Шеста тема на чакащите

  • 503 604
  • 5 021
# 2 910
Здравейте, искам да ви попитам какви са шансовете за осиновяване на бебенце до годинка ?
Виж целия пост
# 2 911
Според мен - прилични. Въпреки, че поне до 3-месечна възраст децата е невъзможно да бъдат вписани в регистрите, в общия случай. И трите предложени ни деца бяха под годинка. При срещата ни синът ни беше на 7 месеца и малко, а дъщеря ни - на ненавършени 4. Детето, което не отидохме да видим, според писмото беше на 8 месеца.
Казвам "според писмото", защото за синът ни пишеше, че е на 6 месеца, а реално беше навършил 7 още преди да получим писмото. Но това са разлики в дни, което не е чак толкова важно. А и за него не бяхме първи избрани.


По отношение на чакането...
Повече от две години и два месеца за първо предложение. Година по-късно - второ. Третото дойде 7 месеца след второто. Време между приключването на двете осиновявания - точно година и 7 месеца. Всички предложения - в рамките на вторите две години от регистрацията ни.


Към по-запознатите...
Сега се сещам за нещо. Имате ли яснота по следния въпрос...
За дете, разглеждано на съвет, едновременно ли се избират трите подходящи осиновители? Разбира се, подреждат се по ред, но дали се избират наведнъж или ако има първи отказ, тогава се избират втори при ново разглеждане?Аз бях с впечатление, че се избират наведнъж и при отказ направо се обаждат на следвщия/те в списъка, но ми е интересно какви са вашите впечатления и информация по темата.
Виж целия пост
# 2 912
Момичета, да ви попитам. След като темата отново се раздвижи, значи ли това, че съветите и социалните отново са почнали и нещата почват да вървят.
Виж целия пост
# 2 913
Момичета, да ви попитам. След като темата отново се раздвижи, значи ли това, че съветите и социалните отново са почнали и нещата почват да вървят.
да Simple Smile.
Виж целия пост
# 2 914
Keini, всеки има шанс да осинови дете до 1 година, но тази възраст е една от най-желаните от кандидат осиновителите, което би се отразило на периода на чакане. Но освен възрастта, друго което е определящо за срока на чакане са здравословно състояние, произход и брой посочени региони, от които да осиновите. Т.е. ако посочените критерии съвпадат с критериите на по-голямата част от кандидат-осиновителите, то периода на чакане е по-дълъг. Именно заради това идва и неразбирането от много кандидат-осиновители, че има толкова много изоставени деца, а те чакат с години.

Ще внеса малко яснота по отношение на критериите. Въпреки, че част от това, което ще напиша са факти, има и друга част, която е лично разсъждение.

Възраст - сега не съм наясно със статистиката по възрасти, но преди няколко години около 70 - 80% от вписаните деца за пълно осиновяване, бяха на възраст над 5 години.
Всеки сам преценя с какво иска да направи компромис - с някой от критериите за детето, което би осиновил или с времето на очакването му.

Здравословно състояние - има вписани деца със страшни диагнози, но има и такива, които са безобидни. Първите са трудни за преодоляване, част от вторите се израстват, а друга част се преодоляват с лека медицинска или родителска намеса. При някои деца се изискват повече усилия от страна на родителите, за да преодолеят здравословен проблем, ако има такъв, но след това детето не е по-различно от всички останали здрави деца. Напълно здравите деца или такива, които не са боледували от нищо са рядкост. Познавам семейство, което са осиновили детето си с диагноза, свързана с ключицата му (не мога да я назова точно). Диагнозата звучи страшно, но всъщност разбрах, че при много деца се получава в следствие на раждането. Преодоляли са го с упражнение няколко месеца - детето им е било на 4 месеца.

Произход - Реално в зявлението няма точка, в която можеш да посочиш произхода, защото се счита за дискриминация, но предпочитанията за него се вписват в доклада на семейството, което кандидатства. Само, че произхода на детето е твърде относително нещо, тъй като майката определя произхода, пък дори и да не отговаря на истината. Т.е. жена от очевидно ромски произход, би могла да се самоопредели от български произход. Най-честото понятие, което към днешна дата се вписва в докладите на кандидат-осиновителите е "дете без ясно изразени ромски черти". В началото, когато се е ползвал е вършел работа, защото много малко хора са го посочвали и е било по-лесно на социалните работници да правят разлика. Сега обаче почти всички го посочват и се започва едно тълкуване, което може да не е еднакво за социалните работници и семействата, които кандидатстват.
 
