В темата с ЧААТАЙ, в отровно-меден УЛУСОЙски рай - ТЕМА 202

Buyrun

Филмът започва със сцената при скалите, Баръш пуши и гледа в … далечината. После откъсва маргаритката и се усмихва. След това ни пренасят в апартамента, който споделят с Фюсун (Фю за по-кратко). Един рижав мацуран се движи безшумно по шкафа и бута в отворено чекмедже едно CD. Фю се катери по стълбите, влиза вкъщи и говори по телефона. След това й звънят. Разбираме от разговора, че я търсят във връзка със съпруга й. Следват кадри в кола с бащата на Баръш, успокоява я човекът. Отиват на скалите, там ги очаква полицията. Обичайните въпроси – дали е имал напоследък проблеми, как се е чувствал. Колата е с отворени врати, оглеждат я и баща му пита дали не е оставил бележка. Фю и дума не дава да се издума, че може да е направил нещо фатално – те не познават Баръш! Отново сме в апартамента, събрали са се всички роднини и приятели. Очакват новини. И Фю започва да си спомня. В кафенето, което работи сме. Баръш и банда са вътре и пият кафе. И младежът изведнъж забелязва сладката сервитьорка. Веднага скача и отива при нея, гледа я все едно е видял ангел слязъл от небето, а тя… го упътва към WC-то… Връща се той на масата, но погледът му все в нея. По едно време Фю маха престилката, почва да се суети и сяда на тяхната маса, все едно е с тях. Баща й се появява, изглежда човекът не е наясно, че тя работи. Фю се прави на невинна и казва, че е с приятели. Баръш веднага скача, представя се, ама бащата нещо не го хареса… Фю дръпва баща си и си тръгват. Баръш отива да свири с бандата. Вечерта се прибира и заварва мама и тате да вечерят. Взе им виното и им каза, че ще пият ракъ с него, защото днес се влюбил  На другия ден отива в кафенето да търси ангелчето, ама другата сервитьорка е нова, успя да научи името и университета. Пренасяме се при лошо гледащата служителка (Дефне), която колкото и да й се молеше Баръш, не му даде никакво инфо. И той тръгна да търси Фю из унито… Отгоре с бинокъла нищо не видя  Разпитваше, ама йок, никой не я познава. Ииии … ето че тя седя до него в буса. Мерхаба, мерхаба. Аз съм Баръш Аяз от архитектурния, тя е Фю от социологическия. И звъни професорът й със задача. После тя се обади на някой, оказва се че им трябва една трудно откриваема книга на инглиш… Следва Баръш с таблет в ръка, галещ кварталното коте, разглеждащ профила на Фю в сурат китапа и усмихнат до уши. На другият ден Баръш я причаква, да пият кафе, ама тя е много заета. Той има изненада за нея – открил е книгата. Фю е шашардисана, ама грабва книжлето и го оставя да гледа след нея. В друг ден я открива в кафенето на унито, носи й кафе. Обаче тя е непоколебима и направо му казва, че вижда че той се интересува от нея, но тя е много заета. Отново се откриват в класна стая, където тя преподава английски. Тя си мисли, че пак я преследва, нарежда го едно хубаво, без да му даде думата. Обаче там Баръш чака Хайдар. Много се разстрои милият, а на нея й стана кофти, че се е отнесла несправедливо с него.
(Някъде тук (не помня точно последователността) научаваме, че всички надежди на бащата на Фю са свързани с нея. Сестра й е имала неуспешен брак, върнала се е при мама и тате, но малката щерка я очаква бляскава академична кариера и баща й дори не иска да я вижда в кухнята да вари кафе… Тя има уроци да учи, сестра й да се оправя с домашните задължения. Майка й е по-умерена, жената иска децата й да са щастливи. Няколко пъти накара Фю да й премери кръвното… )
И сме в двора на унито, сцената, в която Баръшко се спуска по перилото, защото я вижда и си мисли, че тя върви усмихната към него, а тя се хвърля на врата на някакъв тип. Влезнал е в часа им, гледа ги лошо и изведнъж те го виждат. Нашият скача и излиза, а те след него. Младежът е приятел на Фю и е гей, Баръшко е безкрайно щастлив от този факт, защото той се е влюбил във Фю от пръв поглед. „Май трябваше първо на теб да го кажа“… И тук е сцената с просълзения от щастие Баръш и обещанието му: „Всичко ще бъде много хубаво!“ Хваща я за ръка и отиват в клуба, песни и смях до зори. Следва домът на Баръш, който е завел любимата да я запознае с родителското тяло. То е във възторг, вдига палци в знак на одобрение. И следва моята любима снимка…
Тук мисля, че беше рожденият ден на Фю. Торта, после песен и опиянение. Връща се вкъщи рожденичката и се гушва в мама, бая почерпена или опиянена от любов . Много мили сцени имат майка и дъщеря.
