Шеста тема на чакащите

Здравейте, мили хора!
Другата седмица става година от както сме вписани.Нямаме нито едно предложение.Какво се случва?Имаме изискване само да е до 1 годинка и никакви други. 😥😥😥

Здравейте. А Вашия социален работник какво казва? Ако не сте го посещавали скоро Ви съветвам да посетите отдел Закрила на детето и да си поговорите, пък и поискайте да видите какво е написано в доклада, как са зададени очакванията Ви за дете. Позвънете и на някои от другите дирекции и се поинтересувайте докъде са стигнали, имат ли деца под годинката за осиновяване, как тълкуват критериите Ви.
Децата в последните години силно намаляха. Какво сте писали за здравословен статус? Ако детенце е недоносено може да не Ви го предложат в случай, че сте писали здраво дете.

Звънях по дирекциите и казаха че профила  ни чудесен.А нашите социални казват просто да чакаме.Нищо повече.

Явно нямат деца под годинка или желаещите са повече от децата. Защо не вдигнете малко възрастта? Право на майчинство ще имате за 1 година - 90% от заплатата и ако детето е по-голямо. Моят съвет е да вдигнете горната граница поне с 3 или 6 месеца. Така и досието ви ще излезе напред и ще напомните за себе си, а и някъде може да ви чака детенце на 13-15 месеца да речем.

Знаете ли в какъв срок от подаването на документите е нормално да ни се обадят за среща със соц.работник?
Предполагам, че имайки предвид празниците, които бяха тези две седмици, не е било реалистично да очакваме, че ще се обадят точно в междинните дни, но след какъв период от време да напомним за себе си, ако все пак се забавят?

Срокът за проучване на кандидат-осиновителите е 3 месеца.В рамките на този срок трябва да ви се обадят и да осъществят срещи с вас,евентуално с вашите поръчители и посещение у дома.Поредността зависи от конкретните социални служби.При нас беше така-първо ни пратиха на обучителен курс,после имахме среща със социалните,една заедно, като семейство и една с всеки поотделно.После имаше среща с поръчителите ни и накрая-посещение у дома.

Благодаря, Каролина

Нашата граница е 4г.по нагоре в постовете бях писала,че звънях на 10,11 дирекции.С две думи "търпение му е майката".Казаха ми,че повечето осиновявания се случвали след подновяването на документите,т.е.след двете години.И първите предложения ги правили преди да изтичат двете години.И ние на 17 ти април направихме 1 година от вписването и досега абсолютно нищо.

dani1336, за пореден път ще споделя, че ние чакахме над две години за първо предложение. И нашият профил беше широк, даже възрастовата граница беше по-висока (до 3 години).
Всъщност едва сега реших да погледна какво точно е пишело... мина толкова време, че вече не помня. В първоначалната заповед е отбелязано "две деца от женски пол или първо от женски и второ - от мъжки". В заповедта за подновяване вече полът е "без значение". Произходът и в двата случая беше "български, турски или смесен, без ясно изразени ромски черти".
Получихме първо предложение за момченце два месеца след подновяването и то ни срещна с прекрасния ни син. Решихме, че искането за дете от женски пол е било причина за липсата на предложение. Да, де, ама после имахме още две предложения. И двете - за момиченца. Второто от тях доведе у дома и дъщеричката ни.
И двете деца (всъщност, и трите) бяха доста под годинка, когато ни ги предложиха. Той дойде у дома на 8 месеца, а тя - на 5. Тя, като произход, не отговаря на написаното в доклада. Второто детенце, предложението за което отказахме, също. Но не за това отказахме. Не отидохме по ред причини и дадохме бърз отказ, за да не бавим детето.
За "чертите" оставиха ние да преценим, тъй като това е твърде субективно.

Пиша горното, не за да досаждам с нашата история, а за да дам пример, че закономерност няма. Лесно е да се каже, че ако нямате против ромския произход, нещата стават бързо. Да, ама не е така, както става ясно и от Вашия случай. Както и че деца от ромски произход не се предлагат на кандидати, които не са описали и него като приемлив. Предлагат се, защото на места те се разглеждат като такива със смесен произход, предвид статуса "баща - неизвестен".
В повечето случаи е въпрос на късмет кой том ще отворят, кого ще предложат на съвет, дали (ако не сте първи кандидати) другите ще откажат и куп други обстоятелства.

Въоръжете се с още малко търпение. Успех!



DPP, и аз се присъединявам към написаното. Хората се интересуват, според мен, или поне на първо време. Обаче като нямат информация, приемат това, което виждат - едни прекрасни деца, щастливи и ощастливяващи семействата ни.

Alba rosa, мисля, че и преди бях писала... Три месеца от подаване на заявлението е срокът, в който трябва да си свършат работата.
Ето тук можеш да прочетеш повече. Ще се обадят, нямат интерес да бавят повече. Покрай празниците е нормално да не са успели да ви вмъкнат, но тия дни ще ви потърсят.

