158 Коледарчета в Америка пишат късмети и сурвакат за здраве

Благодаря ви за съветите! Аз нося с нас едно букварче. Ще положа усилия, пък ще видим какво ще стане.

Мишки, това за кокошкарника и пасищното мляко е супер! Браво на вас!

Кето диетата в частност и ВМ-НВ/Аткинс/палео храненето в по-широк аспект станаха много модерни напоследък. За това има една камара причини: обществена зараза (social contagion), разбиране за собственото място в природата, солидно финансиране и мащабна реклама... Аз лично изпитвам ужас от тази тенденция, защото 90% от спазващите подобно хранене не знаят (или нехаят) за дългосрочните рискове, а не могат да си позволят да купуват био пасищни продукти. Да не говорим, че етикетът "био" обикновено не значи това, което са ни накарали да мислим.*

Отделно на ръка е още по-страшното: еко измеренията на хранене основно с животински продукти (за справка сайта и филма Cowspiracy, който го има и в Netflix). По-страшно е, защото личната трагедия от безвъзвратно увредено здраве и скъсен живот не е нищо в сравнение с това каква Земя оставяме на децата си...

Корал, ако нямаш време за четене, ползвай Overdrive, за да слушаш аудио книги. Много от последните издания по темата ги има на аудио. Ако нямаш време и за това, препоръчвам поне книгите Super Imunity и The Dirt Cure. Особено заради децата.

Фиона, голямата Фръцла е родена в БГ, малката - тук. И двете са ходили на ясла и градина. И двете говорят и разбират бгски. Малката даже сама се научи да чете и пише с едно дебилно смартфон приложение. Ние обаче имаме правило: вкъщи само на бгски. Освен това Фръцлите вече гледат на бгския и като на таен език, който могат да говорят в училище 

*Тук дължа извинение и благодарност на Анет (дано чете). Преди много години, още като дойдохме, тя беше споменала, че organic не означава точно това, което си мислим. Тогава аз бях скочила срещу нея, а тя не се впусна в спорове и дрязги.

Да си споделя и аз опита, че говоренето на български ми е болна тема.

Голямото е на 4 години, ходеше на градина от година и осем месеца, до 3 и половина. След това си остана отново с мен вкъщи. Като тръгна на градина казваше по няколко думи само и на български и на английски. Проговори на английски и изобщо спря да споменава български думи, но ме разбираше като говоря на български. Имаме малка среда от българи тук, докато работех сме се виждали с тях максимум веднъж в седмицата, а понякога и един път в месеца, децата им помежду си и с моето говорят на английски.

След като спряхме градината продължи да ми говори само на английски, докато баба й и дядо й не ни дойдоха на гости за един месец. С тях проговори на български - с цели изречения и с желание, но така като я сравнявам, може би е по - скоро на нивото на 2 годишно българче. Изобщо не се оплаквам и съм много доволна от прогреса. След това прекарахме 6 седмици в БГ и ни чакат още 6 това лято, по стечение на обстоятелствата. След всеки по - дълъг период с моето семейство, което предимно не говори английски, задобрява. С бабите и леля се говори на български по телефона абсолютно всеки ден.Тя взима телефона от мен и се старае да им разказва на български (макар че леля й говори английски), ако нещо не се сеща, подпитва ме за думи. На мен продължава да говори категорично на английски, с малки изключение (обикновено като се подмазва за нещо), аз говоря на български. Аз винаги поздравявам, когато успяваме да си поговорим на български и тя много се гордее.

Освен това съм й казала, че бебето разбира само български, та за сега се старае и на нея така да говори. То милото нищо не разбира за сега, та ще видим кога ще превключат на английски.

Наскоро представих и българската азбука, надявам се да запомни няколко буквички, но нямам за цел да я уча да чете на български, не мисля, че бих се справила.

Фиона, опитай, пък ако стане е чудесно. А зависи много и от детето. Аз имам една позната в Дубай живее, мъжът и е от Нова Зеландия. Говорят на английски у дома. Имат две дъщери с малка разлика. Ами малката много лесно проговори български, само от летата в Бг и разговори с майка си. На голямата все още и е много трудно. И на градина я записваха в Бг, даже и на уроци. Учи се детето, ама много по-трудно.

Мерси, Фея за книгите. Тези ще ги прочета със сигурност.

На нас ни се провали пикника. Студено е, вали и духа. Все едно е ноември. А от утре го дават слънце и 28 градуса. Много кофти късмет тази година.😞

Фея, поздравления за последното ти изречение по последния ти пост. 

