Под елхата таз година и за СЕПТЕМВРИйче подаръци ще има! тема №3

Тедичка, от предишни постове съм си изградила мнение, че детето ти е доста спокойно, за което мога само да завидя.  
Може да се радваш, че нямаш дете като моето например и точно затова не разбираш какво имаме предвид.Изобщо не опира до глезотия.
Моят син също го оставям да примрънква, но опрели до рев ела и гледай.Просто на втората минута се е захласнал и не може да си поеме дъх почти.Няма как да го оставя.
И като гледам никой не е казал, че чак не ходи до тоалетна заради детето си.
Аз също се подържам като жена, работя и съм почти всяка минута с детето си.Това естествено ми коства съня и на ден ми се събира по 5-6 часа разпокъсано.

аз пък съм на мнението,че бебето има нужда от мнооого внимание и близост, и да, обратното намирам за тъжно. Все пак всеки има право да изказва мнението си
Да, моето бебче не може да стои изобщо само, не се заиграва сама, има нужда постоянно от някого до себе си, това е.
Откакто съм родила, животът ми вече не е същият, защото вече АЗ съм на второ място, а на първо е детето ми. Спокойното ми егоистично съществуване приключи. И за мен това е най-естественото нещо на света. Ако това означава за някого, че съм робиня на детето си, защото когато е будно, има постоянно нужда от мен и аз се отзовавам, а не го оставам да мрънка, да, робиня съм. И се гордея с това, да, уморявам се, но се гордея. И това не ме прави по-малко жена, продължавам да се грижа за себе си, винаги съм гримирана, спретната и все така себе си, просто разликата е, че се грижа за себе си не през цялото време като преди, а когато детенцето ми спи.
Все пак всеки има право на мнение, което да изказваме тук и прекалената
докачливост може наистина да развали тона на дискусиите:-)

Racel, време имам, защото мъжът ми го гледаше в този момент. Непосредствено преди това го сядох, че не му отделя време  Посдърпахме се, та може и за това да съм била прекалено ентусиазирана 

За да не бъда разбирана погрешно - моят пост беше реакция на поста на allana и не цели да убеждава, че бебетата не трябва да се гушкат или да им се обръща внимание. Мисълта ми беше, че всичко зависи от самото дете и не считам за коректно, бивайки в едното положение, да категоризираш другото като "тъжно".  Конкретната квалификация ме подразни най-много. Може и афектът да е допринесъл за остротата на изказването ми, но мисля, че общият замисъл стана ясен.

pantera666, да, Кико е много спокоен, казвала съм го неведнъж. Затова често си мисля ако имам още деца и те са от по-лошите (в най-добрия смисъл) бебета, как с носталгия ще си спомням за него  Но и той си има неговите моменти на слава - ето, последните две вечери, включително днес имам предвид, след храненето в 18:30 ч. става невъобразим киселяк. То е мрънкане ако го оставиш в количката и го люлееш, а пък ако случайно го сложа на леглото или в неговото креватче - направо рев. И го нося, какво да го правя. Много е щастлив, просто иска да се разхожда явно.

Lucile5, отговарям ти, защото докато писах, си публикувала. Аз пък не съм постоянно гримирана  Не това имах предвид като казах, че все още сме хора и жени. Няма лошо всеки да изказва мнението си, аз апелирам да няма квалификации. Ти си в правото си да отделяш изцяло времето си за детето, не виждам защо тогава се притесняваш, че хората я намират за разглезена. Това е твоят начин на възпитание и аз не го намирам за тъжен, весел, правилен, грешен или какъвто още се сетиш. Не го прилагам, но го приемам. Тук е разликата. Наясно съм, че има по-капризни бебета и не съм на мястото на техните родители, за да преценя как следва да се отнасям към такова дете, затова и не бих осъдила дадено родителско поведение. По тази причина намирам, че е в рамките на добрия тон някой друг да не осъжда различното от тяхното, когато се отнася за друг тип деца. Защото, да - има и друг тип деца. Пак се повтарям - най-важното е и майката, и бебето да са добре, независимо как околните биха възприели дадено поведение. Не съм искала да те засегна, явно не си ме разбрала.

