С колко пари живеете на месец

Аз понеже знам доколко мога да напълня торбата с 10 евро, направих едно сравнение с Ванкувър. Сигурно не е 100% точно, но с този сайт съм си играла доста и приблизително обективни са резултатите. Еми хич не виждам с 10 канадски долара с какво се пълни торбата, като всичко освен ябълки, лук и вноса бира е по-скъпо или много по-скъпо.

Ако се зачете човек по-внимателно в Румцайс и Slav4e, си дава сметка колко е разглезен човекът в по-големите градове и столицата. Стига да има желание да си я даде де... И как може и с 2.

Ама инак гледам даже и по Нова година до късно сте си били "близки".
 

Честита Нова година.

Защо, не са разглезени хората в големия град, а живеят според конюнктурата.

Точно така.
А тя е значително по-различна. Цифрите го показват. А и фактът колко повече неща може да си позволи човек в тая градска конюнктура. Частни уроци на дете, за културни забавляние и хобита, за пътувания...   В един момент ти стават толкова нечъръл, че започваш да ги имаш почти за  задължителни

Преди десет години замених селото със столицата заради детето си. Към днешна дата това, което посещава тук, в града може да посещава и на село.
Преди десет години в махалата имаше три коли, останалите пътуваха за работа в столицата с влак и маршрутка. Днес всеки има кола, а влаковете ни ги даваха по телевизията. Съответно днес повечето, ако имат желание, могат и на кино, и на театър, и на симфоничен концерт да отидат. Школите за извънкласни занимания налазиха и селата, и днес в местната детска градина има и английски, и футбол, и танци, и приложни изкуства.

Е, в такъв случай явно ти говориш за село, географски доста близо до София (или дори нещо като част от нея след като казваш, че с маршрутки се е ходело навремето до там).
Вярвам ти. Но сама разбираш, че не всички села са така. Далеч не всички. Тези, които са горе-долу по-близо до столицата и други 3-4 по-големи града. Но това не е България.

В останалите животът е спрял някъде в деветдесетте години. Оримакът се е превърнал в дискотека, но работа все така няма и хората все така се опитват да се измъкнат от родните си места, защото само с родно не се живее. Требе си и сиренце. Пък то е с пари. А и гледането на крава си не е лесна работа съвсем съм чувала.

Защо, наясно съм, но, който търси намира.

Определено повечето села не са такива. В моето родно село всички са щастливи, че все още работи и училището и детската градина, тъй като в повечето околни села се наложи да ги затворят. Допълнителни занимания няма и не са много хората, които могат да си позволят, ако живеят там да водят децата си в съседният град за тях.
И двамата с мъжът ми няма вариант да работим това, което правим в момента в родните ни градове и да взимаме дори три пъти сигурно по-малко пари от тук за съжаление.

При нас е същото- училището и детската градина са средищни.

Не знам защо битува мнението, че на село се живее лесно, защото може и с по-малко. Ще ми се всеки който го твърди да помаа с мотиката поне на три реда домати, или да стане в 5 да изрине лайната на кравите.
Аз живея в краен квартал, където хората все още пасат добитък, орат с кон и рало, имат дворчета със зеленчук. Качествено и по-евтино живеят, но много трудно. За почивка на море не може да става дума - животните искат храна всеки ден, а доматите - вода.
Парите никога не стигат, докато не намериш някакъв баланс.  И понеже скочих тук от първа страница, където авторката се чудеше как се раждат деца, като няма пари - ами с мерак се раждат. Не всеки определя бройката според егоистичните си нагласи, а го прави заради детската усмивка и любовта в очите. А тях ги има и с два пъти по-малко дрешки, и то по-евтини. Има ги с море за пет дни в евтина квартира, защото в крайна сметка морето си е едно и за бедни и за богати. Знания се трупат и без частни уроци, а професията не е определяща за реализацията, въпрос на личностни качества и мотивация е. Не че е лошо да е по-лесно, но има и други начини да се чувстваме удовлетворени от живота. Разбира се, не говоря за крайна бедност.

Сега ще кажете вероятно, че много го обръщам на битовизъм ама да дам примери де, за да обясня за какво говоря.

Да речем, че детето ти има говорен дефект някакъв. Не се умира от това, но си наясно, че по-хубаво би било да няма. Не е тежко заболяване, хапчета не се пият, но си трябва логопед.   Трябва или семейството да троши пари, за да го кара до града или просто да го остави така. Ами представете си, че най-близкият град с логопед е на 200 км...