Лейля плаче безутешно по телефона. Трябва да направи някаква анкета и да обобщи резултати, а бе много работа, а няма време. Баръш веднага предлага помощ, следват сцените из кварталите с папките в ръка. Свършват задачата, прегръдки, щастие и тя поглежда онова зелено-черно тату и заявява и аз искам да си направя такова. В студиото за татута, добре познатата сцена с допрените ръце и пеперудата, държи я за ръка, ама боли, целувка за анестезия, ама още боли. Той не издържа да гледа как я боли и хуква навън, ама и там чува стенанията й. Грабва я и си тръгват…С недовършеното тату.
Сега, не помня имаше ли още нещо съществено преди това, но аз съм вече на терасата на една къща, двамата са седнали и си гугукат. Страстна целувка, легло, Баръшово тело и т.н. На сутринта той си я гледа как сладко спи. И в този момент се раждат думите от песента… Алармата й звъни, ама той я спира. И я чака кротко да се събуди. Фю отваря очи, усмихва се и Баръш я пита защо не му е казала, че й е за пръв път… Да не се уплаши… Баръш?! Тя изведнъж се сеща да пита колко е часа. Защо не я е събудил? Закъснявала, имала задачи. Тук му каза, че той й вреди, че много й вреди. А той милият, заряза всичко и тръгна да й помага… „Какво говориш, Фю?“ За разлика от него, тя трябвало много да работи. (Та моята подсказка с къщата на Баръш беше свързана с това, че той е от заможно семейство.) Вече са на пристанището, Фю си тръгва, ама той остава. Гледа от брега как вапурът потегля и скача в морето, но плува в обратна посока. Тук следва повратната точка с голия Баръш насред разбитите мебели в двора и терзанията на Фю кариерата или любовта да следва. Майка и дъщеря споделят размисли за любовта. Майка й я съветва да отиде и да се извини на любимия и да следва любовта си. На сутринта, Фю се сбогува с майка си, върна се да я прегърне втори път. Отиде и довърши татуто и докато чакаше да се качи на вапура и да отиде при Баръш, сестра й се обади, за да й каже, че майка й е починала. Много драма, Фю през цялото време на гробищата очаква Баръш да се появи, погледът й беше все във входа. Но той не си вдига телефона, няма как да му кажат. И приятелят й отиде до къщата. А там Баръш в едно отнесено състояние… Но идва на себе си и отива при Фю, обещава й да е все до нея.
Фю завършва, дават как той седи отстрани на церемонията и се радва на успеха й. Кака и тате са там. Но това не му пречи да изтича при нея и да я целуне. И след това сме в парка, красиво и романтично предложение за брак. Баща й естествено не е във възторг, но тя ще слуша гласа на сърцето си. В деня на сватбата сестра й е до нея. Баща й липсва. Много й се иска майка им да е с тях… Женят се, целувка, песен, скок в морето…
И пак в наши дни. Няма новини от Баръш. Карат Фю да иде да си почине малко. Тя влиза в спалнята и виждайки леглото си спомня как я събужда с китката и й казва, че не иска да пропуска нито едно нейно събуждане. Тук малко ми се губи редът, за което се извинявам, предполагам е защото по-често се сменяха миналите и настоящи моменти. Но ето това, което ме впечатли най-много:
Баръш отиде при баща й. Влезе в апартамента, отправи се веднага към кухнята и взе да мие чиниите в мивката. Баща й му вика: „Какво правиш, синко?“, а нашият взе му целува ръка, защото го е нарекъл синко. Баща й продължи да го дава серт, но Баръшко му каза, че дори и да извика полиция няма да си тръгне, докато не го изслуша. И дават после как Фю се прибира и ги заварва на терасата да играят табла. Много мила сцена между тримата. Като се сетя и сега се просълзявам.
Фю подари на Баръш птичето, като му каза, че той ще се грижи за него. Видяла го и не могла устои да не го купи.