Като осиновител на бели, руси деца ще кажа само, че клюки, отхвърляне или злобни подмятания може да се случат на всяко дете и по всякакъв повод. Една съседка, за щастие бивша вече, се изказа за дъщеря ми с думите:Раздават олигофрени всякакви". Повод за това й изказване пред съседка беше, че детето едно се срамуваше да го заговарят непознати и второ, че не й отговаряше като му говореше. А тя милата, на 3г и 3м беше с развитие на дете на 15м, 86см и 9кг.
Моя първа братовчедка пък от злоба, че сме се преместили в "нейния квартал" и "навирам децата пред очите й" ги нарече "мръсни копелета" и то пред сина ми, тогава на 3г.
Вярно, че цветът на кожата често може да е повод за дискриминация, но както се вижда и светлата кожа не гарантира приемане и добро отношение.
Момичета каквито и да са децата ви, те са вашите деца, които огласят дома ви. Радвайте им се и дано никога не срещате дребнави и злобни душички.
Кратко чакане момичета и дано още първото предложение да е вашето детенце.

О, Mama Ru, напълно си права. Има хора, които никога няма да приемат нашите деца, без значение цвета на очите, косите и кожата. Просто защото са осиновени.
Аз не визирах тях, а тези, за които говори DPP - предубедените към децата от друг етнос.

Колкото до нещата, които си чула по адрес на своите деца... Отвратително е, че може човек, още повече жена, да каже такива неща... И аз чувам жени да казват, че не биха осиновили, щото... (куп грозни и необясними, за мен, доводи). Обаче хората са различни. Има такива, които ще останат сами до гроб, понеже не пожелаха да направят никакъв компромис, нито в избора на човек до себе си, нито по въпроса за родителството. Такива хора не могат да повлияят на усещането ми по никакъв начин. Техните предразсъдъци носят вреди само на тях.

Когато синът ни ми каже "мамиии", "въоръжен" с най-сладката усмивка на света, а сестричката му ми се усмихне широко и беззъбо, нищо друго няма значение. В тези моменти, ако се сетя за горните индивиди, мога само да съжалявам, че са се лишили от това щастие.

За радост срещнахме много разбиране и подкрепа. Учудващо много хора дори изказаха огромното си уважение и възхищение от това, което сме направили. Ние не го възприемаме като нещо кой знае какво, но явно за доста хора това е впечатляващо. Особено второто осиновяване.

Много познати след дълга битка с безплодието не помислиха за осиновяване. Не е алтернатива за всеки. И да, трудно се свиква.

Mama Ru, просто не може да ми побере акъла откъде се е взела тази злоба, и то от страна на близка роднина. Вярно, че роднините наистина, не можем да си ги избираме, но такива грозни думи към деца...
Наша позната, която осинови преди време беше срязана от свекърва си ( която предполагам вече е страдала от сериозна деменция, за да се изрази по подобен начин), че тя като жена, която не е родила свое биологично дете, нямала право да взима отношение по теми за отглеждането и възпитанието на деца...Ти да видиш. Не знам после с какви очи ще те погледнат такива роднини.
Всъщност всичко може да бъде повод за дискриминация: дали ще е кожа, дали ръст или килограми. Хората са жестоки. Не знам с времето дали ще се промени светът към по-добро, но...дано.

https://www.rainbowkids.com/adoption-stories/adopting-from-bulgaria-914
http://www.madisonadoption.org/waiting-children-bulgaria/

Не само деца от ромски произход стигат до международния регистър.

Тъжно и жалко е да чуеш подобни думи и то от близки хора, но всеки възприема осиновяването по различен начин, а има и такива, които не могат въобще да го възприемат.
На повечето от нас решението за осиновяване е отнело доста време, след това по време на процедурата и чакането по някакъв начин сме се подготвяли за това, което ни предстои. Когато една жена е бременна, също се подготвя, а виждайки я бременна, хората около нея също постепенно приемат промяната, която предстои. Докато при осиновяването, предварително разбират само онези, на които сме споделили, а всички останали разбират след като стане факт. На тях може би им трябва повече време да го приемат. Разбира се има и такива, които и цял живот да им дадеш, пак няма да го приемат, а подобни изказвания според мен са признак за липса на добро възпитание. Дори в тези случаи мисля, че има положителна страна, защото ако е възможно, може веднага да ги изключиш от обкръжението си и няма да ти се налага да се бориш и с техните предразсъдъци. Има и други, които са достатъчно възпитани и не биха ползвали подобни епитети, но до известна степен го мислят. В тези случаи също е трудно да общуваш с тях, защото колкото и да се опитват да го прикриват, си личи отношението им по темата.
Именно заради това има няколко човека, с които избягвам да общувам. За повечето обаче съм приела, че отношението им е положително и са с добри намерение, но заради липсата им на опит и познания по темата, се стига до некоректни изказвания.