Или поразвалят ти се зъби. Имаш нужда от керамика. Не някаква специална камо ли пък импланти, не. Просто да позакърпиш оградката. Колкото по-малко е градчето или селцето толкова по-евтинко е керамиката на зъб. Е, ще е с цвят на мръсен парцал и нищо общо с естествените ти зъби, но пак трябва да си щастлив ако успееш да си я позволиш и ако освен ори маг, селцето разполага и със зъбар. Не сте ли забелязали колко често хората по селата си карат ей така с тук таме поизпопадали зъби. Суетата е умряла някак твърде рано у тях и странно защо, но нерядко трийсет и пет изглеждат като на 48. За къде да се гласиш? Та ти си по цял ден вкъщи, по двора, на полето, при животните.
А в града разсъждаваме над това колко месеца след зъбния имплант се поставя коронката. Един имплант за справка е минимум 1000 лева. Отделно надграждането.

Или... позатлъстяваш и какво правиш - тръгваш да спортуваш. Чуденка: "ама дали сега плуване или на фитнес да ходя... Или я чакай - казват зумбата е много яко също. А може и народни танци, ми да. Или онези странни вибриращи уреди за дами"  


Ммм, да, помислете си само с какво разполагате. Оставяме настрани животоспасяващи неща.

Защо, не зная от къде си, не зная колко досег имаш със селото, но едно време на столични квартали като Младост и Люлин им викаха "спалните на София", днес такива са селата около големите градове, включително и малките градчета-сателити на големите. Какво се работи на село, или в Елин Пелин, Ихтиман, Своге? То цял Перник през деня е в столицата.

"Моите" хора живеят на село- и се лекуват, и се обучават, и раждат в града.

Никакъв почти досег. Наблюдателен само при пътуване и от разкази на мои близки, чиито родители са в затънтени селца. Веднъж на една или две години виждам мои роднини, живеещи в малки градчета, почти села.

Ама ето казваш пак Перник. Остави ги тези. Ами залюхавите планински селца или северозападна България? Не гледай градчета дето както сама казваш - та те по цял ден са в София.

Живея в Пловдив. Винаги ми се е струвал старомоден и малък. Ама когато се наложи да пътувам и видя какво е другаде, си давам сметка. Аз го казах - разглезване. Ти - конюнктура. Да приемем твоето като по-изискан израз. Но факт е - животът в големите градове дава благинки, с които дотолкова сме свикнали, че вече смятаме, че сакън без тях не може. Може. Всеки от село ще ти го каже.

За протокола - не ми харесва животът на село. Може пък и да си сменя мнението под напора на житейски обстоятелства. Но засега знам едно - предпочитам да живея във времето си. А не с 15 години назад.

За онзи израз "спални" зная разбира се. Брат ми живее 30 години в спалнята Младост.

Човеко, Мездра идва да работи в столицата. Разбираш ли? Живея сред тези хора, макар и позиционирана в  София. Мога да ти изброя близки до Пловдив села, които го правят, мога да ти изброя и близки до Варна, до Бургас, до Плевен, до Русе, до Благоевград.
В малкия град и на село може да работиш в общината, в читалището, в училището, в детската градина, евентуално в някое цехче, в местните магазинчета и кафененца и останалото: пъ-ту-ва до близкия голям град, ако не си гладува на село или чака някой да го викне да свърши някоя работа.
Давам ти пример с област Своге. Изкуствено създадената заетост със завода за шоколадови изделия в гр. Своге, завод Зебра в Курило и заводите в Илиенци и София-Север са вече повече от блед спомен. Съответно и най-залюхавите селца правят великото преселение на народите по два пъти на ден. Положението е страшно.
Така че, животът на село е всъщност спане на село. Няма нужда да биеш път, за да заведеш детето на логопед. То и без това в повечето случаи е с теб.
Там, където е моята къща, никой не гледа животни и градини, защото сутрин отиват към столицата, вечер се прибират и нямат време за животновъдство и земеделие.

Оффф, аз сега те разбрах - ти един вид ми казваш: "Няма такива работи просто щото почти няма наистина живеещи на село.".

Ако се гледа от тази гледна точка - да, но чак така всички пътуват?

А защо това за Своге да е блед спомен? Крафт (понастоящем Монделийз) плащат толкова зле на производството, че хората предпочитат директно в София да си търсят работа ли?
Допускам че е възможно. Знам колко драстични са разликите в заплащането на производството и на административни дейности. И все пак... чак толкова ниски, че да предпочитат работа с пътуване до София всеки ден ли?

Впрочем това не е точно изкуствена заетост. Производство като правило се разполага в провинцията, а управлението му - в столиците. Но и изкуствена заетост да го наречем, няма проблем. Трябва да сме благодарни да я има. Така хората в селцата ще подобрят малко от малко стандарта си на живот без да се налага да пътуват ката ден.
Сещам се за Видима и Идеал Стандарт. Представяш ли си ако ги нямаше?