Мъници от всички страни, добре сте дошли!- 3

за този Рд реших да се подхвана рано-рано, а не като миналата година всичко в последния момент.
на 10ти декември връчих поканите, бях написала да ми кажат до 3 януари дали ще дойдат.
две от децата се обадиха на 6ти  , т.е. ден преди РД...

бях резервирала кегелбан, който е точно до ДГ на Дзвер.
попитах кога да се обадя за ключа и мъжт ми каза, че ден по-рано е ок...
в петък отивам да вземам Дзвер и се оказва, че мъжът, дето отговаря за сградата работи до 12.30 и съм го изпуснала...
звъня на един мобилен - изключен.
на тел. секретар ми оставил съобщение, че в събота в 15ч. ще си пусне мобилния, тогава да му се обадя.
да, ама на поканата е написано 15ч.
ужас.
звъня на всички и казвам, че в 16ч. ще се срещнем.

така, става събота 15ч. почвам да звъня (една приятелка ми даде номера), пак изключен. изпадам в паника, почвам да планирам какво да вадя от хола, да викам децата вкъщи.
хрумва ми пак да прослушам съобщението и се оказва, че е дал друг, служебен номер. в 15.30 успявам да му се обадя, в 15.40 колата е натоварена с всичко и драсваме към кегелбана.
в 15.45 успешно вкарваме всичко в кегелбана и в 15.50 идва първото дете...
декорацията беше минималистична.

на целия зор в петък направих торта и детето каза, че не е вкусна.
в събота започнах да правя пандишпанов блат и пратих мъжа ми за маскрапоне за крема. нямало и взел извара. на детето не му хареса крема...
обаче тортата беше полята обилно с шоколад и гарнирана с М&Ms и беше приета.

бяха общо 7 момчета, няколко майки останаха. имаше едно момиче поканено, но майката се обади да каже, че е болно.
мъжът ми каза, че повече няма да взима участие в РД... според него децата са били на косъм да се пребият, я с топката за кегелбан, я с пръчката за пинятата 
постоянно вкарваше прусашка дисциплина и ги караше да се нареждат в редица и да си чакат реда 
едно от децата (има Аспергер и е малко див, не, че останалите бяха ангелчета де хахаха) през цялото време, докато стоеше зад него да си чака реда за кегелбана, удряше мъжа ми по задника, бъркаше му под пуловера или му висеше на крака като маймунче 
мъжът ми стоически, с каменна физиономия изтърпяваше всичко, защото забележките не водеха до нищо.
докато мъжът ми ми просъскваше да организирам забавление за децата (какво да организирам?! - музиката на макс, диско лампи мигат и светят, кегелбана се ползва, какво друго да правя?), една майка ми казва: колко доволни са децата.... споделих го на мъжа ми и той ме погледна с огромни, сини очи и ми казва: шегуваш ли се?!...

излезнахме навън по едно време, защото мъжът ми не издържаше вече...
валеше замръзнал дъжд, силен вятър го забиваше по лицата.
обаче ние сме несломими и вадим фойерверките от Нова година, които не избумкахме. за бенгалски огън и дума не може да става, защото даже и запалката не пали от силен вятър.
другите ги изстреляхме, децата цвърчат от наслада.

закачам пинятата. вече е тъмно, нали почнахме час по-късно, подаръчетата хвърчат по храстите, децата се дупят да ги търсят, следващото дете замахва да удря по пинятата, мъжът ми пак вкарва дисциплина, защото е на мнение, че ще се изтрепят с палката за удряне 

след около общо 10 мин. влизаме мокри и замръзнали.
някое дете е разляло мляко там, където се връщат топките от кегелбана. давам му да чисти.
в това време виждам, че от обувките се образуват кални локви.
отварям си бира и си свиркам 

мъжът ми е пак на кегелбана, и двете детски топки са заседнали и не се връщат.
върви до кеглите, надупва се и почти целия влиза там, за да ги търси/бута/вади....
аз умирам вече от смях, той ме гледа зверски.
3 от децата с майките си си отиват. идва 4та майка да си вземе и нейното.
остават 3 деца.
най-накрая се заиграват. шумът достига нормални височини.
доизпивам си бирата.
идват да взимат още едно дете (руснаци са), решават да поостанат да си бъбрим...
откарахме до 20ч.

мисля, че ако някога успея да се организирам толкова добре, че да заснема на видео подобен следобед и ще излезне добра лента 
тази година успях сигурно 2 снимки да направя

в неделя бяхме като пребити. мъжът ми каза: нали Х (детето с Аспергер) ще получи хапчета... това не е нормално.
обяснявам му, че няма хапчета за това разстройство и  че родителите са 24ч. изложени на влиянието му, да не мрънка за няколкото часа, които е преживял. мъжът ми само клати глава ...

попита ме: защо всички майки стояха спокойно и не реагираха? само аз ли виждах идващата катастрофа?... обясних му, че просто децата са се забавлявали, катастрофи не е имало.
попитах обаче Дзвер дали се държат така в ДГ и той каза, че там не могат да правят толкова щуротии. явно децата ползват РД да се държат както искат, да разпускат.

сега имам цяла торта, която никой не иска да яде. чудя се дали сърничките ще ядат торта с пащърнак  или да я хвърлям...

Die Logopädie beschäftigt sich mit Prävention, Beratung, Diagnostik, Therapie und Rehabilitation, Lehre und Forschung auf den Gebieten der Stimme, Stimmstörungen und Stimmtherapie, des Sprechens, Sprechstörung und Sprechtherapie, der Sprache, Sprachstörung und Sprachtherapie, des Schluckens, Schluckstörung und Schlucktherapie sowie der Kommunikation und des Hörens.