При първото осиновяване бяхме посочили възраст до 1,5 години, лечимо заболяване и без ясно изразени ромски черти. След катно мина процедурата по вписване, изминаха 9 месеца и ни предложиха нашето дете, тогава беше на 9 месеца. Поради летните почивки на съда тогава, 3 месеца по-късно си беше в къщи. Социалната, която ни се обади, ни каза: "Дали сте си шанс като сте посочили "лечимо заболяване" (детето ни е лекувано от сифилис)", а на срещата ни информираха за сифилиса и предположили, че тази диагноза няма да ни притесни, тъй като мъжът ми се е лекувал от Хепатит С. Е на мен ме притесни безкрайно много, но в крайна сметка го осиновихме.
Сега сме вписани за второ осиновяване със същите критерии, като дигнахме възрастта на 2 години. Предполагам, че ще чакаме повече от първия път, а и сега заради извънредното положение, може би малко повече, от колкото щяхме да чакаме без него.

Анонимен, в София със сигурност съветите по осиновяване вече работят.
Виж целия пост
# 2 915
Всички предложения ни бяха за бебета - на 5, 2, 7 и 9 месеца. Изискването ни беше за дете около година. На курса ни обясняваха, че на нашата възраст никой няма да ни предложи бебе.
Виж целия пост
# 2 916
Защо, perunika, на колко години бяхте тогава?
Виж целия пост
# 2 917
Почти на 40.
Виж целия пост
# 2 918
Познавам хора осиновили бебета, когато жена е била на 46 и 48 години.
Критериите ми първия път бяха - момиче, бг и друг произход без турски и ромски, до 5 години. Предложението дойде два месеца и нещо след като вписаха и уведомиха останалите дирекции, че съм съгласна и на дете с лечимо заболяване.
Предложиха ми дете на 3 години, вписано в международния регистър заради диагнозите:
 - енцефалопатия,
-  ретинопатия на недоносеното (лекувана успешно),
- шум на сърцето 2-3 степен,
- изоставане в нервнопсихическото развитие, неврологът предполагаше "наследствена легостепенна олигофрения"
- майка алкохоличка със заболявания и без отказ.
Кошмарен случай. На ръба бях изобщо да не я видя, а след като отидох мислех премислях още два часа. И реших. Какво се оказа в последствие? Смесено специфично разстройство на развитието. Казано една идея по-популярно - дислексия и дискалкулия - това са разстройства свързани с разбирането и боравенето с речта и математическото мислене, което засяга/ отговаря за ориентацията във времето и пространството, координация, способност за рисуване, чувство за ритъм и разбира се възможностите за справяне с математиката. Днес детето ми завършва трети клас с успех между добър и много добър. Учи по-трудно, но се справя. Ползва и СОП. Ходи на уроци по рисуване и ментална аритметика, на салса и разбира се на специалист по дислексия. Някои от нещата са безплатни, други платени. Има ТЕЛК, който ми позволява да плащам за допълнителните възможности за развитие. И това е нещо, което става видимо с времето и израстването. Ако не беше тригодишния престой в институция детето към днешна дата с навременна терапия и рехабилитация щеше да е още по-добре. Това не лечимо заболяване, а състояние за цял живот, но се изграждат стратегии за учене и компенсация. В световен мащаб има много известни и успешни дислектици. Шумът на сърцето е често срещан и обикновено се израства с времето. Олигофрения категорично няма. Майката - също.
Вторият профил беше с идеята да се пази номерът. - до 6 месеца и здраво, само бг произход, въпреки, че реално вече бях узряла и за друг произход. И въпреки мнението на социалните да не се надявам изобщо на второ предложение, 9 месеца след пълно дойде второ писмо и то точно покриваше профила, дето уж такива деца няма.
Масово се казва, поне при нас, на кандидатите да не пишат под 7-8 месечна възраст. Синът ми е бил на 2 месеца по времето когато са го разглеждали на съвет. Аз съм първият избран. Въпреки, че предложението дойде юни, аз отидох да го видя на 4.07, на 11.07 занесох актуализираните документи, за да подам молба (изискване на социалните), делото бе насрочено за 29.07. Съдът бе предупредил, че тези дела ще се разглеждат приоритетно и през лятото.