Даваха бащата на Баръш да си спомня как на една среща е избухнал, не можал да се въздържи. После сцената в банята да си мие лицето. Прибира се вкъщи, някой му звъни, че нещо е забравил. Отива на терасата и вижда умрялото птиче – забравил е да го нахрани и то умряло. Взе да вилнее…
Боят пред клуба беше заради една мацка – някакъв тип я тормозеше, Баръш го натири навън, след това го причакаха и той сам се хвърли да се бие с тях…
И пак сме в настоящия момент. Фю казва, че иска да излезе и ни показват, че е на скалата, където намериха колата на Баръш. Не знам как точно, но там се озовава й Хайдар и й разказва това, което той знае. Как Баръш аби го е наранил и после е съжалявал, че му е казал, че е болен, онова за гласовете в главата го казва на Хайдар. Отиват при доктор, онзи му дава някакви хапчета да пие, но Баръш изпада в някакво летаргично състояние.Гледат филм и Фю се смее, а той гледа в една точка, става от леглото, Фю обърната с гръб, отива до прозореца и гледа през него, идва Фю и го пита дали няма друга в живота му – няма го страстният Баръш, влюбен в живота, весел, забавен. Фю взе да се обвинява как не си е дала сметка за това му състояние, как не е забелязала… Спомни си за случката с мотора и как след като слязоха тя го гледаше с вцепенен от страх поглед. А той осъзнал, че й е причинил болка, се срина…
След това си спомня как го е заварила да се занимава със CD-то. Точно преди да отидат на сватба. Там изкараха Баръш да пее пак песента. След това ги дадоха да си крадат нар, в лодката, после на одеялцето в парка и как й казва, че ако сега умре, ще умре като най-щастливият мъж на света. И при тези спомени, Фю разбра, че трябва да намери този диск. Там, където я дават в трейлъра да тича, е от този момент. Обърна къщата, но го намери. Баръш се сбогува с нея. Не могъл да си удържи на обещанието да е винаги до нея. Моли я да му прости, може би не сега, но някой ден. Че в момента, когато е видял ужасът в очите й, е разбрал, че й вреди и че трябва да си тръгне… Лудият мед в повече е отровен…
И след това дават как вадят от морето на една лодка труп. На сушата вече го поставят на носилка, виждаме, че е Баръш и дърпат ципа. Моя интерпретация е, че се е удавил, след като го вадят от морето, но може и да е намерил друг начин да се самоубие. Това е оставено на въображението на зрителя. Но краят е дефинитивен.

Buyrun

Филмът започва със сцената при скалите, Баръш пуши и гледа в … далечината. После откъсва маргаритката и се усмихва. След това ни пренасят в апартамента, който споделят с Фюсун (Фю за по-кратко). Един рижав мацуран се движи безшумно по шкафа и бута в отворено чекмедже едно CD. Фю се катери по стълбите, влиза вкъщи и говори по телефона. След това й звънят. Разбираме от разговора, че я търсят във връзка със съпруга й. Следват кадри в кола с бащата на Баръш, успокоява я човекът. Отиват на скалите, там ги очаква полицията. Обичайните въпроси – дали е имал напоследък проблеми, как се е чувствал. Колата е с отворени врати, оглеждат я и баща му пита дали не е оставил бележка. Фю и дума не дава да се издума, че може да е направил нещо фатално – те не познават Баръш! Отново сме в апартамента, събрали са се всички роднини и приятели. Очакват новини. И Фю започва да си спомня. В кафенето, което работи сме. Баръш и банда са вътре и пият кафе. И младежът изведнъж забелязва сладката сервитьорка. Веднага скача и отива при нея, гледа я все едно е видял ангел слязъл от небето, а тя… го упътва към WC-то… Връща се той на масата, но погледът му все в нея. По едно време Фю маха престилката, почва да се суети и сяда на тяхната маса, все едно е с тях. Баща й се появява, изглежда човекът не е наясно, че тя работи. Фю се прави на невинна и казва, че е с приятели. Баръш веднага скача, представя се, ама бащата нещо не го хареса… Фю дръпва баща си и си тръгват. Баръш отива да свири с бандата. Вечерта се прибира и заварва мама и тате да вечерят. Взе им виното и им каза, че ще пият ракъ с него, защото днес се влюбил  На другия ден отива в кафенето да търси ангелчето, ама другата сервитьорка е нова, успя да научи името и университета. Пренасяме се при лошо гледащата служителка (Дефне), която колкото и да й се молеше Баръш, не му даде никакво инфо. И той тръгна да търси Фю из унито… Отгоре с бинокъла нищо не видя  Разпитваше, ама йок, никой не я познава. Ииии … ето че тя седя до него в буса. Мерхаба, мерхаба. Аз съм Баръш Аяз от архитектурния, тя е Фю от социологическия. И звъни професорът й със задача. После тя се обади на някой, оказва се че им трябва една трудно откриваема книга на инглиш… Следва Баръш с таблет в ръка, галещ кварталното коте, разглеждащ профила на Фю в сурат китапа и усмихнат до уши. На другия ден Баръш я причаква, да пият кафе, ама тя е много заета. Той има изненада за нея – открил е книгата. Фю е шашардисана, ама грабва книжлето и го оставя да гледа след нея. В друг ден я открива в кафенето на унито, носи й кафе. Обаче тя е непоколебима и направо му казва, че вижда че той се интересува от нея, но тя е много заета. Отново се откриват в класна стая, където тя преподава английски. Тя си мисли, че пак я преследва, нарежда го едно хубаво, без да му даде думата. Обаче там Баръш чака Хайдар. Много се разстрои милият, а на нея й стана кофти, че се е отнесла несправедливо с него.