Разбрах те перфектно но както ти не искаш да се дават квалификации, не разбирам защо говориш за "капризни деца". Точно това се опитваше и Аллана да каже според мен-да, жалко, че бебетата, които имат нужда от постоянно внимание, се смятат за "капризни". Защото това е естествената им нужда.
Искам да се извиня на всички момичета за разразилата се "дискусия", подобен тон не мисля, че трябва да има място в този форум

Няма смисъл явно Подкрепям извинението, аз започнах, така че прошката да е за мен 

Много ми се иска да "влезна" във вашия разговор, Люсил и Тедичка, за да ви обясня защо и двете сте прави, но адски ми се спи и бързам да лягам, че беба ей сега ще реши да се събуди. Затова просто приемете, че никой никого не е искал да засегне, но индиректният разговор не лице в лице крие риск от подобни недоразумения и вълнения. Лека нощ

П.П. и аз не обичам квалификациите. Одеве ММ каза, че беба се държала лошо, тъй като много мрънкаше и пищеше   Е направих му забележка, а той: "аз така си говоря. Не се вързвай толкова на думите" ... хмм, ще се карам с всеки за детето си  

Момичета, пишем в този форум от многооо месеци (бяхме без кореми, с кореми......ех...) и не е имало никога спречквания.    Надавам се, че и за в бъдеще ще е така. Аз например ви чувствам като първи приятелки

Racel, julieta_sv, 

И моят ревльо заспа, така че отивам да се търкулна и аз. Утре ще ви разкажа как мина нашата последна "консултация", пълна пародия беше 

Лека нощ на всички 

Да кажа и аз, дъщеря ми е на 11 години (Боже, колко дърта се чувствам). Та тя не мрънкаше, ревеше мноооого рядко, заспиваше сама, играеше си сама, ядеше под час и каквото и дам, капризи нямаше.
Макси също много спокоен, обаче на моменти също киселее, трудно яде, иска разнообразие, но не мога да кажа че иска на ръце. Доволен е и да има някой около него. Обаче пък второто ми майчинство р много по-осъзнато, той може да си играе с нещо, но аз го взимам, целувам, нося, така го чувствам. И като го оставя след малко рядко има протести. Факт е, че е по-капризен, но е в рамките на търпимото.
Просто не сравнявайте децата, гушкайте ги, целувайте ги и им се радвайте, и не забравяйте че всичко минава. И лошите, и хубавите моменти.
Искрено съчуствам на всички, които не могат да обърнат внимание на къщата си или не се наспиват, но да ви кажа, толкова бързо минават тия моменти и толкова малко са бебета, че не може да си представите.

Аз разбирам напълно реакцията на Тедичка, защото не съм се изразила никак ясно и се е получила малка двусмислица. Извинете, че сигурно пак ще съм многословна, но да няма недоразумения.

В онова конкретно изречение исках да кажа просто, че децата си изразяват емоциите по различен начин и някои имат потребност да са много ескпресивни и всичко да демонстрират, а други са по-самовглъбени и предпочитат да изживеят каквото имат насаме, без потребност да въвличат околните. Говоря по принцип за всякакви емоции, а не конкретно, че децата дори да не плачат, вътрешно си страдат, че не ги носят на ръце. Не съм имала предвид това.

Конкретно за самостоятелността, тя е нещо изключително важно и напълно подлежи на възпитание. Съответно трябва да ни бъде важна цел. Самостоятелност означава детето да може да си обслужи само нуждите (според възрастта), но на 4 месеца едно бебе реално никаква своя нужда не може да обслужи. Така че тук да говорим за самостоятелност е много погрешно. Особено ако бъркаме самостоятелност и предпочитания на детето дали да играе само или да бъде занимавано, което си е черта на характера.
Първо, някои деца са интроверти, обичат да наблюдават, да размишляват и да играят сами, по-мълчаливи са. Непрекъснатата нужда да разговарят или общуват ги натоварва и имат нужда да си починат, става им досадно, ако винаги има някой покрай тях. Други са екстроверти и обичат винаги да са заобиколени от хора и непрекъснато са въвлечени с някакъв вид интеракция. За тях е мъчение да са сами.
Това са двете крайности, но реално децата се намират в много точки между тях. Не са задължително или в единия край или в другия.
Когато говорим за възпитание и разглезеност е много важно да не бъркаме понятията - кое качество подлежи на възпитание и кое е вроден темперамент.
Днешните деца са много натоварени с едно конкретно очакване към тях - да бъдат самостоятелни в игрите, т.е. да могат да се забавляват самички. Това ново изискване обаче не е свързано с развиване на важни качества у детето, а е просто за удобство на майката.
Много лесно можем да се убедим, че детето "да се забавляза самичко" не е никаква цел. Представете си, че имате две деца на близка възраст. Ще ги карате ли да стоят поотделно в различни стаи, за да се научат на така важното самостоятелно забавляване или няма да имате нищо против да играят заедно?