Имам наблюдения от децата на познати, много зависи от семейството дали децата ще говорят на български. Имаме познати на които децата им бяха на 12 & 14 години - та на 30-ина + години, разбират български, но говоренето е трудно. От самото начало щом научиха английски, той стана доминантен, а родителите им не ги интересуваше дали децата ще говорят на български или не. В един момент се получаваше, ти му кажеш нещо на бг. то отговаря на английски и така си продължи, и сега си е така. Всеки има право на избор как да отглежда децата си и да прецени дали иска те да научат друг език и кой да е този друг език.

Това с отговарянето на английски е много деликатен момент според мен. Л. с нас говори 99% на български - с акцент, с граматиката на 3 годишно, но пък с кеф и желание. Но си представям как като я взема от училище и тя започва разпалено да ми обяснява кой на кого какво казал и с кого на какво си е играла. Ако в този момент й прекъсна ентусиазма, за да й кажа да говори на друг език - ами по-вероятно е да спре да ми разказва изобщо, отколкото магически да проговори другия език. Пък с тийнейджъри съвсем не я виждам работата.

точно това е било винаги водещо при нас - предпочитам да си говорим пък на какъв език не е чак от такова значение за мен. Иначе те говорят на английски, а аз на български. Но когато става дума за по-дълбоки теми обяснявам на английски, защото българският не им е достатъчен.

Моят е на 11 вече и говори български, не добре както английски и личи, че българския му е втори език, но разбира и говори. Научи се с говорене в къщи, не го прекъсвам ако разказва нещо на английски, но го побутвам по някое време да смени езика. Ако разчитам на бг. училище да го научи, без в къщи да се говори, едва ли ще има резултат. По трудно е в смесени бракове,където едимят родител не е българин. Попадна ми на Йоланда четиво скоро, също смесен брак и 2 деца и също не в бг. http://www.yolinashelvetia.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%bd%d0%b0%d … 1%80%d1%81%d0%ba/

Йолина е тя.
Йоланда е виолончелистката - готвачка, Делибозова.
Аз си мисля, че говорейки немски е по-лесно да се научи български. Все са езици с трудна граматика, малко по-твърдо звучащи. А ангйиския като го "запеят" нашите, после бългатския им се струва непосилен, да спрягат глаголи и всичко останало. Но и летата в Бг явно много помагат. Сега съжалявам, че не съм малко по-смела и да го пускам големия за през лятото при баба му.

Майка ми предложи, хем не е пенсионирана  Каза да дам Кейти февруари и като идваме август, тогава да си я вземем, те щели да я пуснат на градина. Какъв български щеше да пердаши, ако можех да я оставя. После майка призна, че и на нея едно време са й предлагали да ме вземат, като се е раждала сестра ми, да ме "поотгледат" и тя не ме е дала. Като стане малко по - голяма и ако иска, може да помислим. Изобщо ме знам как ще се чувствам по въпроса.

Много е трудно, когато вкъщи се говори английски, защото моето дете вижда, че говоря и разбирам и предпочита по - лесния вариант - да ми говори и тя на английски. Аз пък гледам за сега никакъв натиск да не упражнявам, защото в момента с много положителна нагласа, старае се и учи с желание, защото иска да зарадва баба и дядо.

Тази статия, която Соу сподели, пък ми напомни за друга моя чуденка - за националната принадлежност. ММ вчера пуска да гледа хокея и почва националния химн. Нали сме си вкъщи, аз си седя на дивана, даже си качих краката на масата, а мм се шегува с бебето "Ивана, ставай, това е твоя химн" и голямото като чу, скокна и си сложи ръката на сърцето (както татко я е учил да прави на неговия химн, като пускат ръгби). Аз само хвърлих един поглед на мм, не смея нищо да кажа, сега като го чувства детето, няма да се бъркам. То милото седя през цялото време супер съсредоточено и тихо. Ама отвътре ми стана едно такова... на мен тук ми е чуждо, а на децата не. Знам, че някой от вас се чувстват у дома си тук, Фея например. Сигурна съм, че има и други като мен, дето три години вече изобщо не мога да свикна. Децата отраснали тук как се самоопределят? Признават ли с гордост българския произход? Опитвате ли се да възпитавате любов към майчината родина?