(Някъде тук (не помня точно последователността) научаваме, че всички надежди на бащата на Фю са свързани с нея. Сестра й е имала неуспешен брак, върнала се е при мама и тате, но малката щерка я очаква бляскава академична кариера и баща й дори не иска да я вижда в кухнята да вари кафе… Тя има уроци да учи, сестра й да се оправя с домашните задължения. Майка й е по-умерена, жената иска децата й да са щастливи. Няколко пъти накара Фю да й премери кръвното… )
И сме в двора на унито, сцената, в която Баръшко се спуска по перилото, защото я вижда и си мисли, че тя върви усмихната към него, а тя се хвърля на врата на някакъв тип. Влезнал е в часа им, гледа ги лошо и изведнъж те го виждат. Нашият скача и излиза, а те след него. Младежът е приятел на Фю и е гей, Баръшко е безкрайно щастлив от този факт, защото той се е влюбил във Фю от пръв поглед. „Май трябваше първо на теб да го кажа“… И тук е сцената с просълзения от щастие Баръш и обещанието му: „Всичко ще бъде много хубаво!“ Хваща я за ръка и отиват в клуба, песни и смях до зори. Следва домът на Баръш, който е завел любимата да я запознае с родителското тяло. То е във възторг, вдига палци в знак на одобрение. И следва моята любима снимка…
Тук мисля, че беше рожденият ден на Фю. Торта, после песен и опиянение. Връща се вкъщи рожденичката и се гушва в мама, бая почерпена или опиянена от любов. Много мили сцени имат майка и дъщеря.
Фю плаче безутешно по телефона. Трябва да направи някаква анкета и да обобщи резултати, а бе много работа, а няма време. Баръш веднага предлага помощ, следват сцените из кварталите с папките в ръка. Свършват задачата, прегръдки, щастие и тя поглежда онова зелено-черно тату и заявява и аз искам да си направя такова. В студиото за татута, добре познатата сцена с допрените ръце и пеперудата, държи я за ръка, ама боли, целувка за анестезия, ама още боли. Той не издържа да гледа как я боли и хуква навън, ама и там чува стенанията й. Грабва я и си тръгват… С недовършеното тату.
Сега, не помня имаше ли още нещо съществено преди това, но аз съм вече на терасата на една къща, двамата са седнали и си гугукат. Страстна целувка, легло, Баръшово тело и т.н. На сутринта той си я гледа как сладко спи. И в този момент се раждат думите от песента… Алармата й звъни, ама той я спира. И я чака кротко да се събуди. Фю отваря очи, усмихва се и Баръш я пита защо не му е казала, че й е за пръв път… Да не се уплаши… Баръш?! Тя изведнъж се сеща да пита колко е часът. Защо не я е събудил? Закъснявала, имала задачи. Тук му каза, че той й вреди, че много й вреди. А той милият, заряза всичко и тръгна да й помага… „Какво говориш, Фюсун?“ За разлика от него, тя трябвало много да работи. (Та моята подсказка с къщата на Баръш беше свързана с това, че той е от заможно семейство.) Вече са на пристанището, Фю си тръгва, ама той остава. Гледа от брега как вапурът потегля и скача в морето, но плува в обратна посока. Тук следва повратната точка с голия Баръш насред разбитите мебели в двора и терзанията на Фю кариерата или любовта да следва. Майка и дъщеря споделят размисли за любовта. Майка й я съветва да отиде и да се извини на любимия и да следва любовта си. На сутринта, Фю се сбогува с майка си, върна се да я прегърне втори път. Отиде и довърши татуто и докато чакаше да се качи на вапура и да отиде при Баръш, сестра й се обади, за да й каже, че майка й е починала. Много драма, Фю през цялото време на гробищата очаква Баръш да се появи, погледът й беше все във входа. Но той не си вдига телефона, няма как да му кажат. И приятелят й отиде до къщата. А там Баръш в едно отнесено състояние… Но идва на себе си и отива при Фю, обещава й да е все до нея.
