156/?ref_=fn_al_tt_1

Тежка драма с Хилари Суонк, Ейми Росъм и Джош Дюамел.

Става въпрос за една бивша пианистка диагностицирана с АЛС (Суонк) и последиците от това тежко заболяване. Как целия ти живот се разрушава в един миг. Става въпрос и за силата на човешкия дух и за откриването на едно ново и много силно приятелство, ей такива нещица от живота. Силен филм, трогна ме, а особено много бих похвалил изпълнението на Ейми Росъм.

 

Футбол за дами (Dames 4)

http://www.imdb.com/title/tt4059636/?ref_=fn_al_tt_1

Холандска спортна комедия/драма за това как една жена на средна възраст отчаяно търсеща свобода и независимост решава да сформира женски футболен отбор от нейни приятелки и познати...

И този ми го похвалиха и понеже е свързан с футбола го изгледах, но се оказа едно клише и нищо повече. Имаше някои забавни моменти, но като цяло загуба на време.

 

Завръщането (The Revenant)

http://www.imdb.com/title/tt1663202/?ref_=ttawd_awd_tt

Днес го гледах на кино. Уф, ами какво да кажа, хареса ми. Силен е филма. Силно режисьорски ако мога така да се изразя. Книгата на Пунке е променена до неузнаваемост, дефакто този сценарий на Иняриту си е направо оригинален... Най-силния коз на филма е визията, суровия реализъм, декорите (едно към едно!!! като изключим само компютърно генерираната мечка) и разбира се невероятната работа на Любецки като режисьор на операторите. Хубавия филм ще е хубав където и на каквото и да се гледа, но специално този си е за кино, цялото това величие на природата пред която сме толкова незначителни няма как да се усети вкъщи, да не говорим за работата на Любецки зад камерата и снимането само с естествена светлина, било от слънцето или от запаления огън, което си е истинска революция. Иняриту е искал да пресъздаде суровата Америка в началото на 19 век колкото се може по-достоверно, искал е филма да бъде като оживяла картина изпълнена със светлосенки и без да съм експерт мисля, че успява. По мое скромно мнение този филм си е визуално произведение на изкуството. И това компенсира семплия сюжет. Един човек оцелява и после отмъщава. Всичко това се тушира както от факта, че става въпрос за истинска история, вдъхновила много американци навремето, така и от всичките тези режисьорски иновации без които този филм щеше да е едно ужасно клише.

Снимано е в най-северните и южни части на двете Америки, снимано е и при силно минусови температури, като актьорите са били подложени на истински сървайвър. Относно актьорите във филма съм съвсем леко резервиран. Филмът е силен с всичко това което споменах, но не мисля, че актьорите правят нещо изключително. Специално за Лео, бях особено впечатлен от онази сцена в която лежеше безпомощен и видя как Фицджералд убива синът му. Физиономията която направи когато безпомощно ръмжеше/стържеше, начина по който му се изкриви лицето и му потече лига беше уникален, стресирах се и то не на шега. И най-големите майстори на визуалните ефекти бих завидели... Но тези физиономии Лео ги умее много добре (справка Вълкът от Уолстрийт, когато бе предозиран) и не е нещо ново. По-скоро целия му принос към филма, саможертвата да изтърпи цялото това мъчение, да изпълнява сам каскадите, да се влачи из калта и снега, да реве като ранено животно. Определено си заслужава номинацията, поне за мен. За самия оскар, някак си ако трябва да съм честен си е малко пресилено, но все пак трябва да видя и конкуренцията. При Том Харди нещата що годе стоят по същия начин, като при него сякаш номинацията е малко пресилена. Не видях нещо кой знае какво изключително от негова страна. Бих казал, че този Том Харди, който гледах в този филм си беше на 90% същия Том Харди от всички предишни негови филми. Но ето когато си в правилната продукция на правилния човек в правилния момент всички врати падат...

И накрая нещо любопитно за нечелите книгата на Пунке и изобщо за всички, които се интересуват от това какви са разликите между филма и книгата и какво става с двамата главни герои, каква е тяхната действителна съдба.