Jane това е  много индивидуално. Аз не се чувствам патриотично въобще на американския химн. И на мен тук ми е чуждо. Всъщност чувствам се странно. Хем ми е като в къщи, хем - не съвсем.  Добре се чувствам като на тукашното летище ме поздравят с Welcome Home,  но още по хубаво ми е на българското летище

Децата съм ги питала, след почти 9 години в САЩ, се определят като българи. Говорят, пишат и четат на български.  Ходят на Бг училище в съботите, в къщи говорим само български и изкарват всяко лято в България по 2 месеца.

Не бих си пуснала детето обаче на бабите да го гледат за по-дълго. За летните ваканции ми е добре, макар и ужасно много да ми липсват, но да живеят там без мен за по-дълъг период, доброволно не бих го направила. Аз съм гледана от баби 2 години на село, уж за мое добро, далеч от шума и напрежението на София - отчитам го като голяма грешка на родителите ми. Те към днешна дата го отчитат по същия начин.

Както казва Агентката - на емигранта най му е хубаво в полет, няма значение на къде лети. 

Фея, права си, но за съжаление мозък не се налива насила. Всеки прави каквото може според това, което знае. Много хора чули-недочули, "йее супер диета, почвам", без да прочетат нищо. Доста успяват и в дългосрочен план, четейки и знаейки какво правят. Също немалък процент вегетарианци успяват да я спазват.

За детето още не знам, но тук се чувствам много повече у дома, отколкото в бг, колкото и да ни е трудно, а и мъчно, че сме си само ние.

Нали ще се местим скоро и покрай сбогуванията и организацията за първи път плача за място. Не се чувствам американка, но се чувствам у дома тук. Ще ходим на почивка в края на юни до България и ми е едно такова тягостно и терсене, защото не съм си ходила от много години и имам чувството, че отивам в чужда страна. Чувствам се виновна и ме е срам може би, че е така. Децата казват че са българо-американци.

Ами така си е... иначе колкото и редовно да си ходя в БГ след първите няколко години се почнах да се чуствам като пресадено мушкато - и тук и там 

И на двата химна рева - и на българския и на американския. За нашия да речем от носталгия, за американския не знам... особено като гледаме спортни състезания, има го това чуство на гордост и идентификация с американците. Но не се случи бързо или пък на датата на гражданството.

Националното самочуствие и самоопределение на децата ИМХО се изгражда не само в семейството, а по-скоро в "селото", средата и общността в която растат. Майките на по-големите дечица имат повече поглед върху въпроса, аз наблюдавам и се опитвам да си правя заключения на този етап. Анджи не е особен почитател на България, все пита кога ще се приберем "вкъщи". Крис подхожда по-прагматично, летата ни в БГ са наситени с преживявания и глезотии всекидневни, които тук по-рядко му се случват и се радва на пътуванията. В момента е сърдит, че учебната година на сестра му е по-дълга и не можем да тръгнем към БГ в момента в който той приключи с градината.

Пак по наблюдения от други дечица има един период преди пубертета в който никак, ама никак не искат да са "различни", все гледат да се впишат в масовката, някои от тях с добър бг език тотално отказват да го говорят. После, както попревали пубертета пък ми прави впечатление друг период - искат да са уникални, неповторими и БГ произхода им е част от този пакет, почват дори леко да парадират с това, търсят контакти с други "българо-американчета". Но такава гордост като нашата "аз съм БЪЛГАРЧЕ" не съм виждала, може би в по-големите общности (Чикаго или Атланта може би) им се случва по-естествено това осъзнаване. Едното ядене на баница и ходене на БГ училище не ги прави автоматично "горди българчета". А и пропагандните машини (може би не всички ще се съгласят с мен) си работят и тук и там и в Русия и в Индия, въпрос на експожър.

И както вече споменахте - до дете си е. Някои учат друг (та дори и майчин език) лесно и естествено; други се измъчват и вървят по пътя на по-малкото съпротивление. Вече не цъкам, не ахкам и не охкам, че видите ли нечие дете с баща и майка българи не говорело и не четяло и не пишело БГ. Всяко семейство си има уникалните особености, всеки от нас разбира по различен начин понятието "владее/говори език". Но едно нещо все още ми подпалва фитила задължително - забележки и поучаване от хора, които нямат деца или от хора, които никога не са живяли в чужбина, та били те и моите собствени родители

PS Между другото четох много интересна и полезна книга "Third Culture Kids: Growing Up Among Worlds" (има я по библиотеките!), която дава много прос, но и конс точно за ситуацията на нашите деца...
http://www.amazon.com/Third-Culture-Kids-Growing-Revised/dp/1857 … _swatch_0&sr=