Фю завършва, дават как той седи отстрани на церемонията и се радва на успеха й. Кака и тате са там. Но това не му пречи да изтича при нея и да я целуне. И след това сме в парка, красиво и романтично предложение за брак. Баща й естествено не е във възторг, но тя ще слуша гласа на сърцето си. В деня на сватбата сестра й е до нея. Баща й липсва. Много й се иска майка им да е с тях… Женят се, целувка, песен, скок в морето…
И пак в наши дни. Няма новини от Баръш. Карат Фю да иде да си почине малко. Тя влиза в спалнята и виждайки леглото си спомня как я събужда с китката и й казва, че не иска да пропуска нито едно нейно събуждане. Тук малко ми се губи редът, за което се извинявам, предполагам е защото по-често се сменяха миналите и настоящи моменти. Но ето това, което ме впечатли най-много:
Баръш отиде при баща й. Влезе в апартамента, отправи се веднага към кухнята и взе да мие чиниите в мивката. Баща й му вика: „Какво правиш, синко?“, а нашият взе му целува ръка, защото го е нарекъл синко. Баща й продължи да го дава серт, но Баръшко му каза, че дори и да извика полиция няма да си тръгне, докато не го изслуша. И дават после как Фю се прибира и ги заварва на терасата да играят табла. Много мила сцена между тримата. Като се сетя и сега се просълзявам.
Фю подари на Баръш птичето, като му каза, че той ще се грижи за него. Видяла го и не могла устои да не го купи.
Даваха бащата на Баръш да си спомня как на една среща във фримата е избухнал, не можал да се въздържи. После сцената в банята да си мие лицето. Прибира се вкъщи, някой му звъни, че нещо е забравил. Отива на терасата и вижда умрялото птиче – забравил е да го нахрани и то умряло. Взе да вилнее…
Боят пред клуба беше заради една мацка – някакъв тип я тормозеше, Баръш го натири навън, след това го причакаха и той сам се хвърли да се бие с тях…
И пак сме в настоящия момент. Фю казва, че иска да излезе и ни показват, че е на скалата, където намериха колата на Баръш. Не знам как точно, но там се озовава й Хайдар и й разказва това, което той знае. Как Баръш аби го е наранил и после е съжалявал, че му е казал, че е болен, онова за гласовете в главата го казва на Хайдар. Отиват при доктор, онзи му дава някакви хапчета да пие, но Баръш изпада в някакво летаргично състояние. Гледат филм и Фю се смее, а той гледа в една точка, става от леглото, Фю обърната с гръб, отива до прозореца и гледа през него, идва Фю и го пита дали няма друга в живота му – няма го страстният Баръш, влюбен в живота, весел, забавен. Фю взе да се обвинява как не си е дала сметка за това му състояние, как не е забелязала… Спомни си за случката с мотора и как след като слязоха тя го гледаше с вцепенен от страх поглед. А той осъзнал, че й е причинил болка, се срина…
След това си спомня как го е заварила да се занимава със CD-то. Точно преди да отидат на сватба. Там изкараха Баръш да пее пак песента. След това ги дадоха да си крадат нар, в лодката, после на одеялцето в парка и как й казва, че ако сега умре, ще умре като най-щастливият мъж на света. И при тези спомени, Фю разбра, че трябва да намери този диск. Там, където я дават в трейлъра да тича, е от този момент. Обърна къщата, но го намери. Баръш се сбогува с нея. Не могъл да удържи обещанието да е винаги до нея. Моли я да му прости, може би не сега, но някой ден. Че в момента, когато е видял ужасът в очите й, е разбрал, че й вреди и че трябва да си тръгне… Лудият мед в повече е отровен…
И след това дават как вадят от морето на една лодка труп. На сушата вече го поставят на носилка, виждаме, че е Баръш и дърпат ципа. Моя интерпретация е, че се е удавил, след като го вадят от морето, но може и да е намерил друг начин да се самоубие. Това е оставено на въображението на зрителя. Но краят е дефинитивен.