Шеста тема на чакащите

skwestarz, хич няма да ви е лесно да вземете решение, а и в такъв труден момент... Наистина явно срещата ще е от голямо значение. Имате ли уговорена среща вече? Разбрахте ли нещо повече по телефона  за детенцето?
Стискам ви палци.

Срещата е на 8.03 Не сме се обаждали по телефона, решихме на място ще зададем въпросите си.

Много силно стиснати палци

Сквестарз 
Ние осиновихме дете на навършени 4 години В началото не можеше да говори речникът му се състоеше точно от 15 думи които само ние с мъжът ми разбирахме -ай( тоест дай) ,та ко и ( тоест това какво е) ,агам си  (тоест лягам си),де ехи (тоест къде са дрехите),дай аада (тоест дай водата),ам ам (тоест гладен съм) Днес 1 година от идването му във къщи на точно 5 години  детето вече говори съвсем нормално и наваксва със светкавични темпове вече знаем азбуката и броим до 20 разказваме приказките които сме прочели не спира да говори и да бъбри и то съвсем ясно и разбираемо Искам да ти кажа че децата наваксват много бързо стига да има кой да ги насочва и да им помага а при теб е голям плюс и това че имате още 2 деца Аз в началото реших да не го пускам на градина и да не правим много контакти с деца за да не се стресира  и да не бъде обект на подигравки от другите деца и така само двамата се справихме като 2 пъти в седмицата по 1 час посещаваше логопед В момента не е по различен от другите деца имаме още неща за наваксване но виждам че нещата се случват и то бързо  дори ходим от 1 месец на уроци по английски и сега се готвим за градинка контактен е играем вече с много деца и дори имаме самочувствие до небето че сме най можещите и най знаещите Така написано изглежда лесно но не е лесно много е трудно много е стресиращо и е много изморително иска се и огромна доза търпение но виждайки резултатите виждаш че си струва усилията Надявам се това да е вашето детенце и заедно да градите и надграждате Всичко е постижимо и възможно има ли любов и желание 

Skwestars,идете и се запознайте с детенце и после решавайте. Успех.

Здравейте, момичета  
благодаря на всички ви за подкрепата. Признавам, че писмото ме зарадва, но и притесни. Задавам си много въпроси и постоянно мисля за това. Не очаквах да ни предложат по-голямо детенце. Решението ни ще зависи от емоционалното и психическо развитие на детето. Тъй като то е на 6+ няма да имаме тази 1 година майчинство, за да се справим с евентуалните дефицити. Отпускът ми е 20 дни, но те няма да са достатъчни. Не мога да си позволя 1 година неплатен отпуск. Есента детенцето ще е първи клас. Дали ще бъде готово? Вече е март месец, дали ще ни приемат в някоя детска градина, в предучилищна група сме, а остават само 3-4 месеца до края на учебната година? Въпросите стават много и затова решението ни ще трябва да е много обмислено. Надявам се детенцето да е живяло в приемно семейство. Всичко ще се реши на тази първа среща.

От ние разбрахме, че нямаме право да го даваме на градина 6 месеца, ама дали е така .... не знам със сигурност. От друга страна предучилищната е задължителна. Обади се на социалната ви и питай как стоят нещата.

Никой не ти забранява да пуснеш детето на детска градина или училище и по-рано от шест месеца.

Опитайте в градината, в която е другото ви дете. Ако директорката не се съгласи да го приеме звънете в инспектората.

Привет на всички, които чакат и на тези, които вече са със своите дечица!

Не съм писала във форума от дълго време и за тези, които не ме знаят ще се представя. Осиновихме нашият син преди точно 7 години, когато той беше на две годинки. Утре той навършва цели 9

Ще напиша неща, които може да са полезни за вас. Знам колко е трудно да се чака онова обаждане или писмо за дете. Ние чакахме близо една година. Бяхме вписани в регистрите през януари 2008, а получихме писмото през декември 2008. Тъй като съпругът ми беше на път тогава, то аз сама отидох да видя детето. Ходих около 2-3 пъти преди да взема решение(беше ми трудно, зашото мъжа ми не беше в БГ)
Нищо не почувствах към детето тогава, абсолютно нищо, освен жал. че е в дом. Не винаги има онази "химия" за която се говори. Ако не я усетите в началото, не се тревожете, с времето всичко се получава. Дори и първият месец, когато Алекс беше у дома, аз все още не усещах нищо, просто го приемах като дете за което се грижа. Малко след това той си пукна главата и го водих в спешното... Тогава усетих какво е майчина тревога и знаех, че аз съм вече майка. Всичко идва с времето си. Не казвам, че трябва нещо такова да се случи, но привързаността и обичта идват с гледането на децата. Падат, лющят си коленцата, имат сополки, или просто плачат защото са уплашени. Всяко едно такова нещо е поредната стъпка към онази"химия" Моят син мога да кажа, че свикна доста бързо с нас. Плака първата седмица всяка вечер, плачеше докато му сменях памперсите, докато го къпех... Аз плачех с него, защото не знаех дали правя всичко което трябва правилно, защото се страхувах. Е, нищо страшно няма. Вече сме заедно 7 години и имам чувството, че винаги е бил с мен. А както казах по-горе, не усетих нищо когато го видях в дома. Така че, не се тревожете... Вървете стъпка по стъпка. Децата са по-приспособими, отколкото ние си мислим, че са. Те са по-мъдри от нас. Те ни обичат, те ни мразят(като им се скараме), те ни прегръщат, те ни казват"Обичам те, мамо" по 100 пъти на ден(нищо, че вече е на 9) Алекс знае, че е осиновен. Аз не съм избирала момента, кога да му го кажа. Просто дойде денят в който той ме попита за бебетата и коремите на майките(беше на около 4-5) Казах му, че е в бил в корема на друга жена. Дори и днес ние си говорим за това, но само ако детето ми започне темата. А той го прави поне 1-2 пъти в годината и то, само за да ми каже, че му е все тая кой го е родил, а е важно, че аз съм неговата майка и че ме е чакал и плакал,"докато е бил в корема на другата жена"   Затова ви казвам, че те са много мъдри. Не се страхувайте за тях, те ще ви покажат и кажат кога и какво да им кажете(ако вие искате те да знаят това, разбира се) Ще ви изпълнят дните с радост, с тревоги, с усмивки... Ще им се карате, ще ги наказвате(ей, голяма уста има и много отговаря ) Ще ги прегръщате, ще ги целувате, после пак ще им се карате... И така всеки ден по няколко пъти на ден.
Насреща съм, ако имате въпроси - ветеран съм  

Пожелавам на всички сбъдване на мечтите ви!

Абсолютно!!!

luska 

Откъде накъде руските деца ще са по-малко изостанали? В техните домове положението може би е още по-зле.
https://www.youtube.com/watch?v=4pGbQ_6Ervw

Е стига вече де момичета....какви били руските деца, нашите деца....Едните по-хубави от другите, другите по-изостанали.....Грозно е това! В предишен пост написах мнението си, ама някак си не искате да спрете тази "дискусия? Децата навсякъде всъщност са прекрасни! Стиги вече с този разговор, така или иначе е трудно да се осинови от Русия. Да си гледаме нашата чергичка тук! И не го разбирам това: "наше", "ваше"....! Все да делим някой и нещо..... Съжалявам, че съм малко рязка, но този разговор найстина не ме радва 

Честит празник, момичета! 

Пожелавам на всички ни скоро да има кой да ни казва "Честит празник, мамо!"

skwestarz, как мина срещата?