Реалното, което се иска в случая от детето не е да играе самичко, а да бъде търпеливо и да разбере, че майката има и много други задължения и не му е персонален аниматор.
Търпението и уважението към чуждите задължения и потребности е нещо, което се възпитава точно както и самостоятелността, така че определено трябва да се работи в тази посока.
Просто тук отново става объркване на възпитанието в търпение и уважение, както и идеята в коя възраст на детето можем да видим някакви резултати от това и самостоятелното играене.

С други думи:
На 4 месеца никой не е самостоятелен, децата показват единствено вродения си темперамент, който при всяко дете различен. Неплачещите бебета не са възпитани да не плачат, а плачещите не са разглезени. Просто имат различни характери.
Самостоятелността е много важна и децата трябва целенасочено да бъдат приучавани към нея. Същото се отнася и за търпението детето да почака, докато майката има време и възможност да му обърне внимание. Първите резултати от тази работа се виждат на по-късна възраст.

Сигурна съм, че всички сме на едно и също мнение по тези въпроси, просто понятията понякога се оплитат и стават недоразумения.

Allana, абсолютно съм съгласна с написаното (ето, че и аз се включих в дискусията, макар и със закъснение).
Тедичка, според мен никой не е искал да каже, че като оставиш бебето да помрънка, значи го оставяш да страда, по-скоро, че бебетата различно преживяват ситуациите на некомфорт - едни се справят с това сами за много кратко време и просто им минава, други не могат и ако се оставят, стават още по-разстроени и дори уплашени (разбира се, това са само две ситуации).


Аз и преди съм ви споделяла - имам късмет с моето бебе - спокоен е, спи през деня, вече спи и през нощта, играе си сам, много е лъчезарен като ме види и го гушкам. Аз обаче бях и "от другата страна" - кака му беше ужасно ревливо бебе - до тоалетна не можех да отида от нея. И мен ме упрекваха, че е разглезена, но когато става дума за такова бебе, хората просто не си представят за какъв рев става дума. Не просто мрънкане, а рев. Сега обаче вече знам, че не е била в мен причината и гушкайки я, съм й дала именно това, от което е имала нужда. При толкова малко бебе не мисля, че може да става дума за разглезване, защото то не те разиграва нарочно, а има истинска и неподправена нужда от нещо, било то и просто внимание. Не е като да иска играчка или вредна храна, или пък нещо друго. Наблюдавам, особено при по-възрастните хора - да речем да възрастта на моите баби, че за тях грижите за детето се състоят в това да не е наакано и да не е гладно, едно бебе обаче има далеч по-големи нужди.  
Всеки отстрани може да дава акъл. Обаче не трябва да обръщаме внимание, защото аз обръщах и си създадох доста главоболия с реакцията си. Когато някой ми кажеше как моето дете няма режим например, започвах да се оправдавам колко много се опитвам да създам и давах примери дори. И не постигнах по-голямо уважение от другите като майка. Истината е, че при някои бебета просто не става, защото техните нужди не могат да се стандартизират. Всъщност се оказва, че много малко се вписват в стандартите. Обаче около вас винаги ще се намери някой (майка, свекърва или друг) който да ви каже "аз като си гледах моето дете, то ядеше точно на 3 часа и още първия месец махнахме нощното хранене в 3, а от втория махнахме и това в 12". Или пък "Моето дете в 8 вече беше в леглото. Ти твоето до 10 не можеш да го приспиш, защото си го изпуснала вече". Или "олеее как се тръшка, моето като му бих два шамара още първия път и да видиш после дали ще се тръшка така". И забелязвам, че всеки си държи на едно нещо - например един си говори за храненето, друг за спането, а бабата от съседния вход не може да не забележи как детето ти се тръшка на тротоара и да не направи коментар. Никой от тези хора няма да ти каже - "а аз като гледах деца и не успявах да ги храня на 3-часов интервал" или "Аз моето не успявах да го приспя навреме вечер и подскачаше като подивяло върху леглото, като го сложа да си легне". Ако е било така, това няма да се спомене, дори изрично да попиташ. И по мои наблюдения, те просто не помнят. Запомнили са нещото, което се е считало за правилно и те са го постигнали. А има и нещо друго - преди хората не са водели толкова динамичен живот като нас сега. Един малък пример - в повечето случаи са живели в един град или в населени места на много близко разстояние. Не е било нужно да се пътува стотици километри с малко бебе. Голяма част са живели в къща с други роднини. Колко от вас сега могат да си оставят детето за 5 минути и да отидат да изхвърлят боклука или да напазаруват от кварталния магазин, ако им трябва нещо?  Всяка една промяна, създава различни емоции, а това за малкото човече си е предизвикателство. И то още повече има нужда от мама, заради тези моменти. И такива моменти го карат да не може да заспи в 8 понякога (например). И те го вълнуват или плашат, или радват, а почти няма дни, които да минат еднакво.
Затова гушкайте си бебчетата и им се радвайте. Обичайте ги и им го показвайте. Те имат нужда от това и винаги ще имат. И не гушкането ги разглезва, други неща са. Да обръщаме внимание на децата си е наш дълг и всичко друго според мен е противоестествено и би могло да доведе до доста по-лоши последици. А който иска - да си говори.