Късмет на чакащите.
Виж целия пост
# 2 919
Моята Принцеска беше на 1г. и 11 м., когато си дойде вкъщи, а аз бях почти на 42 г. (без 2 месеца.). Аз бях включила и турски произход, но не и ромски (макар единственото, което може да се напише в този случай е без видими черти на ромския етнос). Също слушах на обучението, че децата се вписват в регистрите предимно не по-рано от 6 месечна възраст, но се надявах и записах от 0. Турски произход включих, не само защото имам познати от този етнос и нямам проблем с него (съответно точно турски произход, а не определили се като такива роми), но и защото преди да пристъпя към подаване на документите се запознах с една дама работила преди време в център за работа с деца с увреждания. Тя ме посъветва да помисля в тази посока, тъй като религията им забранява аборт и ако се стигне до варианта отказ от детето, то поне бременността се износва като се полагат макар и минимални грижи. А изоставеното детенце на професор и студентка си е мит мнооого отдавна. Споделяйки с ЛЛ, че ще предприема тази стъпка и за този разговор, тя отново ми даде поле за размисъл като ми обясни, че българките, които се отказват от децата си са предимно със зависимости, заболявания, нисък социален статус и други причини в неособено светли краски, които са възпрепятствали прекъсване на бременността медицински и в повечето случаи са правени опити това да се случи естествено (т.е. правейки всичко, което е противопоказно по време на бременност, с надеждата, че ще се оттърват от това, което не са желали). Но въпреки всичко, бях категорична, че компромис с ромски произход не мога да направя. Получих само едно предложение 1 година и 8 месеца след заповедта за вписването ми в регистъра. Принцеска е без отказ, настанена е в приемно семейство още след раждането, и за първи път е гледана на съвет по осиновяване след година и половина. Време, в което са търсени биологичните родители/майка, изпращани са уведомления, чакани са бележки и са правени опити за реинтеграция. За мен това винаги е било изгубено време и за нея и за мен/нас. Време, през което тя, а и сигурно още много други деца, е можело да бъде вкъщи, обградена с грижи и любов.
Правя уточнението, че имайки познати мюсюлмани, определено не съм ги разпитвала, какво казва религията им по въпросите за желана и нежелана бременност.
Виж целия пост
# 2 920
Като всяка религия - абортът е убийство.
Виж целия пост
# 2 921
Здравейте!Някои има ли опит или негов близък със сурогатното майчинство?Има една клиника в Украйна която предлага тази услуга.Замислям се дали си заслужава да се извърви този път и изобщо.Сега ще се зяпозная по подробно.
Виж целия пост
# 2 922
Цената е голям фактор. Бях чела, че е около 40000€.
Има ли страна в Европа където сурогатството е законно и може близък да е сурогат, на доброволни начала?

Изместихме малко темата, съжалявам.

Сред вас има ли осиновителки с ТЕЛК? И въобще възможно ли е човек с голям процент да осинови?
Виж целия пост
# 2 923
Моят съпруг има ТЕЛК 50% след смяна на тазобедрена става преди 4 години. След възстановяването си е добре. Нямаше проблем, просто го попитаха каква е причината.Не са ни правили проблем, доклада ни беше положителен. Сега чакаме момента да се срещнем с нашето дете. Дано да е по-скоро.
Ние също сме гледали клиниката в Украйна, но не можем да си го позволим. Също така има много въпросителни около законите...
Виж целия пост
# 2 924
Определено не бих се захванала със сурогатна майка, но то в моя случай няма и смисъл и начин. При нас другият вариант, който си движим паралелно е донорски яйцеклетки. Ако се случат нещата едновременно, ще стане весело Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия