Здравейте и от мен! По какъв начин са работили с тях на курса? При условие, че не чуват, би следвало обучението им да протече по друг начин, поне по мое мнение. Най-малкото, за да "разберат" всички теми, може би е добре да се говори с тях на жестомимичния език, но едва ли има водещ на обучението за кандидат-осиновители, който го владее. Има ли човек до тях, който би могъл да им помага? Въобще по какъв начин протича процедурата - срещите и със специалистите от отдел "Закрила на детето"?
Също така много важно - има ли пак такъв човек, който би могъл да им помага след осиновяването?
Ако семейството добре осъзнава решението си, то вероятно са наясно, че след осиновяването ще им е още по-трудно, от колкото ако чуваха. В този случай и в случай, че с тях и с детето, което ще решат да осиновят, се работи по подходящия начин, то осиновяването е мисия възможна.
Поставяйки се на мястото на детето, според мен нещата стоят така:
Детето ще се премести от едно място, на което чувства сигурност на ново място, което не познава с хора, които не познава. Дори живота на детето да е лош там където е било преди осиновяването си, там то чувства сигурност. Въпреки, че осиновяването е за хубаво, то подобна генерална промяна разтърсва живота на всяко дете. Родителите са тези, които трябва да се научат да го разбират, като наблюдават държанието му и постепенно го опознават. При Вашите приятели този процес може би ще бъде много по-труден, тъй като те няма да го чуват и то допълнително ще се чувства неразбрано. Ако детето е по-голямо и може да говори, би могло да се работи с него преди осиновяването, за да научи жестомимичния език и комуникацията с родителите му след осиновяването е по-лесна. Това разбира се отново е допълнителен стрес за него. По-малките деца не могат да говорят и много хора си мислят, че нищо не разбират, но съвсем не е така. Разбират всичко, но е трудно възрастните да ги разберат какво искат да им кажат.