Извинявам се за дългия пост. Май и аз имах нужда да си излея душата

ПС: Сигурно някои ще забележат часа и ще се запитат защо като малкия спи вече през нощта, аз пиша по това време. Още не съм се настроила и понякога се будя и не мога да заспя.

Да, след време лошото се забравя и се помни само хубавото. Зачетох се в свои постове отпреди 5г. когато бях майчинство с каката и установих колко много неща, които са ме тормозили, вече съм забравила.
Катя, като пишеш за твоята кака все едно описваш моята дъщеря. Беше същия "модел". Сега бебето е по- спокойно и не реве така зверски. А за да ви илюстрирам колко дълбоко и непробудно вече спи каката - тази нощ не можах да я събудя да си изпие сиропа /болни сме всички и тя кашляше/. Изпи го буквално насън и сутринта не помнеше, че е пила сироп.

Спокойни и рядко плачещи бебета, които сами ще си спрат е едно, друго е ревящите, които не спират.
И аз моето го оставям да се дере, когато вече с извинение, но ще се напишкам.
Радвайте се, че са ви спокойни бебетата.
Не ми е кеф да ми е в ръцете цял ден, всичко ме боли. Но не млъква,  има колики, става целия червен и в сълзи и се дави. Така че няма как да го оставя!
Подкрепям мнението на Пантера.

Милата. Май твоето най-трудно минава прехода от бебе към малко по-голямо бебе ) Дано вече да му се вижда края 

Биби, и моята кака спи непробудно от няколко месеца. Обаче имаме друг проблем - заспиването. В момента, в който усети, че този момент наближава и явно получава прилив на енергия и започва да тича от едната стая в другата, пада, става, катери се, скача по леглото. Ако й кажа да спре и да си лягаме, ми казва "Не, няма". Е тук вече може да имаме и проблем с разглезване, но в момента се чувстам безсилна. Няма как да си изразходва енергията и сама не иска да излизаме в студа. Снощи на сила я сложих да си легне в 9 и легнах с нея с надеждата да заспи и аз да стана. Аз заспивах няколко пъти и се будех от нейни викове или побутване, сигурно два часа сме откарали така. Накрая се събудих в 12 и тя вече спеше, а аз не можах да заспя до 4. Не могат да ме убедят роднините, че те са успявали безпроблемно да си приспиват децата винаги в 8. Обаче и при нас взех да се тревожа, че вече няколко месеца сме така и все късно си ляга и буди и бебето понякога, а аз опитах няколко варианта да реша проблема и никой не подейства (да я сложа рано и да загася всички лампи, да я оставя да дивее и да й помогна да се измори, да се опитам да й втълпя, че много й се спи, да й предложа награда ако си легне рано - което според мен е грешен начин да накараш детето да направи нещо, да не гледа изобщо телевизия с дни, понеже има теория, че телевизията и филмчетата създават усещане при децата, все едно са спали). Чудя се още къде бъркам и ми липсват 2-3 часа вечер да седнем спокойно с ММ и да се видим и да си поговорим. Заспи ли, можем в същата стая и оркестър да вкараме и няма да й попречи. Обаче като съм заспала преди нея, някак ми изчезва плануваното време за себе си. Имали ли сте подобен проблем? И как го решихте или просто отминава?