Дяволо, мерси за спойлера
много хубаво си описал филма и ролите. Напълно съм съгласна с теб. Както и за Харди, съвсем не съм съгласна за номинацията му. А, го обичам Виж, в Легенда е истинската му игра за мен Там показва талант.

И на мен Харди ми допадна повече в Легенда, за който обаче не е номиниран.
Между другото точно днес си говорихме с колеги за визуалната картина на Завръщането като за произведение на изобразителното изкуство. 

И аз съм с вас. Харди не ме впечатли особено в тази роля, докато Лео заслужава адмирации. Но пЪк Том е перфектен в Легенда, въпреки, че и тези му роли не са ми най на сърце. За мен Харди е Стюърт!

То, самата роля на Фицджералд сякаш не предполага кой знае какви умения да вложи. Имам усещането, че тази номинация е по други причини. Но, не мога да отгатна какви, не съм навътре...

Brooklyn
много добър сценарий, приятна история, добре заснет, добра женска роля
сериозен претендент за награди
хареса ми

Аз пък харесах Харди повече от Леонардо тук. Не защото по принцип повече го харесвам, ами защото героят му беше по-добре написан.

Лулумба, права си за Еди, донякъде. Той си има определени мимики, които ползва постоянно, прави впечатление особено при повече изгледани негови филми. Но пък не смятам, че това прави ролите му неравномерни, тази на Ейнар специално. Всички актьори си имат такива характерни муцки- и Леонардо лапа снежинките в "Ревенанта" точно по начина, по който се кривеше във "Вълкът" и "Гилбърт Грейп". И Кранстън не е коренно различен от видяното в ВВ, но това не прави ролята му в "Тръмбо" по-малко изключителна.

Джо, така е, но в доста моменти имах силното чувство, че гледам професора в рокля. Може би това ме подразни. Обаче забравих да пиша, че много ми хареса Алисия Викандер. За мен тя изнесе филма на гърба си. Еди ми беше прекалено показен, прекалено подчинен на щампата, почти знаех как точно ще го изиграе. А за финалното шалче, което полетя като птица, мисля че режисьорът дължи едно питие на Никита Михалков. Но той е руска душа, ще му прости.
Не съм гледала още Room и Spotlight, които подозирам, че ще ми харесат много. Затова и не смея да давам прогнози в Оскаровата тема.

Аз Spotlight няма да гледам, но затова пък гледах Truth и го намирам възхитителен. Тази година излязоха много филми за реалността зад "американската мечта", но този сякаш е най-силен. В изключително темпо през цялото време, приковаващ, фактологичен, непоучителен и в същото време някак много земен, каращ ни да се потопим в професия, която е общо взето много показвана и разказвана, но чиито механизми са винаги обвити в мъгла.

Бланшет е изумителна и наистина не разбирам защо след като в началото на есента се чуваха упорити слухове, че тази ще е ролята, с  която ще бъде включена в наградния сезон, в крайна сметка достигна до оскарова номинация с далеч по-стерилната и бледа Карол. Предполагам е заради естеството на двата филма- единият по обичана в последно време коректна тематика, другият обрисуващ скандал, който все още тлее и който подкопава цялата идея за демокрация, с която американците се опитват да облъчат останалия свят. Както и да е, аз тази и роля ще я запомня, развълнува ме дълбоко и май след Джасмин ще стане втората ми най-любима нейна.

Редфорд също много ми допадна, както и останалите поддържащи персонажи, но наистина Кейт блестеше над всички.

Аз изключително много го харесах в Легендата, но в Завръщането за мен беше поне една класа по-нагоре. Докато Лео през цялото време си почиваше и като че изпъшкваше: "ПиснА ми от тези Оскари, да ги дават на когото искат!". То така като си кажеш и обикновено се получават нещата.   Сериозно, Лео го намирам за голяма шега в този филм, докато Харди беше много повече от обикновено.